Решение № 40 от 16.03.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Б., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: K. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от K. В. Н. Гражданско дело № 20231810100073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Дирекция „С.п.“ – гр. Б., представлявана от директора К.П., с която се иска настаняването на малолетната Е. Д. М. с ЕГН: ********** в ЦНСТ – гр. Б.С. да бъде прекратено и същата да бъде настанена в семейството на биологичната си майка Д. Л. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., общ. В., ул. „Д.“ * и настоящ адрес: с . Л., общ. Б., ул. „П.Б.“ *.

В молбата се твърди, че малолетната Е. Д. М. е с неизвестен баща. През 2014 г. детето било изведено от семейната среда на биологичната майка и настанено в ЦНСТ – Бърдарски геран със заповед на директора на ДСП – гр. Б.С., а впоследствие и с решение на Районен съд – Б.С.. Причина за предприетата мярка бил фактът, че майката на детето заминала да живее в гр. В. и оставила малолетната Е. да съжителства с двамата си братя при мъжа, с когото се намирала във фактическо съжителство.

Настаняването в социалната услуга било продължавано ежегодно до 2022 г. През м. юни 2022 г. майката Д. Л. М. посетила ОЗД – Б. и в писмено заявление изразила изричното си желание детето да й гостува за периода от 04.07.2022 г. до 31.08.2022 г.

След като М. не върнала дъщеря си на уговорената дата, детето било обявено за общодържавно издирване. Впоследствие се установило, че малолетната Е. Д. М. съжителства с пълнолетния В. А. С. в дома на неговите родители в с. Л., общ. Б., като осъществява ежедневни контакти с майка си Д. Л. М.. Малолетната заявила пред социалните работници на ОЗД при ДСП – Б., че с партньора й се познават от години, 1 чувства се спокойна и сигурна при него и семейството му. В хода на социалната работа с малолетната се установило, че същата е бременна в четвърти лунарен месец. На 29.11.2022 г. служители на МВР отвели малолетната Е. от дома на В. А. С., за да я върнат в ЦНСТ – Бърдарски геран. На 30.11.2022 г. в ОЗД при ДПС – Б.С. се явили майката на малолетната и майката на фактическия й съжител, които заявили желанието си да вземат Е. при себе си в с. Л.. Родителят Д. Л. М. попълнила саморъчно декларация, че подкрепя връзката на дъщеря си с пълнолетния В. А. С. и изразява готовност да се грижи за дъщеря си и за нейното дете, което предстои да се роди.

Подобна декларация попълнила и Р. С. Д. - майка на В. А. С.. Със Заповед № ЗД/Д-ВРБС-126/30.11.2022 г. на Директора на ДСП – Б.С. настаняването на детето Е. Д. М. в ЦНСТ – Бърдарски геран е прекратено и случаят е прехвърлен по компетентност на ДСП – Б.. Акцентира се, че понастоящем малолетната пребивава при съжителя си В. А.

С. при неговото семейство по своя воля, без да е принуждавана, като там получава необходимото внимание и грижи, осигурени са й условия и ресурси, като социалните работници са провели разговори с майката Д. Л. М. по повод необходимостта за избиране на личен лекар с медицинска практика на територията на общ. Б..

В откритото съдебно заседание явилите се заинтересовани страни поддържат молбата.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от молбата на Дирекция „С.п.“ – гр. Б. по никакъв начин не става ясно, че фактическият съжител на малолетната не е биологичен баща на детето, което същата очаква. Това обстоятелство е доведено до знанието на съда едва в хода на откритото съдебно заседание, поради което изначално фактическият съжител на малолетната и неговите родители са били призовани в качеството им на заинтересовани страни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0138 от 16.06.2009 г. от Община Б., малолетната Е. Д. М. е родена от майка Д. Л. М., а бащата е неизвестен.

Със Заповед № 01-0398/21.10.2014 г. на Директора на ДСП – Б.С. детето е настанено в ЦНСТ – с. Бърдарски геран, общ. Б.С. за срок от една година. С Решение № 4/08.01.2015 г. по гр. д. № 817/2014 г. по описа на РС – Б.С. детето е настанено в услугата и по съдебен ред. С Решение № 105/14.12.2021 г. по гр. д. № 1542/2021 г. по описа на РС – Б.С., вл. в сила на 26.01.2022 г., настаняването на детето в социалната услуга за пореден път е продължено за срок от една година, считано от 28.10.2021 г.

По делото е представено Медицинско направление изх. № 123/09.11.2022 г. от д2 р Георги Шуманов, акушер – гинеколог, касателно бременността на малолетната.

С Декларация от 30.11.2022 г. майката Д. Л. М. е заявила готовност да се грижи за дъщеря си. С друга декларация от същата дата Р. Д., майка на В. А. С. също е изявила готовност да подкрепя и подпомага сина си и малолетната Е. Д. М. в отглеждането на детето, което приема като тяхно общо.

Съгл. Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-126/30.11.2022 г. на Директора на ДСП – гр. Б.С. настаняването на малолетната в социалната услуга ЦНСТДБУ – с. Бърдарски геран е прекратено с мотивите, че Е. Д. М. е бременна, желае да отглежда детето си с В. А. С., като среща подкрепа за това от своята майка и от родителите на съжителя си, поради което следва случаят й да се наблюдава в семейна среда на територията на с. Л., общ.

Б..

При непосредственото си изслушване от съда малолетната Е. Д. М. споделя, че е бременна вече в седми месец. От м. август на миналата година живеела с В. А. С., който макар да не е биологичен баща на детето й, имал готовност и желание да се грижи за него. Двамата нямали сключен граждански брак. Малолетната заявява, че желанието и на двама им е да продължат да живеят заедно и да отглеждат заедно детето, което ще се роди, разчитайки и на помощта на родителите на В. С.. Сочи още, че посещава редовно лекар и провежда необходимите прегледи.

Според социалния работник, присъствал на изслушването на детето по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, малолетната Е. Д. М. би била правилно обгрижвана от майка си с помощта на родителите на В. А. С..

Родителят Д. Л. М., изслушана от съда, разяснява, че работи по трудово правоотношение и живее в с. Л.. Сочи, че дъщеря й и е заявила, че желае да живее само и единствено при В. А. С., защото го обича. Майката заявява, че посещава дъщеря си, когато не е на работа и през почивките, обажда й се и се интересува от нея. Заявява, че ще помага на дъщеря си за отглеждането на детето й, така като е помагала и на другите си деца.

Заинтересованата страна В. А. С. заявява, че с малолетната Е. Д. М. се обичат и я приема, заедно с детето, което носи. Изявява желание и готовност да се грижи за детето, което предстои да се роди, тъй като работи в строителството и реализира доход, а и има подкрепата на родителите си.

Заинтересованата страна Р. С. Д., майка на В. А. С., заявява, че понастоящем синът й и малолетната живеят в дома й. Майката на момичето ги посещавала постоянно, за да види как е дъщеря й. Отношенията помежду им били безпроблемни. В дома на Д. имало подходящи условия за малолетната и детето й. Р. Д. заявява желанието си да помага в обгрижването и на малолетната Е., и на детето й, което приема като свое внуче.

Заинтересованата страна А. С. А., баща на В. А. С., също споделя, че 3 отношенията на малолетната и майка й са добри, като последната редовно посещава дъщеря си в техния дом. На този етап не били обсъждали възможността младите да заживеят при Д. Л. М., тъй като това би значело синът му В. А. С. да заживее в чужда къща. А. и съпругата му приемали младата двойка, помагали им, всички живеели в разбирателство, а малолетната Е. М. ходела на консултации за проследяване на бременността си.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно принципа, проглА. в чл. 3, ал. 2 от Закона за закрила на детето, отглеждането на детето в семейна среда е заложено като приоритет от законодателя, респ. в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона е предвидено, че мерките за закрила се осъществяват по възможност първо в семейна среда чрез съдействие, подпомагане и услуги и едва ако възможностите за това са изчерпани, се търсят други алтернативи извън семейната среда, предвидени в съответния ред в т. 2-13.

Процесният казус касае малолетна, 13-годишна, която е била настанена дългосрочно в услуга от резидентен тип и за която понастоящем са предприети опити за реинтеграцията й в семейството на биологичната майка. Особеното в случая е, че малолетната все още Е. Д. М. е в напреднала бременност, което неминуемо налага да се осигурят по най – добър начин и нейният интерес, и интересът на детето й, като между тях се постигне максимален баланс.

Следва да се отбележи, че съвсем скоро (след по – малко от три месеца) малолетната предстои да навърши 14-годишна възраст, от който момент законът ще я третира като непълнолетна и същата ще може да извършва правни действия лично и със съгласието на единствения й родител. В чл. 3, т. 1 от Закона за закрила на детето е заложен принципът, че закрилата се основава на зачитане и уважение на личността на детето. Зачитайки всички специфики на конкретната хипотеза и имайки предвид, че настаняването в ЦНСТДБУ – с. Бърдарски геран е прекратено с мотивите, че Е. Д. М. е бременна, желае да отглежда детето си с В. А. С., като среща подкрепа за това от своята майка и от родителите на съжителя си, съдът намира, че следва да зачете волята на Е. Д. М., макар и малолетна към настоящия момент, както и решимостта на нейната майка Д. Л. М. да се грижи за нея и за детето й, което предстои да се роди. В чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето е предвидено, че настаняването извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

Интересът на малолетната, за който съдът следи служебно, ще бъде гарантиран по най – добрия начин, ако същата е в домашна среда и може да разчита на помощта и подкрепата на своя родител. Наред с това, връзката между майка и дъщеря следва да бъде насърчена чрез интензивния контакт между двете и съвместното им съжителство.

4

Особено важно в конкретния случай е обстоятелството, че въпреки досегашното настаняване на малолетната Е. Д. М. в услуга от резидентен тип, същата не е прекъсвала връзката със своята майка и отношенията помежду им са съхранени. Чл. 17, ал.1, т. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция поставя като първо и основно изискване за реинтеграция детето, настанено за отглеждане в специализирана институция, в приемно семейство или в семейство на роднини и близки, д а не е прекъснало връзката си с родителите. На следващо място в т. 2 от цитираната разпоредба се изисква родителите д а сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството или пък да са налице други обстоятелства, при които връщането на детето в семейството е в негов интерес (т. 5). В случая кумулативно са налице предпоставките за реинтеграция по т. 1 и т. 5. Наред с това отсъстват пречките за връщане на детето при майката, визирани в ал. 2 на чл. 17 от Наредбата, а именно детето да е б и л о жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; поведението на родителите д а създава опасност за живота и здравето на детето; родителите да не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството. Тук е мястото да се обсъди родителският капацитет и родителските качества на майката Д. Л. М.. При изслушването на същата от съда се установява, че М. има голямо семейство, деца и внуци, за които се грижи според възможностите си и на които помага. Подразбира се, че жилищно – битовите условия в дома й не са идеални и са налице материални затруднения, което е и причина малолетната й дъщеря да е била настанена в услуга от резидентен тип. Контактите между майка и дъщеря обаче не са прекъсвани и Д. Л. М. не е преставала да проявява загриженост към детето си. Съдът отчита обстоятелството, че малолетната е забременяла и е заживяла на семейни начала с пълнолетен мъж именно при престоя си в дома на майката, за което е била обявена и за общодържавно издирване. Само по себе си обаче това не компрометира в цялост родителския капацитет на майката.