Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 234 от 31.08.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 311/2026
Вид
Определение № 234
Подписан
31.08.2026
В сила
31.08.2026
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600311 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода И. Х. М. срещу протоколно определение № 846/13.08.2026 г., постановено по ЧНД № 1203/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

В жалбата се оспорва правилността на постановения отказ и се излагат съображения за настъпила положителна промяна в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на атакуваното определение и допускане на условно предсрочно освобождаване.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С протоколно определение № 846/13.08.2026 г. Окръжен съд – Варна е оставил без уважение молбата на И. Х. М. за условно предсрочно освобождаване. Първоинстанционният съд е приел, че е изпълнена предпоставката по чл. 70 от НК относно фактически изтърпяната част от наказанието, но липсват достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.

1

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и две години, определено по ЧНД № 162/2011 г. на Окръжен съд – Варна. Постъпил е в Затвора – Варна на 20.10.2009 г. при първоначален строг режим, като през 2016 г. режимът е заменен с общ. Към момента на разглеждане на молбата е изтърпял повече от изискуемите от закона две трети от наложеното наказание, поради което първата предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване е изпълнена.

На преценка подлежи наличието на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. От материалите по затворническото досие се установяват положителни промени в поведението на М.. Той е участвал в програма за адаптация към условията в местата за лишаване от свобода, завършил е квалификационен курс по ръчно електродъгово заваряване и специализирани групови програми, сред които „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, „Свобода зад решетките“ и рехабилитационна програма за зависими правонарушители. Включен е и в краткосрочната програма „Подготовка за живот на свобода“. Участва в организирани трудови, спортни и културни дейности и през различни периоди от изтърпяване на наказанието е полагал доброволен и платен труд. От 04.05.2026 г. работи като помощник-градинар в ЗО „Разделна“. Положително следва да бъдат отчетени и получените 55 поощрения. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни да обосноват извод за приключил поправителен процес.

Първоначалната оценка на риска е била в средни стойности – 72 точки, при установени проблемни зони, свързани с отношението към правонарушението, негативно отношение към пенитенциарните служители, манипулативен начин на живот и неясни цели. При актуалната оценка от 09.06.2026 г. рискът от рецидив продължава да бъде в средните граници – 68 точки. Независимо от отбелязаното понижение, продължават да съществуват дефицити, включително в зоните „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“. Съществено значение има и цялостното дисциплинарно поведение на осъдения. За времето на престоя си в местата за лишаване от свобода М. е бил дисциплинарно наказван 23 пъти, като последното наказание е наложено през март 2026 г. Обстоятелството, че към настоящия момент се счита за ненаказван, не заличава фактическото извършване на нарушенията и тяхното значение при цялостната преценка на поведението му.

От становищата на затворническата администрация се установява още, че М. не разбира в необходимата степен нуждата от промяна в начина си на живот и собствената си отговорност за нейното постигане. Не е установена необходимата устойчивост на социално отговорното поведение и готовност за бъдещ законосъобразен начин на живот. Целите и задачите, заложени в плана 2 за изпълнение на наказанието, не са изпълнени в пълна степен. Следователно при осъдения са налице положителни тенденции, които настоящият състав не пренебрегва. Те свидетелстват за започнал и развиващ се корекционен процес, но все още не разкриват онази трайна и задълбочена личностна промяна, която да обоснове извод, че целите на наказанието са постигнати предсрочно.

Самото спазване на установения ред, полагането на труд, участието в програми и получените поощрения следва да бъдат оценени положително, но разгледани наред с останалите данни за личността и поведението на осъдения, не са достатъчни да установят по категоричен начин неговото поправяне.

Продължаващото средно ниво на риска от рецидив, наличието на неотстранени дефицитни зони, дисциплинарните нарушения и незавършената работа по целите на индивидуалния план обосновават необходимостта пенитенциарното третиране спрямо М. да продължи.

Ето защо не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а атакуваното определение на Окръжен съд – Варна – за правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №846/13.08.2026 постановено по ЧНД № 1203/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна. г.,

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3