Решение № 793 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503166 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3686/23.06.2020 г., постановено по гр. д. № 11572/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, изцяло са отхвърлени предявените от „Булгарплод експорт импорт” ЕООД срещу Агенция „Пътна Инфраструктура” (АПИ), Община Девин и „Национална електрическа компания” ЕАД („НЕК” ЕАД) кумулативно пасивно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 200000 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от твърдяното противоправно поведение на служители при ответниците, изразяващо се в пораждане на основание за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба от 28.09.2010 г. - поради виновно (субективно) неизпълнение на договорно задължение, вследствие на което ищецът е заплатил получения задатък в двоен размер, респ. неустойката, уговорена в клаузата на чл. 12, във вр. с чл. 7, ал. 1 от предварителен договор за покупко-продажба с рег. № 6416/15.10.2010 г. на нотариус М. Г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 20.09.2016 г., до окончателното й изплащане.

Срещу така постновеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е приел за установено, че причинно-следствената връзка между поведението на лицата, на които е възложено извършването на СМР от ответниците, и настъпването на твърдените имуществени вреди не е пряка, а опосредствена, респ. че неправомерното поведение, което се изразява в изграждане на бетонова подпорна стена покрай имота и неговия вход - в отклонение от одобрените строителни книжа за строеж „Входна пътна артерия на гр. Девинпът III-197”, е временно. Твърди, че Разрешението за строеж от 18.03.2010 г. за изграждане 1 на пътна артерия не е предвиждало изграждане на подпорна стена на входа на процесния имот и строителните дейности са започнали на 20.12.2010 г. - след подписан Протокол № 2 за откриване на строителна площадка и ниво. Счита, че именно изграждането на процесната подпорна стена (в отклонение от одобрените строителни книжа), която е възпрепятствала транспортния достъп до обекта, предмет на релевантния предварителен договор за покупкопродажба, е единствената причина за неизпълнение на поетото договорно задължение от обещателя по него (ищеца) за прехвърляне правото на собственост върху предмета на този договор - „имотът не може да бъде използван по предназначение, тъй като в резултат на извършени строителни дейности е затворен достъпът до централния вход и камионите не могат да влизат и разтоварват стока”. Твърди, че макар и в момента да съществува транспортен достъп до процесния УПИ, това се дължи на извършения насип до нивото на пътя и на изградената подпорна стена (около 2 метра) - след премахване на всички сгради в имота.

Въззиваемият АПИ е подал в законоустановения срок по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като агенцията е само съгласувателна инстутуция, но не и възложител съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУТ и не е участник в процедурата на строителството съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ. Счита, че процесната реконструкция на пътя е била наложителна, поради заливане на участъка от високите води на язовир „Цанков камък”. Оспорва твърдението за настъпване на вредоносен резултат, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдения конкретен вредоносен резултат (възникване на задължение за заплащане на несутойка) и извършените СМР. Счита, че въпреки изграждането на процесната подпорна стена достъп до имота е могъл да бъде осъществяван от друга - второстепенна, улица (от южната му страна).

Поддържа становище за привидност по отношение на предварителния договор между двете дружества.

Въззиваемият „НЕК” ЕАД в подадения писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба, като твърди, че дори и да е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответниците - допускане изграждането на подпорна стена в отклонение от одобрените строителни книжа, вследствие на което е възпрепятстван свободният транспортен достъп до имота, предмет на релевантния предварителен договор за покупкопродажба, то не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен резултат заплащането на уговорената в този договор неустойка за виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл, поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод, че не е възникнало правното задължение за заплащане на уговорената в предварителния договор неустойка, тъй като неизпълнението на породеното договорно задължение за прехвърляне на процесния имот в състояние, годно да бъде ползвано съобразно неговото обичайно предназначение - като складова база (при преустановен транспортен достъп), не е обусловено от виновното поведение на обещателя по предварителния договор, а от обстоятелства извън неговата воля, изключващи на основание чл. 81 ЗЗД неговата имуществена отговорност. Навежда довод за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че временно е бил ограничен транспортният достъп до имота, като твърди, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от изслушаната СТЕ не може по категоричен начин да се установи дали изградената подпорна стена е ограничила този транспортен достъп.

В законоустановения срок писмен отговор е подал и въззиваемият Община Девин, който излага подробни правни доводи за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че процесната подпорна стена не е била предвидена в одобрените строителни книжа, но тя е била изградена поради възникнала техническа необходимост ограниченият временно транспортен достъп до процесния имот бил своевременно (в по2 късен етап) възстановен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

СГС, ГО, 8 състав е бил сезиран кумулативно пасивно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че с Разрешение за строеж № 15/18.03.2010 г. компетентният административен орган е разрешил осъществяването на строеж „Входна артерия на гр. Девин – път III-197” с подобект в участъка от км. 89+970 до км. 90+800 и с възложители – АПИ, община Девин и „НЕК” ЕАД.

Този строеж е извършен в непосредствена близост до имота на „Булгарплод експорт импорт” ЕООД, който се е задължил по вече сключен предварителен договор за покупкопродажба с трето неучастващо в процеса лице - „Девин инвест” ЕООД, да прехвърли правото на собственост върху притежавания от ищеца УПИ. В клаузата на чл. 12 от предварителния договор страните уговорили акцесорно задължение за обещателя – да заплати на купувача неустойка в размер на сумата от 200000 лв. за причинени имуществени вреди при неизпълнение на своето договорно задължение да прехвърли правото на собственост върху обекта на предварителния договор в състояние, годно да бъде използван съобразно предназначението му. При извършването на строителните работи е започнало изграждане на бетонова подпорна стена от северната страна на процесния имот с дължина 73 м. и с височина от 150 до 180 см. в отделни участъци. Тъй като по този начин се възпрепятствал транспортният достъп до складовата база, купувачът упражнил потестативно право за разваляне на предварителния договор, като поискал заплащане на уговорената между страните по предварителния договор компенсаторна неустойка (имотът е неизползваем по предназначение поради изградена подпорна стена, която препятства транспортния достъп до имота). СГС е достигнал до фактическия извод, че тази пречка е била само временна, тъй като съгласно приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на СТЕ впоследствие транспортният достъп е бил възстановен.

Според първоинстанционния съд не само това обстоятелство прекъсва пряката причинноследствена връзка между противоправното деяние на служители на ответниците и настъпване на твърдения вредоносен резултат, но и фактът, че ищецът сключил процесният предварителен договор за продажба на своя имот „при наличие на вече отдавна издадено Разрешение за строеж..., което предвижда извършване на мащабни инфраструктурни СМР; от съгласието на ищеца да поеме договорно задължение с неустоечна клауза, за задължение, което е опосредено като резултат и време от чужди действия, т.е. от срока на извършване на планираните в непосредствена близост до продавания имот СМР и впоследствие - да заплати доброволно на трето лице уговорената неустойка, без да направи никакво възражение и на практика доброволно”.

Въззивният съд, за да не обременява излишно изложението, трябва тук да изясни, че 3 последният правен довод за неоснователност на иска е неправилен, тъй като при пораждане на договорно правоотношение страните по него нито могат, нито са длъжни да съобразяват породените от договора субективни права и правни задължения с всяко противоправно поведение на трети лица, особено когато то ще бъде осъществено след пораждане на облигационната обвързаност. Напротив, ако противоправно деяние на правен субект, който е извън породеното относително правоотношение, е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на породено договорно задължение, би се породила имуществена отговорност за това трето на договорното правоотношение лице - арг. чл. 21, ал. 2 ЗЗД.

Предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди (заплащане на неустойка при разваляне на предварителен договор за покупко-продажба поради виновно неизпълнение на договорно задължение) вследствие на започнали СМР на 20.12.2010 г.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които тя е възложена. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.