Решение № 2 от 01.03.2024, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Трън, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. П. като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело №

20231740100116 по описа за 2023 годИ.

Предявени са обективно и субективно съединени искове от С. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и В. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу М. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. М. С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, М. М. С., с ЕГН: ***, с адрес: *** и С. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** с правна квалификация по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.

В исковата молба ищцците твърдят, че са наследници на И. С. Ц.. Техният дядо - С. Ц.

К. притежавал поземлен имот, находящ се в с.З., общИ. Трън. След като е почИ.л е оставил петима наследници – С. С.а Ц.а, Н. С. Ц. (с наследник М. С. Н.), М. С. Ц. (с наследници И.

М. С., М. М. С. и С. М. С.), Л.С.Т. (с наследници К.М.А., Й. М. Т. и М. М. К.) и И. С. Ц. (с наследници С. И. Ц. и В. И. Ц.). Наследниците на С. К. след смъртта му завели дело за делба - гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски народен съд. С решение № 139/21.12.1970 г. е констатирано, че от допуснатия за делба имот се образуват три дяла, а съделителите са четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът се счита за реално неподеляем. По изложените мотиви с решението са изнесени на публична продан: парцел XII-306 с намиращата се в същия кыца, парцел IX-306, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. Решението е влязло в сила на 26.03.1973 г. С решение № 60/12.07.1982 г., постановено по гр. д. № 152/1968 г. по описа на Трънски районен съд е допусната поправка на решение № 139/21.12.1970 г. като в диспозитива на решението вместо парцел IХ-306 да се чете ХIХ-306. Решението е влязло в сила на 03.08.1982 г. Въз основа на решението е образувано изп. дело № 112/1976 г. Видно от писмо от 05.07.1977 г. на публична продан са изнесени парцел IX-306, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел VI-306 - празно дворно място. С 1 решение на ИК на ОНС, гр. Трън от 25.08.1980 г. за купувач на парцел VI-306 - празно дворно място по плана на село З., окр. Пернишки е определен И. С. Ц.. Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г., което се установява от заверително писмо от същата дата. Впоследствие с нотариален акт за собственост върху имот, придобит по наследство и давностно владение № 106, том I, дело 120/07.11.2002 г. И. С. Ц. е признат за собственик на поземлен имот, представляващ парцел XVI-306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м. с неуредени сметки по регулация, както и на масивна жилищна сграда, построена в същия имот. С договор за продажба на недвижим съсобствен имот от 07.10.2003 г. общИ. Трън е продала на И. С. Ц. общински поземлен имот с площ от 8 кв.м., представляващи придаваема част, участваща в парцел XVI-306.

На 26.08.2022 г. на ищеца С. И. Ц. е издадена скица на поземлен имот XVIII-358, който е с площ 453 кв.м. В същата е посочено, че дворищната регулация е утвърдена със заповед № РД-02-14-202/1998 г. , а уличната регулация - с решение № 3/2006 г.

Същевременно със скица от 05.11.2002 г., въз основа на която е издаден и гореописания нотариален акт и са уредени сметките по регулация, е посочено, че имот XVI-306 е с площ 530 кв.м. като регулацията за същия е одобрена съответно през 1928 г. и 1965 г. Не е ясно от къде идва размИ.ването в двата регулационни плана, тъй като няма как и двата да са действали по едно и също време. Ако дворищната регулация е била одобрена 1998 г. по каква причИ. същата не е отразена в скицата от 2002 г.? С оглед изясняване на фактическата обстановка преди завеждане на настоящото дело ищците поискали от общинската администрация издаване на предходни регулационни планове за снабдяване с комбинирана скица, но същите им били отказани с аргумент, че към момента действа регулационен план и старите не засягат ищците и техните права. До настоящия момент парцели ХIХ-306 и XVI3 0 6 не са били обект на публичната продан. Съделителите са останали собственици и съответно към момента същите са съсобственост на техните наследници. Имотите са използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт до мИ.лата годИ. - от С. И. Ц.. През лятото на 2022 г. в имот XIX-306 се е нанесъл един от съсобствениците - М. С. Н.. Същият е заявил на ищците да изнесат движимите си вещи и е ограничил достъпа им до имота. През м. май-юни 2023 г. М. Н. е поставил и ограда, с която по незаконосъобразен начин е завзел и реална част от имот, изключителна собственост на ишеца. Последният се е обърнал за защита по наказателноправен ред, като образуваната преписка е била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.09.2022 г. От описаната преписка ищецът С. Ц. узнал, че М. С. Н. е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот с площ 290 кв.м., за който по регулационен план на село З. е отреден парцел Х IХ-306, кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел ХIII-307, от запад - улица, от север - парцел XII - 306 и от юг - парцел XVI-306. Посоченият нотариален акт не отговаря по никакъв начин на действителната фактическа обстановка, тъй като М. Н. за първи път предявява претенции към имота през лятото на 2022 г. Преди това същият нито е стопанисвал, нито е владял посочения имот. Имотът е стопанисван единствено от И. С. Ц. и впоследствие от неговия син С. И. Ц.. Междувременно ищците узнали, че и наследниците на М. С. Ц. се снабдили с 2 акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ХII-306, кв. 46. Ищците се опитали да се снабдят с този нотариален акт, но от Службата по вписванията в гр. Трън им е отказан достъп до книгите и съответно до незаверените преписи от нотариалните актове. Оспорват посочения нотариален акт, тъй като същият съдържа неправилни констатации.

Собствеността върху трите парцела - парцел XII-306, парцел ХIХ-306 и парцел VI-306 произтича от С.Ц.К.. Същият е оставил четири деца и те са негови наследници. Те инициирали дело за делба като посочените имоти са били изнесени на публична продан.

Такава е реализирана единствено по отношение на парцел VI-306 като за купувач е избран бащата на ищците И. С. Ц.. Налице са доказателства, че същият е внесъл и определената продажна цена. Впоследствие той се е снабдил и с констативен нотариален акт.

Претендират, че ищците са придобили изключителна собственост върху посоченото УПИ, тъй като са го закупили в производството по публична продан като са заплатили цената за същия. При условията на евентуалност претендират, че е налице право на собственост на основание реализирано давностно владение. И. С. Ц., който е праводател на ищците, владее имота от 1980 г. и през 2001 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.

Налице са и двата признака, обективен и субективен, на упражненото от него владение.

Другите два имота - парцел XII-306 и парцел XIX-306 не са били продадени по изпълнителното дело. Следователно те са останали съсобственост между наследниците на С.Ц.К. – 1/4 идеална част за Н. С. Ц. (с наследници М. С. Н. -1/4 идеална част), 1/4 идеална част за М. С. Ц. (с наследници И. М. С. с 1/8 идеална част, М. М. С. с 1/16 идеална част и С.

М. С. с 1/16 идеална част), 1/4 идеална част за Л. С.а Т. (с наследници К.М.А. с 1/12 идеална част, Й. М. Т. с 1/12 идеална част и М. М. К. с 1/12 идеална част) и И. С. Ц. с 1/4 идеална част (с наследници С. И. Ц. с 1/8 идеална част и В. И. Ц. с 1/8 идеална част). М. С. Н. незаконосъобразно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение за парцел XIX-306, кв. 46. Посоченият акт следва да бъде отменен. На първо място, към 2002 г. М. С. Н. е бил на 24 г. Същият няма как да е реализирал предвиденото по закон 10 годишно давностно владение (не е налице документ, който да го прави добросъвестен владелец). На второ място, до 2022 г. нито М. Н., нито неговият праводател са упражнявали владение, годно да ги направи собственици. Те не само не са заявили каквито и да било правни претенции, но и фактически не са владяли имота.

Имотите са били поддържани от бащата на ищците – И. С. Ц., а след неговата смърт - от С.

И. Ц.. Същото се отнася и за наследниците на М. С. Ц.. Същите не само, че не са предявявали претенции за изключителна собственост, но не са упражнявали и фактическа власт. Към момента обаче И. С., М. С. и С. С. са завладяли парцел Х II-306, кв. 46 и са ограничили достъпа на ищците до него. МИ.лата годИ. М. Н. е заградил парцел XIX-306, кв.

46, както и реална част от собствения на ищците парцел XVI-306. Поради това за тях възниква правен интерес да ревандикират своята собственост. Същите искат да им бъде предадено владението върху завзетите имоти спрямо претендираната идеална част, тъй като ответниците са установили фактическа власт, надхвърляща правата им и по този начин са 3 нарушили владението на ищците. Съгласно константната съдебна практика всеки съсобственик може да ревандикира недвижим имот до размера на притежаваните идеални части. В случая ответниците упражняват фактическа власт върху съсобствените недвижими имоти и върху реална част от имот, изключителна собственост на ищците, и не ги допускат да упражняват власт съобразно правата им. Молят след като съда установи правото на собственост на ищците и разпореди връщане на владението за притежаваните от тях идеални части, да отмени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират като собственици на парцел ХII-306 и парцел XIX-306 до размера на притежаваните от С. Ц. и В.

Ц. идеални части - обшо за двамата 1/4 идеална част. Чл. 69 от Закона за собствеността предвижда, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго. Владението представлява упражняването на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен намерението да се държи вещта като своя. В настоящия случай нито преди издаване на констативните нотариални актове, нито след това е имало упражняване на фактическа власт върху недвижимите имоти от страна на ответниците по настоящото дело. Следователно, не е налице владение и съответно придобИ.е на недвижимите имоти по давност. Към настояшия момент М. С. Н. е завладял част от имота, изключителна собственост на ищците, за което представят снимки. С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават по наследство от баща си парцел XVI306, кв. 46 по регулационния план на село З., Трънска общИ. от 1965 г., 530 кв.м. За парцел XVI-306 са уредени сметките по регулация. Същевременно към действащия към настоящия момент регулационен план парцелът отговаря на УПИ XVIII-358 с площ 453 кв.м. Възможно е част от разликата да попада в имота, за който ответникът твърди, че е негова изключителна собственост. Ще направат доказателствено искане в тази посока, тъй като към момента общИ. Трън отказва да съдейства и да представи предходни регулационни планове. Считат, че ако действащия регулационен план предвижда уреждане на сметки по регулация между двата парцела, то те не са уредени и регулационният план не е приложен. Следователно М.

С. Н. не притежава право на собственост върху частта от имота на ищеца, която незаконосъобразно е заградил. И. С. Ц. е поставил телена ограда съгласно разрешение за строеж № 7/11.05.2005 г. като сега изградената от М. Н. ограда навлиза в имота на ищците.

На последно място, ищците предявяват и иск с основание чл. 109 от Закона за собствеността. Същият предвижда, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Към момента без знанието и съгласието на ищците М. С. Н. е поставил ограда, която не съответства на правото на собственост на страните. Същата навлиза в имота на ищците и ограничава правото им на собственост. Молят съда да осъди отв.М. Н. да преустанови извършването на това неоснователно действие като премахне поставената от него ограда.