Решение № 2209 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100502781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20176645 от 25.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 59736 по описа на СРС за 2019 г. е върната исковата молба на П. Х. П. в частта, в която са предявени искове по чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД и по чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 82, том 1, рег.№ 1105,дело № 75 от 2015 г. по описа на нотариус К.А., за разликата над 1/4 ид.част от прехвърления имот, обект на договора до 1/2 ид.част от него. В тази част решението, имащо характер на определение, не е обжалвано.

Със същото решение са отхвърлени предявените от ищцата искове срещу П. Ц. П. и К. Х. С. с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.26,ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82, том 1, рег.№ 1105,дело № 75 от 2015 г. по описа на нотариус К.А., с който П. П. и Х.П. са продали на К. Х. С. недвижим имот - първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул."*******, със застроена площ от 66,87 кв.м., състоящ се от стая, дневна кухня, антре и баня-тоалетна, за сумата от 9500 лв., в частта, касаеща 1/4 ид.част от имота, за нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради привидност. Ищцата е осъдена да заплати на ответника К. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от П. Х. П. чрез пълномощника

В. Стоилкова срещу решението в отхвърлителната му част.

Въззивницата излага доводи за неправилност на решението, както и необоснованост.

Сочи, че първоинстанционният съд допуснал процесуални нарушения, като отхвърлил искането на ищцата за допускане до разпит на трима свидетели с аргумент, че фактите, за установяването на които се искат, не са част от предмета на делото, като същевременно 1 допуснал на ответната страна свидетели, които дали показания за същите тези факти и обстоятелства. Съдът лишил ищцата и от възможността да представи писмени доказателства относно висящо досъдебно производство, касаещо придобиването на процесния имот, като с всички тези действия нарушил принципа на равнопостановеност на страните.

Твърди, че съдът бил задължен да обсъди всички основания за нищожност, които визира нормата на чл.26 от ЗЗД, което не сторил. В останалата част от въззивната жалба не са изложени оплаквания за наличие на пороци, които според въззивницата са довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а е възпроизведено съдържанието на исковата молба.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от П. П. и К. С., с който оспорват същата, твърдят, че е неоснователна, като молят да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Тук е мястото да се отговори на оплакването във въззивната жалба, че съдът е длъжен да разгледа и обсъди всички основания за нищожност, които визира нормата на чл.26 от ЗЗД, като в нарушение на това изискване първоинстанционният съд не изпълнил това задължение, като въззивната инстанция намира същото за неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това задължение за съда съществува единствено и само когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./. В случаите, когато съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, той е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. В случая производството по делото е образувано именно по повод предявени искове за прогласяване на нищожност на сделка, като ищцата е въвела две основания - поради противоречие на договора с добрите нрави, както и поради привидност. Ето защо и предвид тълкувателните постановки нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са длъжни да разглеждат и да се произнасят по основания за нищожност на сделката извън посочените от страната.

По отношение на правилността на решението:

Първоинстанционният съд е сезиран с два обективно съединени иска за прогласяване на договор за покупко-продажба на имот за нищожен на две основания - по чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и по чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД - поради неговата привидност, с твърдения, че същият прикрива дарение.

Не е спорно между страните, че ищцата П. Зулбехари е дъщеря /от друг брак/ на покойния Х.П., починал на 09.08.2017 г., както и че ответницата П. П. е преживяла съпруга.

Не е спорно, а и се установява от приложения по делото нотариален акт №82 от 2015 г., че 2 на 17.04.2015 г. приживе Х.П. и П. П. са сключили с втория ответник - К. С. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот - първи етаж от жилищна сграда, придобит в режим на СИО, с посочена продажна цена - 9500 лв., като прехвърлителитe си запазили правото на ползване, докато са живи.

Спорът между страните се концентрира върху два основни момента - дали уговорената продажна цена в размер на 9500 лв. – приблизително около 2,5 пъти по-ниска от данъчната оценка на имота към 2015 г. - 23 932 лв. и около 5,5 пъти по-ниска от пазарната стойност на имота - 61 113 лв., води до значителна липса на еквивалентност на престациите на страните и съответно до нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, както и евентуално, дали страните са искали настъпването именно на последиците на договор за покупко-продажба, или реалното правоотношение между тях е породено от договор за дарение, но същото е било скрито от третите лица и най-вече от ищцата, за да бъде лишена тя като наследник от възможността да получи наследствения си дял от имота.

От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, което съдът цени поради неговата подробна обоснованост и логическа издържаност, се установява, че пазарната стойност на имота към 17.04.2015 г. е 61 113 лв. Вещото лице изрично е посочило, че при изчисляването на стойността на имота, е приспаднал стойността на ограниченото вещно право на ползване по приложена от него формула.

От свидетелските показания на свидетеля С. и свидетеля Т., които въззивният съд кредитира като обективно дадени поради тяхната последователност, логичност и безпротиворечивост, се установява, че ответникът К. С. живеел с родителите си Х. и С. С.и на втори етаж от двуетажната къща, където се намира процесният имот, като двете семейства поддържали много близки отношения. Семейство С.и оказвали помощ многократно на Х.П., тъй като същият боледувал, като след смъртта му и до настоящия момент продължават да помагат на съпругата му П. П.. като заплащат данъци, ток, осигуряват дърва през зимата, като това е причината страните да договорят по-ниска продажна цена на имота.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че съдът допуснал съществено нарушение на принципа на равнопоставеност, като не допуснал поисканите от нея свидетели поради неотносимост, като същевременно допуснал на ответната страна свидетели за същите обстоятелства. Ищцата е поискала трима свидетели, които да установят какви са били отношенията между нея и баща приживе, както и между нея и съпругата му П. П., като е посочила, че това е необходимо, за да се изясни, че ищцата не е знаела за прехвърлителната сделка. Правилно съдът е оставил без уважение така направените доказателствени искания /същото важи и за отказа да бъдат допуснати писмени доказателства във връзка с водено досъдебно производство/, доколкото същите са поискани за установяване на обстоятелства, които са извън предмета на делото и по никакъв начин не биха спомогнали да се разреши правния спор и по-конкретно - дали отношенията между страните и между ищцата и покойния баща са били добри, или не, са все обстоятелства, от чието установяване не може да се формира извод сделката противоречи ли на добрите нрави, или не, както и дали е симулативна, прикриваща договор за дарение. Това е била и причината повторно направените доказателствени искания във въззивното производство да бъдат оставени без уважение. От друга страна, ответницата с молба от 25.01.2021 г. е посочила обстоятелствата, които цели да се установят посредством поисканите свидетелски показания, а именно - допълнителните договорки във връзка със сключения договор между страните, както и близките отношения между ответниците и Х.П., които съгласно твърденията в отговора на исковата молба, са довели именно до този размер на продажна цена, договорен между тях. Това са напълно релевантни за предмета на делото обстоятелства, поради което и правилно съдът е намерил, че доказателственото искане е 3 относимо и е допуснал поисканите свидетели. Фактът, че свидетелите при разпита си са се отклонили и са възпроизвели освен относими и напълно ирелевантни обстоятелства досежно отношенията между ищцата и нейния баща приживе, както и между внука на ищцата и неговия дядо, е без никакво значение, като и първоинстанционният съд правилно не е взел предвид при формиране на изводите си показанията в тази им част, тъй като същите са напълно неотносими.

От правна страна:

По иска с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД:

В разпоредбата на чл.9 от ЗЗД е уреден общ принцип в гражданското право, а именно свободата на договарянето. Страните са свободни да определят сами съдържанието на договорите, които сключват, като ограниченията са в две посоки - тези договорки да не противоречат на императивните правила на закона, както и на добрите нрави.

В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK се дава разяснение какво по своята същност представляват "добрите нрави", а именно - „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях ".

В константната съдебна практика е застъпено становището, че договорът може да противоречи на добрите нрави, когато престациите по един двустранен възмезден договор са нееквивалентни.

Не във всички случаи обаче нееквивалентността на насрещните престации по един възмезден договор съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. Нееквивалентността трябва да е толкова съществена, че едната от престациите в сравнение с другата на насрещната страна да е пренебрежимо малка и то до такава степен, че по този начин да се приеме, че границата на разумната свобода на договаряне е премината, тъй като се нарушават общоприетите морални норми, в които е отразено общественото разбиране за справедливост.