Решение № 2032 от 27.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100506597 по описа за 2021 година

С Решение № 20067213 от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 20415/2019 г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, „А.Б.Б.“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

**** е ОСЪДЕНА да заплати на ОД на МВР-Плевен, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „**** на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 605 от ТЗ сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение съгласно т. 2 от Договор с peг. № 30563/24.09.2014г. за наем на сейф с необявено съдържание, ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба - 27.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК „А.Б.Б.“АД е осъдена да заплати на ОД на МВРПлевен сумата от 1152,33 лв. - разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „А.Б.Б.“ АД, чрез пълномощника й ЕВГ. АЛ., с която същото се обжалва като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат доводи, че при формирането на изводите за основателност на предявения иск, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на изискванията на ГПК, като не е обсъдил всички фактически данни и представени доказателства по делото, както и всички наведени възражения срещу исковата претенция.

Поддържа се, че съдът е допуснал също така и неправилно прилагане на материалния закон, в резултат на което е постановил необосновано и неправилно решение, което подлежи на отмяна. Излага се, че за да уважи иска, СРС е приел, че е била осъществена кражба от наетия от ищеца сейф № 50, находящ се в трезорното помещение на Банката в гр. Плевен, както и че въпросната кражба следва да се тълкува като неизпълнение от страна на Банката на нейно основно задължение по Договора - да осигури сигурността и неприкосновеността на вложените вещи. Сочи се, че за да достигне до тези изводи, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ищецът не е провел пълно и 1 главно доказване на фактите, които ги обуславят, а именно самата кражба като обективно настъпил факт и нейното тълкуване като неизпълнение на Договора от Банката, както и не е взел предвид всички безспорно доказани факти, които опровергават тези изводи. Излагат се доводи, че относно наличието на осъществена кражба, съдът се е позовал на Постановление за спиране на ДП № 39/2015 г. по описа на РП – Плевен, но същото не съставлява годно доказателство за извършена кражба. Сочи се, че на фазата на досъдебното производство съществува единствено твърдение за извършено престъпление, като съгласно чл. 300 ГПК единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд има обвързващо действие за гражданския съд относно извършването на престъпно деяние. Наред с това се твърди, че съдът е игнорирал факта, че в трезорното помещение на Банката не са били установени никакви материални индикации за извършване на кражба. В тази връзка се поддържа, че за да постанови обосновано и правилно решение, съдът е длъжен да обсъди и прецени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, което не е било сторено от първоинстанционния съд. На следващо място се излага, че упълномощен представител на ищеца за достъп до процесния сейф е била Р. Н. - заемаща длъжност Ст. разследващ полицай, която е имала право на достъп до сейфа, респ. е разполагала с фактическа и правна възможност да въздейства върху съдържанието му, без трето лице да осъществява постоянен контрол върху нейните действия. От изложеното следвал извод, че теоретично е възможно съхраняваните в сейф № 50 златни накити да са преместени от този сейф по някаква причина от лицето, което е имало право на достъп до него, в който случай е възможно това да се квалифицира като липса на вложените ценности. В тази връзка се поддържа, че ищецът не е доказал по безспорен начин факта, че липсата на ценности в наетия от него сейф е последица от неизпълнение от страна на Банката на задължението й да осигури сигурността на трезора, а след като не е доказано неизпълнение, не може да възникне и отговорност за обезщетение на настъпили вреди. Излагат се доводи, че СРС е допуснал сериозни нарушения и при формиране на изводите си относно присъденото обезщетение, а именно неправилно прилагане на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Позовавайки се на наличието на неизпълнение на сключения Договор за наем на сейф, СРС е приел, че Банката следва да отговаря за причинената вреда на клиента, като му заплати обезщетение в размер на 10 000 евро, като неправилно съдът е счел, че този размер на вредата не е нужно да се доказва, след като ищецът не е претендирал действително претърпените вреди, които са в по-голям размер, при които иначе следвало да се проведе пълно и главно доказване. На следващо място се поддържа, че претенцията на ищеца за обезщетение поради неизпълнение на договор е погасена на основание чл. 117 „б“ от ЗЗД поради изтичане на тригодишния давностен срок, считано от твърдяната дата на установената липса на ценностите, съхранявани в сейфа - 17.02.2015г. до датата на исковата молба пред РС-Плевен - 27.06.2018г., поради което подлежи на отхвърляне и на това основание.

Поради изложеното се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Плевен, чрез процесуалния си представител юрск.

Гергана Алексиева е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендира разноски по делото.

2

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от ОД на МВР-Плевен срещу „А.Б.Б.“ АД с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82,ЗЗД, вр. с чл. 605 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение съгласно т. 2 от Договор с peг. № 30563/24.09.2014г. за наем на сейф с необявено съдържание, ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2014г. между ОД на МВР – Плевен и ответника „А.Б.Б.“ АД бил сключен договор за наем на сейф /с необявено съдържание/ с peг.

№ 30563/24.09.14г. по описа на ОД на МВР-Плевен. Договорът имал за предмет предоставяне от банката на клиента за срок от 6 месеца - до 10.03.2015 г. възмездно ползване на сейф № 50 в обществен трезор на банката на адрес: гр. Плевен, ул. ****, в който клиентът да съхранява ценности, ценни книги, вещи и документи, като сейфът е с необявено пред банката съдържание и стойност на вложеното. Поддържа, че в сейфа са съхранявани веществени доказателства по ДП № 11/2012г. по описа на ОС-Плевен, в съответствие с императивната разпоредба на чл. 110, ал. 5 от НПК. Твърди се, че договор с № 30563/24.09.14г. е пореден сключен с банката договор за наем на сейф № 50 с необявено съдържание, като при всеки договор ищецът заплащал сума в размер на 110 лева, възнаграждение за наем на сейфа за 6 месеца и гаранция за добросъвестно ползване.

Съгласно т. 2 от Договора за наем на сейф с peг. № 30563/24.09.14 г. за наем на сейф с необявено съдържание банката отговаря за причинените на клиента вреди, настъпили поради пълно или частично погиване на вложените предмети, до доказан от клиента размер, но не по-голям от равностойността на 10 000 евро. Твърди се, че по посочения банков сейф по процесния договор, ищецът съхранявал 2,926,32 гр. златни накити на стойност 237 129.01 лева, представляващи веществено доказателство по ДП №11/12г. по описа на ОП-Плевен /ЗМ № 11/12 по описа на СПИП/. След първоначалното им предаване за съхранение в банковата касета от 09.02.11г., златните накити били изваждани само веднъж - с Постановление за изваждане на веществени доказателства от 29.11.2012 г., за извършване на експертиза, след което още същия ден били върнати в трезора /в изпълнение на постановление за предаване на веществени доказателства от 29.11.2012 г.

При извършена проверка на 17.02.2015 г. била установена липса на съхраняваните в банков сейф № 50 веществени доказателства по ДП № 11/12г. на ОП-Плевен - именно на 2,926,32 гр. златни накити на стойност 237 129,01 лева по пазарни цени към момента на изземването им - 08.12.10г.Във връзка с извършената кражба в „А.Б.Б.“ АД бил извършен оглед на местопроизшествие и образувано ДП № 39/15 г. по описа на ОП-Плевен за престъпление по чл. 196 а от НК - кражба в особено големи размери и представляваща особено тежък случай.

С два броя покани за доброволно изпълнение ищецът поканил ответната банка на основание чл. 2 от договора между страните да му заплати в 14 дневен срок доброволно максималния размер на обезщетението за доказани вреди по договора от 10 000 евро, като банката отказала. Ответникът отказал да възстанови и внесената гаранция по т. 4 от Договора.

Ищецът твърди, че е налице неизпълнение на поето от банката задължение за опазване на вложени от него вещи в сейф, като е налице изправност на ищеца предвид платената гаранция за добросъвестно ползване на сейф и възнаграждение за наем. Поддържа предвид извършената от сейфа кражба и наличието на липса, че Банката не е спазила изискванията на Наредба №1-171/02.07.01г. за организация и контрол по обезпечаване сигурността на 3 банките и небанковите финансови институции. В тази връзка моли, ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото по т. 2 от Договор peг. № 30563/24.09.14г. обезщетение за вреди в максимален размер от 10 000 евро.

Ответникът „А.Б.Б.“ АД в депозиран писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК излага становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е сключен описания в исковата молба договор с предмет отдаване под наем на банков сейф с необявено съдържание с рег. № 30563/24.09.2014 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, за ползване на сейф № 50 в Обществения трезор на банката на адрес гр. Плевен, ул. ****.

Твърди се, че от доказателствата към исковата молба не се установява какво имущество е вложено, нито неговата стойност. Твърди се, че е недоказано твърдението на ищеца за извършена от трезорното помещение кражба, тъй като образуваното досъдебно производство е спряно, поради неразкриване на извършителя. Излага се, че посоченият сейф е бил отварян единствено от лицата, които са имали право да го достъпват и да депозират в него, съответно да изнасят вещи от него съгласно договора. Навеждат се доводи, че не е установено нарушение в начина, по който банката е осъществявала дейностите, свързани с трезорното помещение в град Плевен. Твърди се, че не е налице основание за ангажиране отговорността на банката за изплащане на обезщетение поради липса на доказателства за настъпване на фактическия състав на увреждане, за което банката да носи отговорност.

Моли за отхвърляне на иска.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: