Решение № 38 от 15.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Карлово, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101725 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ ***, чрез адв.

С. Н. против „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. Ц.Ш. ***, представлявано от управителя Н.П.П., съдебен адрес: гр.

С., ул. „О.П.“ №***, чрез адв. Х. М..

Ищцата твърди, че на 15.07.2020 г. сключила със „С.К.“ ООД договор за паричен заем №***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 35,04%, годишен процент на разходите - 40,84%.

В чл.8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на предвиденото в чл.6 от договора обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 973,92 лева, която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищцата потвърждава, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, като излага подробни съображения за нищожността на клаузата на чл.8 от Договора.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността 1 на клаузата за неустойка на чл.8, от сключения между нея и ответното дружество Договор за паричен заем №*** от 15.07.2020 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Б., оспорва иска. Твърди, че процесната клауза не противоречи на закона и добрите нрави и излага доводи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 15.07.2020 г. между ищцата Х. Н. К., в качеството на кредитополучател и „С.К.“ ООД - гр. С., в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1200,00 лева, срещу задължението на последния да го върне в срок от 11 месеца. Посочен е в договора фиксиран лихвен процент по заема 35,04%, годишен процент на разходите – 40,84% и обща сума за плащане – 1468.08 лева.

Съгласно чл.8 от Договора, ищцата дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. Неустойката е начислена в размер на 973,92 лева, като плащането й е разсрочено съгласно погасителния план.

Така уговорена, клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна, поради уговаряне на дължимостта й винаги, независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на заетата сума. Според разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Настоящият съдебен състав счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна, тъй като излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Този извод следва и от обстоятелството, че е налице голяма вероятност потребителяткредитополучател, който не разполага с парични средства и иска отпускане на кредит, изобщо да не е в състояние да осигури обезпечението не само в тридневния срок по чл.8, но и за целия срок на договора. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза.

Със задължителна практика в ТРОСТК № 1/09 г., с т. 3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението, т. е. следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.

Уговорената неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се 3 дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в договора размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поръчител, който да отговаря на точно определение условия, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката.

Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посочения общ размер на плащанията. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението. Клаузата противоречи както на закона, така и на добрите нрави и добрите търговски практики, като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от неизпълнението.

С оглед установената по делото недействителност на клаузата за неустойка на част от посочените от ищеца основания, съдът счита, че не 4 следва да разглежда останалите посочени в исковата молба основания за нищожност.

Ищцата е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – заплатена държавна такса в производството, а на адв. С. Н. – 400 лева за осъществено процесуално представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД клаузата за неустойка на чл.8 от сключения между Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ *** и „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.***, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. Договор за паричен заем №*** от 15.07.2020 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.***, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на Х. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.

„В.“ ***, сумата от общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.***, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул.

„Й.Г.“ ***, сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Присъдената в полза на адв. С. К. Н. сума може да бъде платена по следната банкова сметка: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

К.Ш.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5