Решение № 4184 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100510952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11092/09.06.2024г., постановено по гр. д. № 28354/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31 състав, съдът е признал за установено, че Й. О. Г. дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, суми по Договор за потребителски кредит № FL635080/18.04.2012 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., както следва: 4500 лв., представляваща част от общо дължима главница от 8392,52 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 500 лв. – част от общо дължима договорна лихва от 3719,76 лв. за периода 01.02.2020 г. -18.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10062/2023 г. на СРС. Й. О. Г. е осъден да плати разноски в размер на 455 лв. за исковото производство и 125 лв. по заповедното производство.

Недоволен от решението е останал ответникът Й. О. Г., който го обжалва в цялост по съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно било прието, че уведомленията от 1

2016г. не представлявали уведомяване за цесия, а с уведомлението от 2017г. не бил обявен кредитът за предсрочно изискуем. Изводите били необосновани, доколкото представените от ответника писмени доказателства не били оспорени, вкл. ответникът изрично не оспорва цесията и се позовава на полученото писмо за предсрочна изискуемост през 2017г., когато била настъпила, т.е. не оспорва получаване и връчване на уведомлението за обявената предсрочна изискуемост. Граматическото тълкуване на съдържанието на същото водело до извод, че действието е настъпило.

Последващото писмо от 2022г. целяло да заличи ефекта на настъпилата погасителна давност. С оглед настъпилата предсрочна изискуемост през 2017г. до момента на подаване на заявлението бил изтекла необходимата погасителна давност, поради което искът бил изцяло неоснователен. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Конкретно сочи, че било доказано наличие на облигационно правоотношение между Юробанк България АД като цедент и Й. О. Г., вземането по който било цедирано на ищеца, така и било доказано неизпълнение на задълженията на ответника. От заключението по ССчЕ бил доказан размерът на непогасените задължения – 8392.52лв. главница и 3719.76лв. лихви. Съдът правилно приел, че цесията имала действие за длъжника от деня, когато му било съобщено за нея, което било на 10.10.2022г.

Твърденията, че имало предишно уведомяване били неоснователни, защото в представените писмени доказателства липсвало отбелязване за датата на получаването им. Така и крайният падеж бил 18.04.2022г., поради което твърденията на ответника, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем порано, били неоснователни, доколкото липсвала предпоставката изявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуемост, доколкото уведомление не било подавано до длъжника. Писмото от 2017г. представлявало предложение за разсрочване на задължения при преференциални условия.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено 2 следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.,

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЕОС МАТРИКС ЕООД с иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи вземания, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК за суми по договор за потребителски кредит, а именно: 4500лв. – частично претендирана главница по неплатени месечни вноски в общ размер на 8392.52лв. и 500лв. част от общо дължима възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020г. до 18.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г.

Ищецът твърди, че между Й. Г. и Юробанк България АД /предишна фирма Юробанк И Еф Джи България АД/ е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът усвоил главница от 8430лв., олихвяваната с договорен лихвен процент, разсрочена на 120 месечни погасителни вноски, първите 9 от по 35.13лв., а след деветия месец от по 135.83лв., с краен падеж 18.04.2022г. Поради неизпълнение на задълженията Банката цедирала вземането на цесионера ищец с договор за цесия от 18.01.2016г., към който момент вземането било в размер на 8392.52лв. главница и 3719.76лв. договорна лихва, за което ответникът бил уведомен с писмо получено през 2022г. Претендира част от главницата от 4500лв. и част от лихвата от 500лв.

В отговора на исковата молба не се оспорва сключване на договора за кредит и усвояване на сумата по същия от 18.04.2012г., прехвърляне на вземането с договора за цесия от 18.01.2016г., като се възразява, че вземането е погасено по давност с оглед обявяване на кредита за предсрочно изискуемост 3 с писмо от 25.08.2017г., като в периода от 25.08.2017г. до 24.02.2023г. е изтекла необходимата давност за главницата и лихвите.

Приет по делото е договор за потребителски кредит № FL635080 между Юробанк И Еф Джи България АД и Й. О. Г., за сума от 8430лв., при договорен лихвен процент от 13.200%, разсрочен на 120месечни вноски и краен падеж 18.04.2022г. с погасителен план към същия, при който след 10-та месечна вноска остатък от главница е 8392.52лв.

Към приобщеното ч.гр.д. № 10062/2023г. са налични общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк И Еф Джи България АД, в които в раздел IV е уредено право по обявяване на предсрочна изискуемост при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредитите, отпускани от Банката на клиентите – физически лица.

Приет е договор за цесия от 18.01.2016г., по силата на който цедентът „Юробанк България“ АД прехвърля на цесионера ЕОС МАТРИКС ЕООД вземания по договор за кредит, вкл. към приложение от същия е индивидуализирано вземането по Договор за потребителски кредит № FL635080, отпуснат на 18.04.2012г., с длъжник Й. О. Г., с посочена обща дължима сума към 31.12.2015г. 0 12112.28лв., от която главница в лева 8392.52лв. лихва 3719.52лв.

Прието е писмо изх.№ 622/10.10.2022г. и доказателства за връчването на 02.11.2022г., в което е описано, че изхожда от ЕОС МАТРИКС ЕООД като пълномощник на „Юробанк България“ АД и с което Й. Г. се уведомява, че с договор за цесия от 18.01.2016г. задълженията по договора за потребителски кредит са изкупени от цесионера, който е нов кредитор, за което се уведомява по чл.99 ЗЗД, така и се предоставя 7дн срок.

Към отговора на исковата молба се представят: Уведомление изх.№ 00020305/21.01.2016г. адресирано до Й. О. Г. с дата 21.01.2016г., в което е описано, че изхожда от ЕОС МАТРИКС ЕООД като цесионер на цедента „Юробанк България“ АД, като във връзка с договор за кредит № FL635080 на основание чл.99 ЗЗД се уведомява, че вземането е прехвърлено съгласно договор за цесия от 18.01.2016г.; Писмо изх.№ МА 00296580/20.09.2016г., адресирано до Й. О. Г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД, в което се уведомява за цесията от 18.01.2016г., като се дава 7 дневен срок за заплащане на цесия 4 размер на неизплатеното и изискуемо парично задължение, което към 20.09.2016г. възлиза на 12122.28лв.; Предложение за разсрочване на задължение при преференциални условия изх.№ 1142361/25.08.2017г., адресирано до Й. О. Г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД, в което се напомня, че поради неплащане на задължението заемът по договора за кредит от 18.04.2012г. е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, в резултат на което към 25.08.2017г. размерът на задължението е 12122.28лв., поради което се предлага да се сключи споразумение за разсрочване на задължението.

Цитираните писмени доказателства не са оспорени от процесуалния представител на ответника, а развити са доводи в пледоарията в хода по същество, че липсва дата на получаване от длъжника на документа.

Прието е заключение по ССчЕ, вещото лице по която е дало заключение, че сумата по кредита била усвоена на 18.04.2012г., размерът на задължението към 18.01.2016г. и към датата на експертизата е в размер на 12112.28лв., а законната лихва от 24.02.2023г. до 11.04.2023г. е 1213.36лв.

Пред настоящата инстанция е прието писмо от 23.07.2025г. от „Юробанк България“ АД, в което се уведомява, че Й. Г. фигурирал като титуляр по кредит № FL635080, отпуснат на 18.04.2012г., като на 18.01.2016г. кредитът бил продаден на ЕОС МАТРИКС ЕООД.

С молба от 16.04.2026г. се представя от страна на ЕОС МАТРИКС ЕООД „цялото кредитно досие, ведно с всички документи, касаещи сключването и обслужването на Договор за потребителски кредит от 18.04.2012г., заедно с уведомление за предсрочна изискуемост“, към които е представен Договорът за потребителски кредит от 18.04.2012г., бордеро от ТБИ Банк за платена сума от 8430лв., искане за потребителски кредит, декларация за свързани лица, служебна бележка от Агенция по заетостта, Запис на заповед от 18.04.2012г., както и писмо за предсрочна изискуемост изх.№ 622/10.10.2022г. и доказателства за връчването на 02.11.2022г., оспорено от ответната страна по съображения, че същото е непълно, доколкото не съдържа разменената кореспонденция, която е представена към отговора на исковата молба.

За да уважи изцяло така предявените искове Софийският районен съд в атакуваното решение е приел, че между страните не се спори, че вземанията на „Юробанк България“ ЕАД са били прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен на 02.11.2022г., като не споделя доводите, че е бил 5 уведомен за цесията още през 2016 г., респ. че същата е породила действие спрямо него в по-ранен момент, доколкото в представените уведомления липсвало отбелязване за датата на получаване от последния. Така и не били доказани твърденията за настъпила предсрочна изискуемост, защото от предложението за разсрочване изх. № 1142361/25.08.2017 г. не се съдържало изявление, по силата на което кредитът бил направен предсрочно изискуем.

Приел е, че с оглед падежа на договора 18.04.2022г. към датата на заявлението задължението по договора било изискуемо, а за началния момент на давността приел, че тече от крайния срок на договора, поради което е уважил изцяло исковете.

Решението по същество е НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между цедента и ответника е сключен процесния Договор за потребителски кредит, по който банката е предоставила, а ответникът е усвоил сумата. Не се спори, че вземанията по същия са били цедирани от банката на ищеца /цесионер/.

Спорът се концентрира по въпроса за началото на погасителната давност, съответно обявена ли е предсрочна изискуемост на вземането.

С ТР № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3 / 2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.