Решение № 886 от 10.02.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 10.02.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20399 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът С.Д.Ч. е предявил осъдителни искове срещу ЗАД А.

АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Поддържа твърдения, че на 12.10.2014 г., около 12.40 часа, на път ІІІ-86-06, км. 2+100, в района на село Брезник (посока пътят за гр. Куклен община Пловдив), е настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Витара” с peг. № ********, управляван от Д.К.К. и лек автомобил „БМВ 316 Купе" с peг. № ********, управлявано от Г.И.Д.. Вследствие на ПТП пострадал като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил БМВ – участник в ПТП, въпреки поставения обезопасителен колан.

Поддържа, че за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 738/12.10.2014 г., в който било отразено, че вина за произшествието носи водачът на лекия автомобил „Сузуки Витара", поради това че е нарушил правилата за движение по пътищата - не пропуска и отнема предимството на движещия се по пътя с предимство л.а. „БМВ”.

Твърди, че било образувано ДП № 232/12.10.2014 г. по описа 1 РУП към ОД на МВР-Пловдив.

Във връзка с нанесените му травматични увреждания бил хоспитализиран за периода от 12.10.2014 г„ до 22.10.2014 г. в УМВАЛ „С. Г."' ЕАД, като след направените му изследвания била поставена окончателна диагноза: „фрактури апера крурис синистра:

„множествени счупвания (открита фрактура) на лявата подбедрицата (дистално)“ Била му извършена оперативна интервенция, с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

Поддържа, че след изписването му продължил лечението си в домашни условия. Имал непрекъсната нужда от чужда помощ поради обездвижването му. Твърди, че му предстоят още няколко оперативни интервенции. Според становището на лекарите, няма да може да се възстанови напълно и със сигурност ще има трайни увреждания.

Твърди, че произшествието се отразило много зле и на психическото му здраве. Оплаква се от безсъние; потиснатост, станал лесно раздразнителен и нервен; оплаква се от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието; изпитва панически страх, че може да остане инвалид за цял живот.

Твърди, че във връзка с лечението е направил разходи в размер на 1835,93 лв. за поставения му заключващ интрамедуларен тибиален пирон и за лекарствени медикаменти и санитарни материали.

Поддържа правни доводи, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „ГО”, сключена със „ЗАД А." АД по полица № 11114000029210/10.12.2013 г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

Предвид изложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху същите суми от датата на увреждането – 12.10.2014 г. до окончателното им изплащане, както и 1835,93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.12.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД

А. АД оспорва исковете, като недопустими, поради липса на валидно учредена представителна власт в полза на адв.С.. Оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва отговорността на застрахователя, вината на деликвента; наличие на извършено от него противоправно деяние; наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на водача на автомобила. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца досежно всички необходими елементи на непозволено увреждане при настъпване на ПТП по отношение на водача на лекия автомобил Сузуки. Твърди, че водачът на застрахования автомобил не е могъл да избегне настъпване на ПТП и твърди, че в случая е налице случайно деяние по см. на чл.15 НК. Твърди, че вина за ПТП носи и пострадалия ищец, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия / значителен принос/. Твърди, че водачът на лекия автомобил БМВ е управлявал същия със скорост над разрешената и едновременно с това несъобразена с конкретната пътна обстановка. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП.

Оспорва фактическите твърдения за причинените на ищеца травми; техния вид, тежест, както и размера на причинените на ищеца неимуществени вреди. Оспорва, като завишени по размер претенциите.

При условията на евентуалност, оспорва наличието на остатъчни травматични изменения. Оспорва по основание и размер претенцията за имуществени вреди.

Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че същите касаят проведеното лечение.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, изразяващо се в нарушение правилата на чл.137в ЗДвП изискващи поставяне на обезопасителен колан. Прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата съизвършители – водачите на лек автомобил БМВ и Сузуки. Оспорва, като неоснователна претенцията за акцесорното вземане. Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към посочения момент за описания автомобил.

По искане на ответника с определение от 24.07.2015 г. в производството са конституирани като подпомагащи страни на страната на ответника Д. К. К. /водач на лекия автомобил Сузуки/ и ЗАД Б.И. АД /застраховател по застраховка ГО за лекия автомобил БМВ/ на основание чл.219 вр. чл.220 ГПК.

В срока за писмен отговор З.Б.И. АД изразява становище за неоснователност на претенциите.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил БМВ, като поддържа твърдения, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил Сузуки- Д.К., който включвайки се в движението, не пропуска и отнема предимство на лекия автомобил БМВ управляван от Г.Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при З.Б.И. АД. При условията на евентуалност твърди, че водачът на лекия автомобил Сузуки и допринесъл в по-голяма степен за настъпване на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищеца, поради това че същият, като пътник в лекия автомобил БМВ е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва, като завишени по размер претенциите.

В срока за писмен отговор Д. К. К. не изразява становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно §22

ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради което приложим е посочения ред.

Чрез постановената влязла в сила присъда на наказателния съд № 34/04.02.2016 г. постановена по НОХД № 8568/2015 г. по описа на РС Пловдив се установява, че Д. К. К., като водач на лекия автомобил Сузуки с рег.№ ******** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл.ІV б.”а” предл.ІІ вр. ал.1 б.”б” предл.ІІ-ро вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на 12.10.2014 г. на път ІІІ-8606 /пътят гр.Пловдив – село Б./, обл.Пловдив при управление на описаното МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП изискващ всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората, с което да причинява имуществени вреди; чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП забраняващ на водача на ППС на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.25 ал.1 ЗДвП изискващ водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, като преди да започне маневрата, същият трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”; чл.25 ал.2 ЗДвП, предвиждащ задължение за водача при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента”, като с посоченото поведение водачът К. по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на А.А.Ч., на С. Д. Ч. и на Е.К..Й.. В постановената присъда е посочено, че на пострадалия С. Д. Ч. /пътник на предна дясна седалка в лек автомобил БМВ 316 е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на фрагментите на двете кости на лявата подбедрица, причинило трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник.

Така установеният механизъм на ПТП се потвърждава от съставения констативен протокол за ПТП № 738/12.10.2014 г. съставен от служители на ПП при ОДМВР гр.Пловдив и констатациите на експерта по САТЕ. Според последната ПТП е настъпило по следния начин: на 12.10.2014 год., около 13.00 часа по път ІІІ 86-06, от гр. Пловдив към с. Б. се движил лек автомобил „БМВ 316 купе” с рег. № ********, управляван от Г.И.Д. със скорост от порядъка на 105 км/ч. На километър 2+100 м на същия път, на банкета и частично върху пътното платно в дясно бил спрял лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен № ******** управляван от Д.К.К.. При достигане на л.а. „БМВ 316” на около 85 м преди определеното място на удара, водачът на л.а. „БМВ 316” извършил смяна на лентата за движение, като от дясна пътна лента насочил автомобила наляво и навлязъл в лявата, извършвайки заобикаляне на спрелия л.а. „Сузуки Витара”.

Водачът Д.К. предприел маневра от спряло положение за навлизане в пътното платно с ляв завой и достигнал скорост 17 км/ч в момента на удара. На тази внезапна маневра, водачът Д. реагирал със задействане на спирачната уредба за аварийно спиране. Независимо от предприетото екстрено спиране и насочване на л.а. „БМВ 316” в лявата пътна лента, настъпил сблъсък между автомобилите. Ударът бил челен при задно блъскане, осъществен с предната дясна част на л.а. „БМВ 316” по задната лява част на л.а. „Сузуки Витара”, при което били увредени частите им в ударните зони. От удара и насочеността му в момента на удара, л.а. „Сузуки Витара” напуснал пътното платно вляво и се преобърнал по таван по наклонения скат (дере). Лекият автомобил „БМВ 316” след около 17,90 м се установил в левия край на пътя и частично върху наклонения банкет. Основна причина за настъпване на ПТП, според експерта по САТЕ е навлизането на л.а. „Сузуки Витара” в пътното платно, т.е. предприемане на маневра за завой на ляво в момент, когато в непосредствена близост по пътното платно се е движел л.а. „БМВ 316” и ударът е бил непредотвратим. Според дадените констатации, макар първоначално лекия автомобил БМВ да се е движел със скорост от порядъка на 105 км/ч., към момента на удара скоростта му е била от порядъка на 79 км/ч. В района на ПТП максимално допустимата скорост на движение е 90 км/ч., тъй като пътния участък е извън населено място. И при движение с разрешена скорост 90 км./ч водачът на лекия автомобил БМВ не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара, чрез безопасно аварийно спиране преди мястото на удара и предотврати настъпването на процесното ПТП. Изводът е обоснован с дължината на опасната зона за спиране на л.а. „БМВ” при движение с разрешената скорост 90 км./ч, в която е попаднал л.а. „Сузуки Витара".