Определение № 38888 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38888 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20261110113320 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 154817/15.05.2026 г. подадена от Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр.

********, ********, бл. ***, вх. *** срещу К. Р. Я..

Страните не спорят, че цялото задължение, предмет на делото е погасено от ответника длъжник в заповедното производство след подаване на възражението по чл. 414 ГПК за недължимост на вземането.

Съдът, с оглед направеното искане, наведените твърдения и предвид събраните доказателства и императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, с оглед на това, че вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е изцяло заплатено.

Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на 1 отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. В този смисъл мотивите по т. 10.в. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.дело № 4/2013 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС).

Поради изложеното, съдът счита, че не е налице правен интерес за ищеца от водене на делото, доколкото е получил плащане на вземането в заповедното производство. В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, а не към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

В случая доколкото прекратяването касае само исковото производство, не следва да се обезсилва издадената заповед по чл. 410 ГПК. След влизане в сила на настоящото определение заявителят може да подаде искане за издаване на ИЛ за разноските по заповедта за изпълнение. В правомощията на заповедния съд е да прецени дали да обезсили заповедта, по която е получено плащане и/или да издаде ИЛ за разноските.

Предвид процесуалното поведение на ответника, не следва да му се присъждат разноски. Същият предприема като длъжник в заповедното производство противоречиви и взаимно изключващи се процесуални действия като едновременно подава възражение за недължимост на вземането и в последствие заплаща същото в пълния претендиран размер, без да уведоми заповедни съд. Поради изложеното съдът счита, че същият е станал причина за завеждане на делото и не следва да му бъдат присъждани разноски за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх. № 154817/15.05.2026 г. подадена от Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр. ********, ********, бл. ***, вх. *** срещу К. Р. Я. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13320/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

СЛЕД влизане в сила, препис от определението да се докладва по електронното заповедно производство по ЕПЕП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3