Определение № 324 от 09.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20215001000922 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т.5 и вр. с чл. 369 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9268/02.09.2021 г. от адвокат Р.М. – пълномощник на М. БЛ. М., представляван от своята майка и законен представител Г. ЕН. АТ., против определение № 329 от 16.08.2021 г., постановено по т.д. № 378 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът:

1. Постановява, че спорът по делото ще бъде разгледан по общия исков ред.

2. Спира производството по делото до приключване на образуваната пр. пр. № ***/2020 г. по описа на РП - П. и ДП № **/2020 г. на РУ - Р..

Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, противоречащо със съдопроизводствените правила, закона и практиката на ВКС, поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Пловдивския окръжния съд с указания за възобновяване на съдопроизводствените действия, с оглед постановяване на краен съдебен акт по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска „З.Д. Е.“ АД, с който се изразява становище, че обжалваното определение и в двете си части е правилно и следва да се потвърди.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от 1 надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 378 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от ищеца М. БЛ. М., представляван от своята майка и законен представител Г. ЕН. АТ. против „З.Д. Е.“ АД иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие от деликт, причинен от трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Относно спиране на производството:

За да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на образуваната прокурорска преписка № ***/2020 г. по описа на РП - П. и ДП № **/2020 г. на РУ - Р., Пловдивският окръжен съд е приел, че тъй като искът бил за обезвреда на детето М.М., вследствие претърпяно от него пътно-транспортно произшествие, преди да продължи с разглеждането на настоящото дело, следвало да изчака приключването на досъдебното производство, което да даде отговор на въпросите за извършване на деянието, авторството и вината, респ. това да се обхване от предмета на разглеждане и произнасяне по настоящото дело.

Определението е неправилно.

Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, преди размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене, въз основа на справка от РУ на МВР – гр. Р. относно движението на ДП № **/2020 г., с което съдът е уведомен, че същото е приключило; на справка от Районна прокуратура – Пловдив за постъпила жалба от пострадалия М. БЛ.

М., представляван от своята майка и законен представител Г. ЕН. АТ. против прекратяване на ДП, както и на определение от 30.06.2021 г. по чнд № 6783/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV н.с., с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и материалите са върнати на РП – Пловдив за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.

Макар в описаните справки да се съдържат данни за деянието и за пострадалия М.М., в същите липсват данни за престъпни обстоятелства, свързани с процесното ПТП и участниците в него, поради което досъдебното производство е било прекратено. Възобновяването му с описаното определение също не е било обусловено от установяването на такива обстоятелства, а е мотивирано с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства.

Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва 2 проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се спре производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.

Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното деяние и деецът в образуваното наказателно производство.

Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на деликтната отговорност на третото застраховано лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде задължителна за гражданския съд.

В случая не са налице установени от първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка: че има данни за извършено престъпление, че е налице идентичност между противоправното деяние и деецът в наказателното производство с противоправното поведение и застрахования от ответното дружество делинквент в гражданското производство; че елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната отговорност на ответника деликт съставляват престъпно обстоятелство, както и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.

Относно процесуалния ред за разглеждане на делото:

За да постанови разглеждането на спора по общия ред, вместо по реда на Глава тридесет и втора – Производство по търговски спорове от Гражданския процесуален кодекс, Пловдивският окръжен съд е приел, че ищецът бил „ползувател на застрахователна услуга и „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП“. Поради това, първоинстанционният съд е приел, че съгласно дадените разрешения в т.6 от ТР 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС и на основание изменението на чл. 113, изр. второ със ЗИД на ГПК, обнародван в ДВ бр.100 от 20.12.2019 г., споровете с потребител се разглеждали по общия гражданскоправен ред.

В тази част определението също е неправилно.

3

За разлика от предходния Кодекс за застраховането /отм. 01.01.2016 г./, приложимият в конкретния случай действащ Кодекс за застраховането /Обн., Д В , бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ не съдържа легална дефиниция на понятието „потребител на застрахователни услуги“. Вместо това, същият кръг от лица, които разпоредбата на § 1, т. 1 КЗ /отм./ определяше като „потребител на застрахователни услуги“, в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от действащия Кодекс за застраховането, са определени като „ползуватели на застрахователни услуги“, като очевидно това понятие не идентично с понятието „потребител“ по смисъла на ЗПП, съответно на Директива 93/13/ЕИО. Този извод следва от съдържащото се в чл. 2, ал. 2 КЗ in fine уточнение, според което, всяко от изброените в тази разпоредба лица е „ползувател на застрахователни услуги“, „независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите“.

В конкретния случай, ищецът М.М., който е пострадал от процесното ПТП, за което се твърди, че е причинено от застраховано в ответното дружество лице, е трето пострадало и в същото време увредено лице по смисъла на чл. 478 КЗ, което обаче не страна по договора за застраховка, сключена между застрахователя и застрахования.

Доколкото няма спор, че ищецът е трето ползващо се физическо лице и по смисъла горната разпоредба, е „ползувател на застрахователни услуги“, преценката дали същият има качеството и на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, следва да се извърши съобразно с критериите, съдържащи се в чл. 2, б.

"б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и в § 13, ал.1, т. 1 ПЗР на ЗЗП.

Въпреки различието в редакцията на двете разпоредби, смисълът при дефиниране на понятието "потребител", с оглед целите на Директивата и на националния закон, е един и същ, тъй като това е и целта на транспонирането на съответните разпоредби от правото на ЕС в националното законодателство.

Разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО определя за "потребител" всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

От изложеното следва, че тъй като не е страна по процесния застрахователен договор, ищецът няма качеството на потребител по смисъла на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО и на § 13, ал. 1, т. 1 ПЗРЗЗП, поради което по отношение на образуваното по предявения от него иск дело не е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК.

От друга страна, тъй като предмет на предявения иск е право, породено от търговска сделка, разглеждането на този иск следва да се извърши по реда на Глава тридесет и втора ГПК.

4

Крайният извод е, че обжалваното определение следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството по реда на Глава тридесет и втора ГПК.

Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 329 от 16.08.2021 г., постановено по т.д. № 378 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството по реда на Глава тридесет и втора ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5