Решение № 875 от 14.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2426/2020
- Вид
- Решение № 875
- Подписан
- 14.05.2021
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2, изр. първо · Закон за наследството
- чл. 112, б. "з" · Закон за собствеността
- чл. 115 · Закон за собствеността
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 34, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 70 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 875 гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова при участието на секретаря Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502426 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от В. Г. С. от гр. Варна, срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1) в изключителен дял и собственост на Ч. Г. С. от гр. Варна е поставен гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м.;
2) въззивницата В. Г. С. е осъдена да заплати на Ч. Г. С. сумата от 39 855, 00 лева за уравнение на дяловете, на основание чл. 353 от ГПК, в частта за разликата над 36 637, 50 лева до присъдената с решението сума за уравнение от 39 855, 00 лева;
3) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 18 163, 50 лева до пълния претендиран размер от 29 747, 50 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 29 747, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот – жилище на първия етаж, съставляващо обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
4) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 6 140, 50 лева до претендираните 16 225 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна за заплащане на сумата от 16 225 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се в сутеренния етаж на жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор № 1
*** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
5) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, изразяващи се в пристрояване на нов гараж към съществуващия; изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка, шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило; монтиране на нова желязна гаражна врата от две части; грундиране и боядисване на същата; изграждане на отводнителна система за отводняване на двора през гаража, направа на дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа и лепило;
6) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 6825 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени подобрения (СМР) на покрива на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изразяващи се в демонтаж на стара и монтаж на нова поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи греди, улуци,, полагане на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин с пет отвора;
7) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 2712, 50 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени подобрения (СМР) на фасадата на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изразяващи се в частично събаряне до тухла на старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с цимент и лепило;
8) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ч. Г. С. от гр. Варна сумата от 1 841, 50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1 / 2 ид. част от съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
9) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ч. Г. С. от гр. Варна сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1 / 2 ид. част от съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет.1, с площ от 34 кв. м., за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително;
ІІ. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Ч. Г. С. от гр. Варна срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1) е вписано, че върху поставените в дял на съделителя Ч. Г. С. от гр. Варна имоти, а именно: ГАРАЖ, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ обект с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, има учредено пожизнено право на ползване върху 1 / 2 ид. част от описаните имоти в полза на Е. К. С. ЕГН от гр. Варна;
2) е определена сумата за уравнение на дяловете, която съделителката В. Г. С. от гр.
Варна е осъдена да заплати на Ч.Г. С. от гр. Варна при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК;
2
3) съделителят Ч.Г. С. от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 18 163, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
4) съделителят Ч. Г. С. от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 6 140, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ самостоятелен обект в сутеренния етаж на жилищната сграда, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, подобрения във връзка с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект, подробно описани в решението.
С въззивната жалба, подадена от Ч. Г. С., е обжалвано и решението в частта му с характер на определение, с която е отхвърлено искането м у по чл. 344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. от гр. Варна да му заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КК гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет.1, с площ от 34 кв. м., съразмерно на квотата му в съсобствеността.
В жалбата на В. Г. С. от гр. Варна са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение в атакуваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно.
При определяне на стойността на делбените имоти неправилно е прието, че правото на ползване върху имотите на трето за съсобствеността лице – Е. С. – е в обем върху 1 / 2 ид. част от имотите, а оттам неправилно е определена и сумата за уравнение на дяловете, която съделителката В.С. и осъдена да заплати на другия съделител – Ч.С.. Твърди се в жалбата, че не е отчетено правото на ползване, което праводателите на страните (техни родители) Е. и Г.
С.и са запазили за себе си с договора за дарение по нот. акт № 18, том X, дело № 3206/11.08.1988г. на ВнН, което е в обем от 1 / 3 ид. част . При това положение съдът неправилно е изчислил пазарната стойност на всеки един от трите имота, като е приспаднал само част от тежестта върху тях – право на ползване върху 1 / 2 ид. ч., вместо върху 5 / 6 ид. части, в резултат на което неправилно е определил и сумата за уравнение на дяловете, като вместо 36 637,50 лева погрешно е определил сума в размер на 39 855 лева.
Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, съобразно изложеното по – горе в жалбата.
Решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до първоначално претендираните исковете на В.С. за извършени подобрения в съсобствените имоти – жилището на първи жилищен етаж и обекта в сутеренния етаж, описани по горе, също е неправилно. Жалбоподателката навежда, че полезните разноски (подобренията) не са необходими за запазването или поддържането на общата вещ, а са разноски, които са сторени с оглед повишаването на цената й или подобряване на качеството й, което обективно е довело до такова повишаване на цената. Ако ищецът е мислел, че извършва подобрения, влагайки средства в материали и труд, но като краен резултат стойността на вещта не се е повишила, нито качеството й се е подобрило, то разноските не са били „полезни" и подобрения изобщо няма. Когато такова съгласие (изрично или мълчаливо) е било налице, то на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от останалите съсобственици ще отговаря за сторените разноски съобразно дела си. Поради това счита, че редуцирането на 3 направените от нея разходи за извършени СМР в горните два имота – жилище на първия етаж и обекта в сутеренния етаж – е неправилно.
Отправено е искане за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до първоначално претендираните суми исковете на В.С. за извършени от нея подобрения в съсобствените имоти – жилище на първи жилищен етаж и обекта в сутеренния етаж – и за постановяване на друго, с което исковете и́ да бъдат уважени в пълен размер.
Решението в частите, с които са отхвърлени исковете на В.С. за заплащане на суми за извършени от нея ремонтни дейности за ремонта на фасадата и на покрива на сградата, в която се намират два от делбените имоти – жилището на първия жилищен етаж и обекта в сутеренния етаж, също е неправилно. Твърди се, че изводите на съда относно тези искове са вътрешно противоречиви. От една страна е прието, че твърдяните СМР са извършени, окачествени са от съда като „необходими разноски“, а от друга – че не било конкретизирано кое обстоятелство е наложило извършването им и в кой момент, въпреки възприетия от съда извод, че ремонтните дейности на покрива и н а фасадата на сградата, са извършени в периода 2009-2010 год.
Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Решението в частта му, с която е отхвърлен иска на В.С. за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, също е неправилно. Неправилно е прието, че по делото не е установено извършването на твърдяните СМР. Счита, че анализът на доказателствата по делото – СТЕ и показанията на свидетеля Д. – обосновават извода, че твърдяните СМР в съсобствения гараж действително са извършени от съделителката, поради което и неправилно е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на стойността им от другия съделител, съразмерно на квотата му в съсобствеността.
Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът и́ да бъде уважен.
Решението в частите, с които са уважени предявените от Ч.С. против нея искове по чл. 31, ал. 2 ЗС също е неправилно. В случая не е отчетено, че трето за съсобствеността лице (майката на страните и тяхна праводателка – Е. С.) има вещно право на ползване върху процесните два имота, при което и изводът на първоинстанционния съд за основателност на исковете е неправилен. Твърди се още, че анализът на доказателствата не обосновава извод, че Ч.С. е бил лишен от възможността да ползва имотите съобразно правата си, при което и предявените от него искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са неоснователни.
Разпечатката съдържа 46 от 242 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26d9c1c7-6f37-4b8e-9833-935e27d6cf9f