Решение № 1616 от 02.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Варна, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Х.

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Х. Въззивно гражданско дело № 20213100500936 по описа за 2021 година

Производството въззивно и е образувано възоснова на четири допустими въззивни жалби, две от които подадени от съделителите Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , всички представлявани от адв. А.Д. от САК, срещу Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. по опис на ПРС и Решение № 260061 от 16.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и допълване на предходното, и останалите две от съделителя Н. В. Н., представляван от адв. В.Г. от САК, срещу Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. по описа на ПРС Решение № 260061 от 16.11.2020 г. с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и допълване на предходното.

В жалбите се излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което до делбата бъдат допуснати дворното място и всички постройки в него, между всички съделители.

Съдът констатира, че жалбите са редовни, подадени в срока за обжалване от страни обосновали правен интерес от иницииране на въззивно производство за проверка валидността, допустимостта и правилността на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. и Решение № 260061 от 16.11.2020 г. с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и допълване на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020г.

Преписи от жалбите са връчени на насрещните страни и са постъпили писмени отговори, с които съделителят М. В. Н. ги оспорва като неоснователни.

Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020г. в необжалваната част /в частта в която е допусната делба върху Нива, находяща се землището на с. Блъсково, 1 община П.: масив 081010, кат. IV, с площ от 2,303 дка, местност ДЮЗЛЮКА, при граници - № 081013, № 081008, № 081005, № 081004, № 000129 и НИВА , находяща се в землището на с. Блъсково, община П.: масив 081004, кат. IV, 2,913дка, местност ДЮЗЛЮКА, при граници: №081005, №081021, №000068, №000129, №081010 между съделителите и при квоти, а именно: именно: 1/3 ид.ч./една трета идеална част/ за Б.

М. Б. ЕГН:********** от гр.София; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за Н. В. Н. ЕГН:********** живущ в Р. Германия; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за М. В. Н. ЕГН:********** от гр.П.; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за ПЛ. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.Стара Загора и 1/6 /една шеста/ ид.ч. В. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.София/ е влязло в закона сила.

Предмет на въззивното производство е валидността, допустимостта и правилността на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020 г. и Решение № 260061 от 16.11.2020 г. с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и допълване на Решение № 384 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 344 /2020г . в частта в която е допусната, на основание чл.69 ЗН, делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр.

П., както следва:

2/3 /две трети/ идеални части от дворно място цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****,,, УПИ №№ VI-1975,

VII-1973,

IV-1597 и прилежащото към самостоятелен първи етаж от построената в него жилищна сграда и първи жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка между съделителите и при квоти: по 1/3 /една трета/ идеална част за Б. М. Б. ЕГН:********** от гр.София и М. В. Н.

ЕГН:********** от гр.П. и по 1/6 /една шеста/ идеална част за ПЛ. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.Стара Загора и В. ИВ. Г. ЕГН:********** от гр.София, като Н. В. Н. с ЕГН ********** се изключва от делбата на този имот, както и на следния недвижим имот, находящ се в гр.П. а именно :

1/3 ид. части от дворно място, цялото с пространство от 517 кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на град. П., при граници: ул.,, *****,,, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 и самостоятелно Жилище /апартамент/ находящ се на целия втори жилищен етаж в същата жилищна сграда със самостоятелен вход от западната страна на сградата със застроена площ от 130.16 кв.м. състоящ се от хол, всекидневна с кухня, две спални, баня, тоалет, дрешник, коридор и две тераси, ведно с ½ /една втора/ идеална част от общите части на сградата, построени върху дворното място с пространство от 517кв.м. съставляващо V -1974 в кв.97 по плана на града, както и гараж със застроена площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на дворното място съделителите М. В. Н.

ЕГН:********** от гр.П. и Н. В. Н. ЕГН:********** живущ в Германия при равни квоти – по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от тях като Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. са изключени от делбата на този имот. /С болдиран текст са посочени допуснатите поправки по реда на чл. 247 от ГПК/.

Съобразно обявения във въззивното производство ДОКЛАД, ищците Б. М. Б., ПЛ.

ИВ. Г. и В. ИВ. Г., всички представлявани от адв. А.Д. от САК са предявили против Н. В.

Н., представляван от адв. В.Г. от САК, и М. В. Н. представляван от адв. Х.Г. от ВАК, иск за делба на следния недвижим имот:

ДВОРНО МАСТО цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****“, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 ведно с построените в дворното място

ДВУЕТАЖНА КЪЩА с прилежаща маза,

СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и

2

ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на дворното място, по твърдението на ищците, че съсобствеността е възникнала от наследствено правоприемство от праводателите П.И.Д. и М.К.Д., на които първата ищцата Б. М. Б. е низходаща, а останалите двама ищци ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. техни внуци, придобили наследствени права, след смъртта на починалата им дъщеря В.М. Г.а, а ответниците Н. В. Н. и М.В. Н. също техни внуци, придобили право на собственост, след смъртта на починалата им дъщеря – К.М.Х.. Правото на собственост за праводателите П.И.Д. и М.К.Д. е обосновано с представен от ищците нот. акт № 27/46 г. за собственост на дворното място и поради липсата на твърдение за изрично друго придобивно основание по отношение на построените в имота сгради, съдът приема, че посоченото придобивно основание е приращение.

Отправено е искане за делба при квоти, съответни на наследствените права, които според ищците са 1/3 за Б. М. Б. и по 1/6 за всеки от останалите ищци и ответници /съделители/.

Ответникът М. В. Н. в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва претенцията за делба, като въвежда правоизключващи възражения за възникнала по наследяване съсобственост, които обосновава с извършена приживе от общите наследодатели Д. правна сделка обективирана в нот. акт № 13/91 г. по отношение на 2/3 ид. части от дворното място и по отношение на целия първи етаж, в полза на трите си дъщери, срещу задължение за издръжка и гледане. По отношение на втория етаж ответникът твърди, че е съсобственик само със своя брат ответникът Н.Н., а за праводателите им твръди, че са го придобили след упражнено право на строеж. За доказване на това твърдение представя нот. акт № 150/2002 г. Излага още, че от 2005 г. възоснова на правна сделка – дарение, само той /ответникът М.Н./ е придобил от родителите си 1/3 ид. част от първи жилищен етаж, 1/3 ид. част от избен етаж и ведно със съответните ид. части от дворното място и 1/3 от 2/3 ид. части от дворното място и представя нот. акт № 28/2005 г.

Ответникът Н. В. Н. не оспорва фактическите твърдения изложени в исковата молба, че е внук на М. и П. Демиреви, и син на тяхната дъщеря К.М.Х.. Не оспорва и твърденията за универсалното наследствено правоприемство за всеки от съделителите.

След указания дадени от въззивния съд, е постъпила молба от съделителя М. В. Н., в която твърди, че по отношение на втория етаж е възникнала съсобственост само между него и брат му. Съсобствеността е възникнала по наследствено правоприемство от техните родители, които от своя страна се легитимирали като собственици възоснова на отстъпено право на строеж, обективирано в нот. акт № 1484 от 07.06.2002 г. По отношение на дворното място, същият съделител твърди, че притежава 1/ 3 ид. части от 2/3 ид. части и претендира да е собственик на 1/3 ид. част от първият жилищен етаж.

Постъпила е молба и от ищците съделителите Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , в която е оспорен като нищожен нот. акт № 13/91 г. по съображения за липсата на форма и в условията на евентуалност, се оспорват правата на собственост на праводателите. Със същата молба ищците са оспорили констативен нот. акт № 150/ 2002 г.

Срещу допустимостта на оспорването, като преклудирано е направено възражение от съделителя М. В. Н..

Съдът, след извършена служебна проверка на съдебните актове в обжалваната им част, намира същите за валидни и допустими, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Б. М. Б., ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. , против Н. В. Н. и М.В. Н. иск с правно основание чл. 34 от ЗС с твърдението, че съсобствеността произтича от наследяване, след смъртта М.К.Д., починал на 13.11.1994 г. и съпругата му П.И.Д., починала на 09.09.1991 г. В исковата молба се твърди, че са имали три деца, съответно – дъщеря К.М.Х. починала на 08.07.2007 г. и оставила двама наследници Н. В. Н. и М.К.Д.; дъщеря Б. М. Б. и дъщеря В.М. Г.а, 3 починала на 18.03.2018 г. и оставила двама наследници ПЛ. ИВ. Г. и В. ИВ. Г. . Съобразно представените удостоверения за наследници и приложимите материално правни норми в Закона за наследството, след смъртта на съпрузите Д., се застъпва заключението, че са наследени поравно от своите три дъщери, а след смъртта на две от тях, наследници са техните деца децата, съответно квотите в съсобствеността са – за Б. М. Б. 1/3, а за всички останали по 1/6.

Обекти на съдебна делба, в обжалваните пръвоинстанционния съд съдебни решения са: части от постановените от

ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517кв.м. съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул.,, *****“, УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 ведно с построените в дворното място ДВУЕТАЖНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на дворното място.

Ответникът М. В. Н., не оспорва наличието на съсобственост, но въвежда фактически твърдения за различни правопораждащи съсобствеността факти, като твърди, че приживе М.К.Д. и съпругата му П.И.Д., са прехвърлили 2/3 ид. части от правото на собственост върху дворното място и първи жилищен етаж от сградата на трите си дъщери срещу задължение за издръжка и гледане, а в последствие през 2002 г., неговите родители К и В.Х. са придобили собственост върху целия втори етаж и гараж построен в източната част на дворното място, чрез реализиране на строителство възоснова на отстъпено право на строеж. През 2005 г. родителите на ответника М. Н. са му дарили собствеността върху 1/3 ид. част от 2/3 ид. части от дворното място, 1/3 от първия етаж1 1/3 ид. част от избения етаж, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата. Възоснова на така изложените фактически твърдения, ответникът е оспорил квотата в съсобствеността, твърдяна от ищците и е претендирал за делба само на 2/3 ид. части от дворното място и първи жилищен етаж от сградата и на първи жилищен етаж от двуетажната сграда, като по отношение на втория жилищен етаж е претендирал за съсобственост само със своя брат Н. В. Н.. Поддържа това становище и пред въззивния съд, но не представя доказателства.

Ответникът Н. В. Н., в писмен отговор, на основание чл. 131 от ГПК не оспорва твърдението изложено от ищците, че е наследник на К.М.Х. и на В.Н.Х. и признава, че неговият дял в общото наследство е 1/6 ид. част. Заявява, че не са му известни документи,които да обективират правата на собственост, така както се твърдят за съществуващи от неговия брат.