Определение № 5220 от 14.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5220 гр. София, 14.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002100963 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№139/13.01.2025г. на А. К. М. и Е. К. М., чрез адв. М.

Ч. срещу Решение №145/22.11.2024г. постановено по в.гр.д. №226/24г. по описа на Окръжен съд Кърджали. Касаторите считат същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила/липса на мотиви/ и страда от очевидна неправилност. Считат за неправилен извода, че искът с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от Х. М. е основателен, тъй като необосновано и при липса на подробни мотиви съдът е приел, че касаторите не са придобили целия процесен имот по давност. В нарушение на процесуалните правила и без да изложи логични мотиви, съдът е игнорирал показанията на техните свидетели, като е приел една част от тях за „заинтересовани“. Излагат, че ищцата в изпълнение на разпределената доказателствена тежест не е успяла да докаже, че е собственик по заявеното от нея основание- наследствено правоприемство от починалия съпруг, респ. не е оборила твърденият и доказан факт на собственост на ответниците, поради което предявеният от нея иск е следвало да бъде отхвърлен като недоказан. В заключение се моли въззивното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният от Х. М. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено, че е собственик по наследство от съпругът си К. М. на 1/3 ид.ч. от процесния имот да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като им бъдат присъдени разноските за всички съдебни инстанции. В изложението се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следните формулирани въпроси:

1.„Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно свидетелски показания само на една от 1 групите свидетели/една част, като игнорира изцяло показанията на друга група свидетели/друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Нарушен ли, ще е тогава принципът на равнопоставеност на страните в процеса и поставя ли се по този начин една от страните в по-неблагоприятно положение от другата? Задължение на съда ли е да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и чрез игнорирането на всички гласни доказателства, чрез които страната доказва твърденията си, поставя ли я в невъзможност да докаже твърденията си респ. в неизгодна процесуална позиция?“, по които въпроси се твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с Решение №50242/20.11.22г. по гр.д. №117/22г на ВКС, в което се приема, че съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства, както и в противоречие с Тълкувателно Решение №4 от 23.11.22г. по т.д. №4/21 и Решение №65 от 07.06.2021г. по гр. д. №4208/2019г. на ВКС доколкото съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса.

2. „Задължение на съда ли е при преценката си относно заинтересованост на свидетелски показания да положи усилия и да разкрие на кого от тях дава вяра и да посочи в мотивите си защо това е така? При констатирано противоречие или заинтересованост на свидетелски показания следва ли да ги обсъди наред с останалия доказателствен материал по делото или е достатъчно да ги определи като „заинтересовани“, да ги изключи и да не ги обсъжда?“, по които се твърди противоречие с Тълкувателно Решение №1/09.12.2013г. по т.д. №1/13 ОСГТК, Решение №118/11.01.21г. по гр.д. №665/20г. на ВКС, Решение №141/11.10.19г. по гр.д. №3919/18г. на ВКС, Решение №22/04.02.19г. по гр.д. №2644/18г. на ВКС, Решение №6073/15.12.21г. по гр.д. №1431/21г. на ВКС и други.

3. „Кои са критериите, при наличието на които следва показания на свидетел да бъдат определени като „заинтересовани“ и „нелогични“, и длъжен ли е съдът да прецени поотделно способността на всеки един свидетел да възпроизведе факти от значение за спора, както и да извърши преценка на степента му на заинтересованост и начина по който е възникнала?“, по който се твърди противоречие с Решение №118/11.01.21г. по гр.д. № 665/20г. и Решение №50242/20.11.22 по гр.д. №117/22г. на ВКС.

4. „При две различни твърдения за придобивен способ, съответно заявени пред Нотариус и обективирани в издаден констативен нотариален акт и тези заявени пред съд в производство по оспорване на този нотариален акт, по кое от двете заявени придобивни основания следва съдът да се произнесе и съответно да вземе предвид?“, по който се твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №4/12г. ОСГК ВКС, решение №549/3.12.2010г. по гр.д. №217/10г. на ВКС, решение №16 по гр. д. №5652/14г. на ВКС, Решение №239 от 29.05.1996г. по гр. д.

№91/96г. на ВКС.

Касторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК като твърдят, че решението е и очевидно неправилно, тъй като в нарушение на разпоредбите на ЗН, съдът неправилно е определил идеалните части на ищцата в размер на 1/3 ид. част.

2

Ответникът по касационната жалба – Х. А. М., чрез депозирания чрез адв. И. Б. писмен отговор излага, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивният съд е изложил подробни и последователни мотиви, като, след задълбочено обсъждане на събраните гласни доказателства, е достигнал до правилен извод за основателността на предявения от нея иск, като осъществената от него правораздавателна дейност не е в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Развити са подробни съображения за недопустимостта на касационното обжалване по поставените от касаторите въпроси, както и подробно становище за неоснователността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от Х. А. М. да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. К. М. и Е. К. М. на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата е собственик по наследство на 1/3 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ [№] кв.35 по КП на [населено място], общ. К., обл. К., с площ 575 кв.м. Ищцата твърди, че на 04.04.2007г. сключила граждански брак с К. М. М., ЕГН [ЕГН], като двамата заживели в процесния недвижим имот, на който съпругът на 01.06.2006г. бил признат за собственик по давностно владение с нотариален акт №74, дело №254 от 2006г. На 04.06.2023г. К. М. починал, като оставил за наследници ищцата и двамата ответници. На 09.06.2023г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство №149, дело №349 от 2023г. ответниците били признати за собственици на процесния недвижим имот при равни квоти, след което поискали от ищцата да им предаде владението на имота, което тя отказала. Тъй като с издаването на посочения нотариален акт ответниците отричат правата й в размер на 1/3 идеална част от имота по наследство от съпруга й съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, ищцата моли да бъде призната по отношение на ответниците за собственик на тази идеална част, като издаденият в полза на ответниците нотариален акт частично се отмени.

Ответниците А. К. М. и Е. К. М. оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен, при възражения за липса на правен интерес от търсената защита и за неосъществяване на твърдения в полза на ищеца придобивен способ на претендираното право на собственост.

Твърдят, че ищцата никога не е живяла и не е ползвала процесния имот, построен през 50-те години от М. С. -дядо им по майчина линия, както и, че в този имот след смъртта на майка им С. М., живеели само те, а баща им заминал за Р.Турция, където живеел постоянно и се завърнал в България непосредствено преди смъртта си, като в препис-извлечението от акт за смърт бил записан като „вдовец“. Ответниците твърдят, че в качеството си на наследници на майка си С. М. М. са владели и ползвали имота от раждането си и досега добросъвестно и необезпокоявано, в т.ч. спрямо баща им, като продължили владението на майка си в период от повече от 15 години. Твърдят, че освен на основание извършено от дядо им строителство 3 и по наследство, са станали собственици на имота и по давност, поради което молят предявеният срещу тях иск да се отхвърли.

За да отмени първоинстанционното решение, и вместо това да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследство от К. М. М., починал на 04.06.2023г., на 1/3 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., и на 1/3 идеална част от масивен гараж, построени в ПИ [№], кв.35, с площ 575 кв.м., [населено място], общ. К., обл. К., въззивният съд е приел, че ищцата е обосновала наличието на правен интерес предвид изложените твърдения, че е собственик по наследство от своя съпруг на 1/3 идеална част от процесния имот, на който той приживе бил признат за собственик по давностно владение съгласно нотариален акт, поради което след смъртта му, неговото наследство се разпределя по равно между ищцата като негова преживяла съпруга и неговите деца - двамата ответници, и доколкото последните са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство, без да зачетат нейните права от това наследство.

Съдът е приел за установено, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №74, том II, рег. № 1426, дело №254/01.06.2006г. К. М. М., ЕГН [ЕГН] е бил признат за собственик по давност на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., и гараж със застроена площ 32 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху ПИ [№] с площ 575 кв.м., кв.35 по кадастралния план на [населено място], общ.К., обл.К.. К. М. М. е починал на 04.06.2023г., и съгласно неоспореното удостоверение за наследници №417/13.06.23г., негови наследници по закон са Х. А. М. – съпруга, А. К. М. - дъщеря и Е. К. М.-син, като от удостоверение за сключен граждански брак, изд. на 12.06.2023г. от [община], се установява, че ищцата е сключила граждански брак с К. М. М. в Р. Турция на 04.04.2007г., за което в [община] е пресъставен акт за сключен граждански брак №0144/12.06.2023г. Съдът е приел за установено, че поради късното пресъставяне на последния, в акт за смърт №8/05.06.2023г., съставен в [населено място], общ.К., К. М. М. е бил посочен със семейно положение „вдовец“ поради предишния му брак със С. М. М., починала на 19.02.1998г. и оставила за свои наследници по закон К. М. М. съпруг, А. К. М. - дъщеря и Е. К. М.-син.

Въззивният съд е установил, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК №149, том II, рег. №2329, дело №349 от 2023г., А. К. М. и Е. К.

М. са признати за собственици по наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот – представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м. и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м. От удостоверения, издадени от ОДМВР-К. е приел за установено, че в периода от 06.11.2014г. до 03.06.2023г., К. М. М., приживе, и Х. А. М. са излизали и влизали от/в страната многократно, а втората -и след това.

Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че К. М. М. се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот по давност съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №74/01.06.2006г. След смъртта му, настъпила на 04.06.2023г., е оставил за свои наследници по закон двете си деца – ответниците и преживялата го съпруга – ищцата, които имат равни дялове, е именно по 1/3 идеална част от оставеното от същия наследство, съгласно разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗН, вр. чл.9, ал.1 от 4