Решение № 2636 от 03.08.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2636

Плевен, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20267170700438 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Н. Г. Н. от гр Левски, чрез адв. М.Б. жалба против Запоред за прилагане на ПАМ № 26-0938-000203/13.05.2026г. издадена от Р. К. Т., началник група в сектор ПП при ОДМВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане свидетелството за правоуправление на МП. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Прави се искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б. и адв. Д., подържат жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП при ОДМВР Плевен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не е ангажирал становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14- дневен срок, от лице със засегнат правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповед № 26-0938-000203/13.05.2026 г., издадена от Началник група в сектор пътна полиция Плевен, упълномощен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г., с която на Н. Г. Н. е наложена ПАМ по чл. 171 т.4 а от ЗДвП –временно отнемане на СУМПС,чл. 171 т.4 А изземване на свидетелство за управление на лице, което за издаването или подмяната му е ползвало документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ или не са спазени условията за неговото издаване.

От изложените мотиви към заповедта се установява, че същата е издадена въз основа на получено писмо с рег.№ 16-00-00-600/08.02.2026г. на Директора на ОД на МВР Плевен и приложено към него протоколно определение № 367/22.08.2016г.,е уведомен, че за допускане до обучение и изпит и впоследствие за издаване на СУМПС е използван неистинсти документ- свидетелство за завършено основно образование, серия Е-2000, бланков № 066030 и рег.№ 620-35/15.06.2004г., на което е придаден вид, че е издадено от основно училище К. М. [населено място], обл. Габрово, на името на Н. Г. Н.. Издадена е заповед № РД-01-317/29.04.2026г. от изпълнителен директор на ИА АА-министерство на транспорта и съобщенията, с която се анулира резултата от проведените теоретичен и практичен изпит за придобиванте на правоспособност за управляние на МПС от кат.В, съгласно протоколи с номера №983/11.08.2008 и № 1034/21.08.2008 на ОО АА – Перник към ГД АИ.По делото е представена докладна записка / стр. 149/ от която е видно, че на 18.05.2026г- служител на ГД „Гранична полиция “ София е иззел СУМПС с № 28622066/2023г. валиднодо 03.10.2033г. и е връчил оспорената в настоящото производство Заповед за ПАМ.

Видно от приложената на стр. 158 справка е, че на Н. Г. Н. е издадено СУМПС №282469341съгласно протокол № 1165/21.08.2008г. ОД на МВР Перник. По делото е приложена Заповед рег. № xxx/19.08.2008 год., издадена от Директора на ОД на МВР /в заверен препис/, относно "Мерки за временна организация на управленския процес в РУ на МВР - Враца". С тази заповед Директорът на ОД на МВР - Враца е възложил на гл. инспектор В. Х. изпълнението на определени функции, изрично изброени в заповедта, между които не е посочено правомощието да издава заповеди, в това число и заповеди за налагане на ПАМ.

По делото на стр. 185 е приложена Заповед на Изп. директор на ИАА № РД-01-317/29.04.20026г., с която са анулирани резултатите на Н. Г. Н. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МРД от кат.В, съгласно протоколи с № 983/11.08.2008 и №1034/21.08.2008г.на Областен отдел АА-Перник, към ГД „АА“, поради това че с влязло в сила определение постановено по НОХД 1994/2016г. по описа на РС Плевен, Н. Н. се е признал за виновен в това, че на 07.08.2008г. със заявление за допускане до изпити за правоспособност за управление на МПС, подадено пред директора на РД АА Перник, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование серия Е-2000, бланков № 066030 и рег.№ 620-35/15.06.2004г. издадено от ОУ „К. М.“ [населено място], поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56 ал.1 т.1 и т.3 от Наредба № 38 във вр. с действащата до 12.12.2024г. разпоредба на чл.16 ал.4 от Наредба № 37 .Видно от заповедта е, че съгласно чл. 56 ал.2 от Наредба № 38, оспорването не спира изпълнението и. От представеното по делото съобщение е видно, че посочената заповед е връчена на Н. на 03.07.2026г.

По делото / стр. 259/ е приложено споразумение, одобрено от РС Плевен, с което Н. Г. Н. се е признал за виновен в това, че през периода 07.08.2008г.-01.09.2008г. в [населено място] и в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование серия Е-2000, бланков № 066030 и рег.№ 620-35/15.06.2004г. издадено от ОУ „К. М.“ [населено място], а именно - на 07.08.2008г. пред Директор на РД АА [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование- свидетелство за завършено основно образование от ОУ ОУ „К. М.“ [населено място], на 01.09.2008г. пред служител на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование серия Е-2000, бланков № 066030 и рег.№ 620-35/15.06.2004г. издадено от ОУ „К. М.“ [населено място], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК С разпореждане от 27.05.2026г. съдът е дал указания на ответника да представи доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, като на основание чл. 170 от АПК, е указал на същия, че носи доказателствената тежест да установи наличието на фактическите основания за издаването на оспорената заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

Съгласно разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, предмет на съдебна проверка при оспорване законосъобразността на административния акт е дали адм. акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Издател на оспорената заповед е началник група към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, упълномощен със Заповед № 316 з-2561/04.07.2022г. По делото не е представена посочената Заповед, но на съдът е служебно известно, че по силата на т. 1.2 от цитираната заповед, директорът на ОД на МВР Плевен е възложил на Началник група към ОД на МВР Плевен, сектор ПП да изпълнява следните функции – да прилагат принудитерни административни мерки по чл. 171 т.1, 2, 2а и т. 5 от ЗДВП, по силата на т. 2 от цинираната заповед да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.3, т. 4 и т. 6 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед № 316 з-2561/04.07.2022г. се отнася до определени и точно изброени правомощия, които са дадени на лицата, които са назначени на длъжност началник група в сектор ПП, между които липсва дадено правомощие за издаване на заповеди от вида на оспорената. От изложеното е видно, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Нито в ЗДвП, нито в посочената Заповед № 316 з-2561/04.07.2022г не се съдържа изрично правомощие на ръководителя на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, нито на упълномощени от тях длъжностни лица – в случая началник група към сектор ПП да издава заповеди за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171 ал.1 т. 4 а от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т. е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Съгласно правната теория, компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт.

Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Издаването на административен акт от некомпетентен орган е най-тежкият порок, който води до нищожност на акта съгласно чл. 146, т. 1 АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен. В мотивите на решението изрично е посочено, че никой държавен орган не притежава всеобща компетентност. Нарушението на правилата за компетентност е винаги съществено, влече нищожност на акта и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена на основание констатирания по-тежък порок на оспорената заповед - нейната нищожност.

По делото не е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася по направените от жалбоподателя разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № 26-938-000203/13.05.2026 г. на Началник група към ОД на МВР Плевен, сектор ПП Плевен, с която на Н. Г. Н. с [ЕГН] на осн. чл. 171т. 4 а от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на лице, което за издаването или подмяната му е ползвало документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ, или не са спазени условията за неговото издаване.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�