Решение № 372 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500275 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104974/17.12.2025 г. на Н. С. К. срещу частта от Решение № 4112/17.11.2025 г. по гр. д. № 2942/2024 г. на ВРС, с която предявеният от ищцата, настояща въззивна страна, срещу ответника, настояща въззиваема страна, „ЗД „Бул Инс““ АД иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания /фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023 г. около 17,12 ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л. а.

„Хюндай Санта Фе“ с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г., е отхвърлен за горницата над присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, до сумата от 20 000 лв.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен първоинстанционен акт в обжалваната му част и присъждането допълнително на сумата от 10 000 лв. Жалбоподателката излага доводи в подкрепа на тезата 1 си за допуснато от районния съд нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на следващото й се обезщетение, дължащо се на неотчитане в необходимата степен на вида на претърпените травми, начина и периода й на възстановяване, необходимостта й от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и хигиенно обслужване, загубата на социални контакти, видимата промяна в поведението й и загуба на ведрия й дух, както и на изпитваните все още болки в гръдната област и затрудненото дишане вследствие произшествието. Навежда аргументи и във връзка с оценката на икономическата конюнктура в страната и застрахователните лимити. Цитира казуална и тълкувателна практика.

Въззиваемата страна „ЗД „Бул Инс““ АД оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, което намира за правилно и справедливо. Излага, че жалбоподателката е претърпяла травми, по-леки по интензитет от този който твърди, както и че липсват усложнения, остатъчни увреждания и функционални дефицити, характерни за травми на гръдния кош. Обръща внимание и че пострадалата е преминала изцяло през консервативно лечение, а болничният й престой не е бил продължителен. Оспорва се твърдението, че възстановителният период е протекъл по-продължително и мъчително от възприетото от районния съд, а също и че за жалбоподателката не е била налице дълга и съществена невъзможност за самообслужване, а единствено необходимост от временна житейска подкрепа. За недоказани страната счита оплакванията в жалбата за продължаващи болки, задух и персистиращи последици от получените травми. Това твърди, че е важимо и по отношение както на оплакванията относно психологическото и емоционалното отражение на случилото се върху пострадалата, така и по отношение на изложеното за наличието спрямо нея на трайни негативни социални последици и влошено качество на живот.

Изхождайки от практиката на ВКС, въззиваемата страна поддържа, че обществено-икономическите условия са само спомагателен ориентир при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, като при липса на продължителни или трайни вреди, икономическият фактор сам по себе си не може да обоснове значително увеличение на обезщетението.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед предмета на обжалване решението на ВРС е влязло в сила в 2 частта, с която е уважен искът на Н. С. К. за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, респ. е отхвърлен искът за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 25 000 лв.

Следователно, в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие – извършеният деликт, неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването на вреди в правната сфера на ищеца, тяхната причИ. връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл. 432 от К3. Спорът пред въззивната инстанция се свежда само до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При така очертания предмет на въззивната проверка съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В трайната и непротиворечива практика на Върховен касационен съд е прието, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени във всеки отделен случай. Съдът следва да съобрази вида и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, отражението върху неговия начин на живот и всички други конкретни данни по делото.

Обезщетението трябва да бъде съразмерно на действително претърпените вреди и не може да бъде резултат от абстрактна преценка. Преценката по чл.

52 ЗЗД подлежи на контрол за съответствие с установените критерии и съдът е длъжен да изложи мотиви относно всички релевантни обстоятелства.

Интензитетът на болките и необходимостта от чужда помощ са от съществено значение при определяне на обезщетението. Икономическата конюнктура има само спомагателно значение и не може да бъде водещ критерий.

С оглед на тези принципни постановки съдът извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ищцата е получила фрактури на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво, съпроводени със значителен болков синдром и затруднено дишане. Експертизата ясно сочи, че счупванията на ребра са съпроводени с интензивни болки, особено при дихателни движения. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищцата боледува от хроничен бронхит с хронична обструктивна белодробна болест и хронична дихателна недостатъчност, първа степен като това белодробно заболяване се характеризира с недостиг на въздух и счупените ребра причиняват по-големи болки при поемане на въздух. Това е особено съществено, тъй като придружаващото заболяване обективно води до потежко протичане на възстановителния процес, доколкото необходимостта от 3 по-интензивно дишане усилва болковите усещания. Този фактор не е бил отчетен в достатъчна степен от първоинстанционния съд, въпреки че има пряко значение за интензитета и продължителността на страданията.

От свидетелските показания се установява, че след инцидента ищцата е била в състояние на значителна физическа немощ, като за период от около два до три месеца е имала нужда от ежедневна помощ от близките си за извършване на обичайни дейности, включително хранене, хигиена и обслужване. Установява се също, че дишането й е било затруднено, движенията – болезнени, а общото й състояние – значително влошено спрямо предходното. Свидетелят сочи и за наличие на ясно изразени психически последици – страх от пътуване с автомобил, тревожност, социално отдръпване и промяна в поведението. Тези показания са логични, последователни и кореспондират с медицинските данни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които по своя характер и интензитет надхвърлят обичайното за подобен вид травма. Макар да не са налице трайни увреждания или инвалидизация, интензитетът на болките, продължителността на възстановителния процес, необходимостта от чужда помощ и настъпилите психически последици обуславят значителна по обем вреда.

Съпоставяйки тези обстоятелства с установената съдебна практика, съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лева е занижено. В сходни хипотези съдебната практика приема по-високи размери, когато са налице утежняващи фактори като продължителен болков синдром, зависимост от чужда помощ и психически последици.

Ето защо съдът приема, че справедливият размер на обезщетението, съобразен с всички конкретни обстоятелства по делото, възлиза на 7 669,38 евро, т.е. равностойността на 15 000,00 лева. Този размер постига баланс между принципа на пълното обезщетяване и изискването обезщетението да не води до неоснователно обогатяване, като същевременно съответства на критериите, установени в съдебната практика.

Несъвпадането на изводите на двете инстанции налага решението на ВРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 2 556,46 евро, т.е равностойността на 5 000,00 лева.

По разноските:

Въззивницата Н. С. К. има право на направените пред втората инстанция разноски съразмерно на уважената част от жалбата (1/2) в размер на 51,13 евро (100,00 лева) заплатена държавна такса. На процесуалния представител на въззивницата адв. Б. Г. се дължи адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА определено от съда в размер на 700,00 евро, от 4 които ще се присъдят съразмерно 350,00 евро. На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски пред ОС – Варна в размер на 420 евро (1/2 от 840 евро с ДДС).

Следва да бъдат ревизирани и присъдените от ВРС разноски като с оглед изхода на спора на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска (3/5 от общия претендиран размер), а на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска (2/5 от общия претендиран размер).

Ищцата има право на разноски в размер на сумата от 300,00 лева заплатена държавна такса (3/5 от 500) и 270,00 лева заплатени депозити за вещи лица (3/5 от 450), или общо 570,00 лева или 291,44 евро. На процесуалния представител на въззивницата адв. Б. Г. се дължи адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, което съдът определя в размер на 1380,00 евро, от които ще се присъдят 828,00 евро (3/5 от 1380,00). Съответно, на ответника ще се дължат общо 754,67 евро (2/5 от 3690 лева) съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Така по компенсация на ответника ще се присъдят разноски в производството пред ВРС и ВОС в общ в размер на 832,10 евро, а на адв. Б. Г.

– общо 1248,00 евро за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от изложеното Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4112/17.11.2025 г. по гр. д. № 2942/2024 г. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Н. С. К. срещу „ЗД „Бул Инс““ АД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Н. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***, допълнително сумата от 2 556,46 евро (с равностойност 5 000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания (фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес), настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023г. около 17,12ч. в община Габрово на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023г. до 17.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.