Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1595 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2781/2024
Вид
Решение № 1595
Подписан
08.04.2025
В сила
30.04.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330102781 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. с.“ № * срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

4, ал. 2 от Договор за паричен заем № **** от **** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди ответника да върне на ищеца сумата в размер на 511,92 лева, платена неустойка по договор за кредит от 10.07.2019 г., поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за заем от **** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР 48.56 %. В договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 511,92 лева. Счита, че посочения в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 2 от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл.

11, т. 10 ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40%, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, визирана в чл. 4, ал. 2 от договора 1 за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Нарушен бил и принципът за добросъвестност. Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 511,92 лв. е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50% от заетата сума в размер на 800 лв. Сочи, че е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва. Счита, че съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и представения СЕФ, поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПК, посочен в чл. 1 от договора.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете.

Прави възражение за недопустимост на установителния иск, поради липса на правен интерес от воденето му, доколкото към момента на сключване на договора за кредит, по време на тяхното изпълнение и до приключването им, спор между страните не е съществувал и всяка от тях е изпълнила своите задължения. Моли производството по делото да бъде прекратено, по отношение на установителния иск като недопустимо.

Счита по същество предявените искове за неоснователни. Твърди, че при отпускане на кредити, дружеството действа добросъвестно и в съответствие с изискванията на закона – на потребителите се предоставя преддоговорна информация под формата на СЕФ. Твърди, че както сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение и неговото представяне в срок зависят изцяло от волята на потребителите.

Изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно.

Липсата на предоставена банкова гаранция или поръчителство по заемното правоотношение, водят до висока степен на риск от непогасяване на задълженията по процесния договор за заем. Несъстоятелни, необосновани и недоказани били твърденията на ищеца, че неустойката, предвидена в процесния договор е нищожна, тъй като нарушава императивни разпоредби на ЗПК, като уговорена в нарушение на добрите нрави и е необосновано висока.

Сочи, че задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Не може да се приеме, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ищецът бил запознат с всички условия по договора, преди той да бъде сключен, като имал възможност да се откаже от договора в законоустановения в чл. 29 ЗПК 14-дневен срок, но не го е направил, от което следвал изводът, че ищцовата страна не е считала въпросната клауза за неустойка за недействителна. Твърденията на ищеца, че размерът на уговорената неустойка е висок също е необосновано и недоказано. Неоснователно било и твърдението на ищеца, че неустойката е нищожна, тъй като нарушава императивни разпоредби на ЗПК.

Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР, посочена е общата сума дължима от потребителя, посочени били и взетите предвид допускания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

2

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото договор за паричен заем № **** от **** г. се установява, че на ищцата е предоставен заем в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40 %, ГПР 48.56 % за срок от 27 седмици, платим на 27 вноски, всяка от тях в размер на 32,93 лева.

В разпоредбата на чл. 4, ал.2 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 511,92 лева, платима разсрочено заедно с всяка седмична погасителна вноска, към която се добавя сумата от 18,96 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за заем и пълномощни.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че по данни от ответното дружество заплатените по договора суми възлизат на 1401,03 лева, с които са погасени главница в размер на 800 лева, възнаградителна лихва в размер на 89,11 лева и неустойка размер на 511,92 лева. Размерът на ГПР по процесния договор, изчислен съобразно предвидената в Приложение № 1 към ЗПК формула е 48,56%, като при изчисляването му са включени само разходите за лихва.

Съгласно чл. 4 от Договора за кредит, при непредставяне на обезпечение по кредита, размерът на неустойката е 511,92 лева. В случай, че към лихвата от 89,11 лева се добави неустойката, сборът от двете суми възлиза на 601,03 лева и заемът се оскъпява за срока на кредита със 75,13%.

Размерът на заплатената от ищцата неустойка по договора е общо 511,92 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 800 лева от ищцата, както и че по договора същата е изплатила всички дължими суми, в това число и неустойка в размер на 511,92 лева.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира, че с предвидената в 3 договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.

По категоричен начин се установи в хода на настоящото производство факта, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищцата недължимо е заплатила сумата от 511,92 лева и същата подлежи на връщане от ответното дружество.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора, а именно-уважаване на предявените искове, право на разноски има ищцата и същите се констатираха в размер на общо 200 лева, от коитозаплатена държавна такса в размер на 100 лева и 100 лева депозит за вещо лице.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Действително в случая са предявени два иска, но се касае за обусловени една от друга претенции за признаване на недействителност на клауза от договор за заем и връщане на недължимо платена суми въз основа на същата клауза, поради и което съдът счита, че следва да се определи общо възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на исковете, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия.