Решение № 147 от 27.06.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Поморие, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100733 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД гр.София, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.З. Ц., против Ф. А. А., А. Ю. А., Ф. Ю. А., всички от гр.Поморие и Р. Ю. К. от гр.Бургас.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България ЕАД“ и наследодателя на ответниците Ю. А. А., б.ж. на гр.Поморие, починал на 25.02.2022 г., бил сключен договор за мобилни услуги № 622586248/10.12.2019 г., за мобилен телефонен № 0893876561, със стандартна месечна абонаментна такса в размер 31.99 лв., с включен ДДС, като за срока на същия била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер 22.99 лв., с включен ДДС и мобилен апарат ALCATEL 1 Dual Black.

Наследодателят на ответниците, същият абонат на ищеца и потребител, не изпълнил задълженията си по договора, по фактура № 7298911327/05.01.2020 г., издадена за отчетен период 10.12.2019 г. – 04.01.2020 г., за сумата 61.07 лв., включваща месечна абонаментна такса, други услуги и услуги с добавена стойност (SMS), с претендирана сума по фактурата 60.70 лв.; по фактура № 7300199233/05.02.2020 г., издадена за отчетен период 10.01.2020 г. – 04.02.2020 г., за сумата 29.37 лв., включваща месечна абонаментна такса, временно възстановяване на изходящ трафик, такса за спиране на номер и такса за допълнителна услуга и по фактура № 7301505688/05.03.2020 г., издадена за отчетен период 10.02.2020 г. – 04.03.2020 г., за сумата 245.79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, при приспадната сума в размер 7.13 лв., месечна абонаментна такса.

1

Поради неизпълнението на задълженията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 88/2022 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение № 35/21.02.2022 г., за вземане на заявителя и ищец в общ размер 328.73 лв., както и за разноски в размер 385 лв.

В хода на заповедното производство било установено, че длъжникът Ю. А. А. е починал след издаване на заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл.227 ГПК, производството продължило при участието на наследниците по закон на длъжника /т.10б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/, като заповедта е влязла в сила по отношение на наследниците Ф. А. А. /съпруга на длъжника/, А. Ю. А. и Ф. Ю. А.

/низходящи на длъжника/, поради което с определение № 563/24.11.2022 г., производството е прекратено по отношение на посочените ответници.

Заповедта е връчена на наследницата и ответница Р. Ю. К. /низходяща на длъжника/ при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79 ЗЗД, за установяване по отношение на тази ответница на вземане на ищеца в размер 82.18 лв., представляващо припадащата се на ответницата ¼ от цялото вземане по заповедта за изпълнение в размер 328.73 лв., съобразно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.02.2022 г., до окончателното и изплащане.

Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и припадащата се на ответницата част от разноските по заповедното производство в размер 96.25 лв.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която не е открита на посочения по делото адрес, който е неин постоянен и настоящ такъв, поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по реда на чл.47 ГПК. Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, за особен представител на ответницата е назначена адв.Р. Т..

Особеният представител на ответницата е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, прави искане като такъв съдът да го отхвърли изцяло.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Негов редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, депозира нарочна писмена молба, с която не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения си представител, който поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

2

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на ответницата и наследник по закон на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

По основателността на иска съдът намира следното.

Ищецът основава вземането си на договор за мобилни услуги № 622586248/10.12.2019 г., за мобилен телефонен № 0893876561, сключен между него и наследодателя на ответниците Ю.

А. А., б.ж. на гр.Поморие, починал на 25.02.2022 г., със стандартна месечна абонаментна такса в размер 31.99 лв., с включен ДДС, с промоционална месечна абонаментна такса в размер 22.99 лв., с включен ДДС за срока на същия /24 месеца/ и мобилен апарат ALCATEL 1 Dual Black.

Установява се от доказателствената съвкупност, че между ищеца, в качеството на оператор на мобилни услуги и наследодателят на ответницата, същият абонат и потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът и ищец е предоставил на абоната мобилни услуги по абонаментен план, при съответна месечна такса, условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментна такса и цени на услуги извън включените в съответния абонаментен план.

Договорът съдържа описание на абонаментния план /в приложение/, ценовите условия, задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойка, като същият е сключен при спазване на законовите изисквания за договори при общи условия (ОУ), последните приети с положен подпис на абоната.

Въз основа на посочения договор и представените по делото преписи от фактура № 7298911327/05.01.2020 г., издадена за отчетен период 10.12.2019 г. – 04.01.2020 г., за сумата 61.07 лв., включваща месечна абонаментна такса, други услуги и услуги с добавена стойност (SMS), с претендирана сума по фактурата 60.70 лв.; по фактура № 7300199233/05.02.2020 г., издадена за отчетен период 10.01.2020 г. – 04.02.2020 г., за сумата 29.37 лв., включваща месечна абонаментна такса, временно възстановяване на изходящ трафик, такса за спиране на номер и такса за допълнителна услуга, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да предостяви на ответника мобилни услуги и да издава фактури/месечна сметка за ползваните електронни съобщителни услуги.

Задълженията на абоната по фактурите са платими в срок не по-късно от 15 дни от издаването им, поради което сумата по тях и изискуема след изтичането на този срок.

Процесният договор е прекратен от оператора преди изтичане на срока му по инициатива на потребителя абонат, видно от представения по делото препис от заявление за преносимост на национален номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 26.02.202 г., като ищецът и оператор е издал фактура № 7301505688/05.03.2020 г., за отчетен период 10.02.2020 г. – 04.03.2020 г., за сумата 245.79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, при приспадната сума в размер 7.13 лв., месечна абонаментна 3 такса.

Начислената неустойка включва трикратния размер на стандартната месечна абонамента такса, без ДДС /31.99 лв./ и разликата между стандартната цена на устройството ALCATEL 1 Dual Black, без отстъпка, съгласно ценова листа на оператора и заплатената в брой преференциалната цена на устройството при сключване на договора.

Клаузата на договора за мобилни услуги, уреждаща задължението за неустойка на абоната, не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва, в което се изразява нейната типична обезщетителна функция.

В случая договорът е прекратен от оператора преди изтичане на срока му по инициатива на абоната, в хипотезата на преносимост на национален номер при смяна на доставчик, поради което възражението на особения представител, че не е налице прекратяване, което да е станало известно на абоната е неоснователно.

Договорната клауза за неустойка не е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая съдът намира, че с оглед срока на договора за мобилни услуги /24 месеца/ и прекратяването на същия по инициатива на абоната по-малко от три месеца след сключването му, претендираната неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не е необосновано висока. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клауза от договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В тази норма не се изключва уговарянето на неустойка, освен ако размерът е необосновано висок.

Възможност за уговаряне на неустойки при индивидуални договори при общи условия между предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и крайния потребител, какъвто е настоящия случай, не се изключва и от разпоредбите на ЗЕС.

Нещо повече, разпоредбата на чл.229а ал.1 изр.последно от ЗЕС предвижда, че абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това, като по аргумент от противното, при прекратяване на срочен договор преди изтичането на неговия срок, както е в настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава неустойка.

По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, задълженията на 4 наследодателя на ответницата да са погасени чрез плащане, поради което и предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е установен по основание и доказан по размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски по делото е основателно, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в общ размер 790 лв., от които 25 лв.у държавна такса, 5 лв., такса за издаване на съдебно удостоверение, 360 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв., депозит за възнаграждение на особен представител.

Основателно е и като такова следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на разноските му по заповедното производство, като също следва да се уважи в претендирания размер от 96.25 лв., съобразно квотата на ответницата в наследството.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ю. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бургас, кв. „Победа”, ул.„Хан Телериг”, № 19, в качеството й на наследник по закон на Ю. А. А., ЕГН **********, б.ж. на гр.Поморие, починал на 25.02.2022 г., представлявана по делото от особения представител адв.Р. Т., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“, № 6, ет.5 – адв.З. Й. Ц., сумата 82.12 лв. (осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща припадащата се на ответницата ¼ част от задължение в размер 328.73 лв., произтичащо от договор за мобилни услуги № 622586248/10.12.2019 г., за мобилен телефонен № 0893876561, сключен между „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283 и наследодателя на ответницата Ю. А. А., ведно със законната лихва върху главницата от 82.12 лв., считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 18.02.2022 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 35/21.02.2022 г. по ч.гр.дело № 88/2022 г., по описа на РС – Поморие.