Решение № 14735 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14735 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110130114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата Ю. И. С., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира съдът да признае за установено, че ответницата дължи сумата от 436,38 лв. (223,12 евро) – главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г.; сумата от 99,14 лв. (50,69 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.04.2024 г.; сумата от 33,20 лв. (16,97 евро) – такса дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 6,49 лв. (3,32 евро) – лихва върху таксата за периода 16.10.2021 г. – 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2024 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23536/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Ю. И. С. не е подала писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и оспорва исковете, като твърди, че е заплатила всички задължения към ищеца. Поддържа, че в блока няма парно от 20 години и се ползва само топла вода. Твърди, че с извършени плащания на 18.07.2024 г. е платила на каса всички задължения към ищеца. Не оспорва доставката и размера на енергията, а само поддържа възражение за погасяване чрез плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с горното правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С доклада по делото, допълнен в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г., за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: 1) за исковия период ответницата е била съсобственик на процесния имот; 2) ответницата е в граждански брак със солидарния длъжник Л.С.; 3) за исковия период ищецът е доставил топлинна енергия на претендираната стойност, както и услугата дялово разпределение в претендирания размер. Спорно остава единствено дали с извършените на 18.07.2024 г. плащания ответницата е погасила претендираните искови суми.

От събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и след изслушване на последното в съдебно заседание, се установява, че извършените от ответницата плащания на 18.07.2024 г. в общ размер на 287,92 лв. не са погасили задълженията за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2023 г.). Вещото лице изяснява, че плащането е извършено на каса, при което се погасяват най-старите видими по партидата задължения. Процесните суми към датата на плащането вече са били изтеглени от текущата партида и прехвърлени по „съдебно-счетоводна сметка“, поради започналото заповедно производство, поради което не са били видими на каса. С направените в онзи момент плащания ответницата е погасила свои задължения за периоди след процесния. Вещото лице подчертава, че погасяване на процесния дълг би настъпило само при изрично посочване на фактурите в платежно нареждане чрез банков превод, което в 2 случая не е сторено. С оглед изложеното по-горе, съдът намира възражението на ответницата за погасяване на задълженията чрез плащане за неоснователно.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с горното правно основание, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през исковия период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от тези общи условия, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответната страна е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Следователно, с оглед основателната част на иска за цена на доставена топлинна енергия, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 99,14 лева (50,69 евро).

3

По отношение на цената за услугата дялово разпределение, в договора с ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 38,34 евро, от които 12,78 евро (25 лв.) платена държавна такса и 25,56 евро (50,00 лв.) юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 37,91 евро.

В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 307 евро, от които 44,74 евро (87,50 лв.) платена държавна такса, 160 евро внесено възнаграждение за вещо лице и 102,26 евро (200 лв.) юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на 303,53 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ю. И. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Ю. И. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 223,12 евро, 4 неизплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в имот с абонатен номер 266973, представляващ апартамент 24, находящ се на адрес в /адрес/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,69 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 16,97 евро, представляваща неизплатена главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23536/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, в която горните суми са посочени като дължими при условията на пасивна солидарност с Л.Б.С., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,32 евро, представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 08.04.2024 г.

ОСЪЖДА Ю. И. С., ЕГН **********, да заплати на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал.

1 и ал. 8 ГПК, сумата от 37,91 евро, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 303,53 евро, представляваща разноски в настоящото исково производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5