Определение № 2623 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2623 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20258002900986 по описа за 2025 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на Община Якоруда – вх. №1448/21.01.25г. и вх. №1883/ 24.0125г., срещу решение № 717 от 10.12.2024г. по т.д.511/24г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – „Люко- К“ ООД, гр. София, чрез пълномощника си – адв. М. А. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

С изложението си в жалба вх. №1448/21.01.25г., по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П. С. е възпроизвел подробно диспозитива на обжалваното решение. Заявил е, че поддържа основание по чл.280, ал.1 ,т.3 и ал2, предл.3-то ГПК.Заявил е още, че с обжалваното решение, съдът променил правната квалификация на иска и вместо да върне делото на първостепенния съд и да даде възможност да бъде разгледан предявения иск, той разрешил спора по същество. Посочено е, че това разрешение противоречи на изброени актове на ВКС. Развил е подробно разбиране, че съдът следвало служебно да обезпечи правилното приложение на закона в съответствие с правилата и съгласно т.2 на ТР ОСГТК №1/13. В заключение е посочено, че необходимостта от отмяна на атакуваното решение било „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото „.

1

В тази връзка е заключила страната, ВКС следвало да отговори „ дали е допустимо и дали е налице валидно постановено решение след като „ имало пълно съвпадение на отмененото и постановеното решение, в каквато връзка са направени и кратки оплаквания. По поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК страната лаконично е посочила същото. С изложението по втората подадена жалба- вх. №1883/ 24.0125г.касаторът чрез пълномощника си – адв. А. Б. е пъддържал доводи за недопустимост на решението, а именно – недопустимост, поради наличието на административен ред за разглеждане на последици от недействителност на договора за обществена поръчка, който изключвал общия гражданско правен ред.

Поддържан е и довод за недопустимост на решението, поради това, че е постановено по нередовна искова молба, в която били изложени твърдения, които смесвали договорната и извъндоговорна отговорност, като и съдът постановил съдебния си акт при такова смесване. Развити са и съображения за неправилна правна квалификация по чл.59 ЗЗД, тъй като специалния чл.122к ЗОП / отм./ го дерогирал. Развити са и доводи за липсата на мотиви в обжалваното решение във връзка с оплакванията на страната за недопустимост на исковата молба, а също и оплаквания за неправилност на акта във връзка с необоснованост на разгледаните от състава възражения относно допуснатите експертизи, като е направено оплакване за неправилно възприета фактическа обстановка от съда. Така, с оглед поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е поставен въпросът за задължението на въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото .Направени са още оплаквания за това, че съдът не бил обсъдил възраженията от въззивната жалба, съвкупността от доказателства и така постановил акта в противоречие с изброена съдебна практика – казуална и задължителна. Развити са и оплаквания относно необсъждане на доказателствата и тяхната преценканеобсъдени били свидетелските показания, писмените доказателства, които обосновават тезата на касатора и възраженията, че нито една от експертизите не боравела със стойност на труд и материали. Посочено е и противоречие с това, че практиката на ВКС установявала начина, по който съдът следва да извърши преценка на свидетелските показания. Като същите следвало да се обсъждат съвкупно с доказателствения материал, а въззивният съд не е съобразил това. Решението, според касатора, било постановено и в противоречие със съдебна практика, която била утвърдено по въпроса „ за задължението на въззивния съд да обезпечи приложението на императивна правна норма“. Разгледана е съдебната практика в тази насока във връзка с оплакването, че съдът преквалифицирал иска едва с крайния си акт и не дал възможност на страните да вземат становище. Развити са съображения, че следвало да бъде установено по делото обогатяването и обедняването, като са развити подробни оплаквания, че в хода на делото не били събрани такива доказателства.Направени са пространни доводи за наличие на практика, установяваща изричното признание на длъжника относно задължението като е изведено от тези оплаквания това, че липсвало признание, което да е 2 свързано с извъндоговорни отношения на страните. И така съдът постановил решението си по въпроса за естеството на признанието и признаците на признанието по чл.116 б от ЗЗД, в противоречие с разгледаната практика.

Други доводи не са развити.

С така депозираните изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в поддържаните хипотези.

И в двете изложения по подадените касационни жалби на Община Якоруда се правят възражения за нищожност на обжалвания съдебен акт, а като съвпадащ довод е този, че решението било постановено при промяна на правната квалификация и на страните не била дадена възможност да се запознаят с това и съответно да се защитят от така предявения иск. Доводите са правно необосновани. Определяне на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона, същата се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум. Промяната на правната квалификация по реда на инстанционния контрол, обосновава недопустимост на съдебният акт, само в хипотезата, при която съдилищата са разгледали различни от заявените факти и когато единия фактически състав , с който второинстанционният съд е обосновал правната квалификация изключва обоснованото приложение на квалификацията, дадена от първостепенния съд.

Настоящият случай, обаче, не е такъв. Въззивният съд е квалифицирал спора с общия състав на неоснователно обогатяване, без да разглежда факти различни от разгледаните от първостепенния съд, като е съобразил константната практика на ВКС по отношение на това, че специалните състави на чл.55 ЗЗД не могат да бъдат приложени, когато се касае за престация, която е резултативна, тъй като даденото в тази хипотеза не може да бъде върнато с оглед нищожния договор. Освен това, съставът подробно е обосновал разглеждането на спора при непроменени фактически твърдения и петитум, при осъществено доказване на съществените елементи на иска във връзка с определената доказателствена тежест, което изключва задължение да обявява на страните своите правни изводи във връзка с това прецизиране. В тази връзка прецизирането на правната квалификация не съставлява основание за касиране на решението, а още по –малко води до извод за неговата недопустимост. Поради това е и правно несъстоятелно оплакването на жалбоподателя в тази връзка, за това, че съдът отменил решението и постановил същият резултат.

Касаторът е поддържал още като основание за недопустимостнередовността на исковата молба. Този извод е направил, поради разбирането си, че в обстоятелствената част на молбата ищецът от една страна се позовавал на сключения между страните договор и на протоколите във връзка с приемане на работата, а от друга претендирал заплащане на стойности на извъндоговорно основание. Доводът е фактически неверен при смесване на различни правни категории от страна на касатора. В исковата молба изрично е 3 посочено, че договорът между страните е бил приет за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД с решение на ВКС т.е. макар и да е бил сключен такъв договор, същият като нищожен изначално не е породил правни последици, като разгледаните отношения между страните по спора се основава на обективни факти, установяващи тези отношения, а не елемент от фактически състав, както неправилно го възприема касатора. Петитумът в тази насока е очертавал претенция, свързана с неоснователното обогатяване на общината.

Т.е. исковата молба / освен че е била поправена съобразно указанията на първостепенния съд, с което са отстранени констатираните нередовности/ има ясно очертана обстоятелствена част и съответен петитум. Или сезирането на съда е било редовно.

Не се обосновава извод за недопустимост на съдебният акт и поради твърдян от касатора друг ред, по който е следвало да бъде разгледана претенцията и който, като специален, изключва общия ред. Фактически невярно е, че САС не е обсъждал този довод на страната. Тъкмо обратното въззивният състав е изложил подробни мотиви в тази насока, които следва да бъдат споделени, тъй като посоченият от страната текст на чл.122к ЗОП / отм./ третира процедура, различна от предявеният иск Както правилно е отбелязал въззивният състав, текстът на чл.122к ЗОП е намерил своето място в глава „Обжалване“, която третира обжалване на актовете на възложителя, както и разграничаването на това обжалване пред различни компетентни органи.

Текста на чл.122к ЗОП / отм./ урежда процедура по прогласяване за недействителен договора за обществена поръчка на лимитивно изброени основания, с оглед законовия бланкет към чл.41б,ал.1 ЗОП, като са изброени лицата по искане, на които се прогласява тази недействителност. Доколкото страната не твърди наличие на такъв акт, то и изводът, че това е приложимия ред е правно необоснован. Извън това и формираната константна практика на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, изрично приема, че така уредената административна процедура не дерогира общия ред за прогласяване нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, какъвто е и разглеждания случай, с оглед постановените съдебни актове директно препращащи към общия извъндоговорен ред за обезщетяване на вредите от приетия за нищожен договор за обществена поръчка. Или така посоченото твърдение за недопустимост на решението не е налице.

Касаторът, чрез пълномощника си адв. П. С. е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, по което лаконично е посочил, че съдът е отменил решение, което е постановил отново, без да разграничава отмененото и постановеното. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.

Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.

4

Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба.