Определение № 110 от 13.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Мая П. Величкова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600111 по описа за 2022 година Производството е образувано по частен протест против определение за прекратяване на съдебно производство.

С частния протест прокурорът прави оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, с което съдебният състав е прекратил съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилен извода на съда, че при изготвяне на обвинителния акт и в действията по привличане на обвиняемата в досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемата, и в частност правото й да узнае фактическите очертания на престъплението, за което е обвинена. Твърди, че в обвинителния акт изключително подробно и ясно са отразени всички факти и обстоятелства, свързани с инкриминираната деятелност на обв. Г., като се съдържат и всички необходими реквизити, залегнали в чл.246, ал.2 от НПК – престъплението, извършено от обвиняемата, мястото и начина на извършването му, данни за пострадалото лице и размера на вредите, пълни данни за личността на обвиняемата, смекчаващите и отегчаващите отговорността й обстоятелства, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от НК, доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Намира за неверен извода на съда, че нито в обстоятелствената, нито в заключителната 1 част на обвинителния акт е посочено какви стойности на осигурителните вноски за ДОО и ЗО подс. Г. всъщност е декларирала като начислени и дължими за командированите във ФР Германия работници на нейното дружество – работодател. Изтъква, че по всеки пункт от обвинението е посочено какво е декларирала обв. Г. като обща сума за работниците през съответния период, както и това, което тя е следвало да декларира като дължими осигуровки за ДОО и за ЗО. Изразява несъгласие с извода на съда, че в обвинителния акт е следвало да се съдържат данни колко най-малко е следвало да бъде осигурителният доход на командирован работник, а оттам и какъв е бил минималния размер на осигурителните вноски за ДОО и ЗО, дължими от дружеството – работодател за работник за същия осигурителен период, при минимална часова ставка от 8,50 евро на час в приемащата държава. В тази връзка изтъква, че размерът на осигурителните вноски за ДОО и ЗО, които обв. Г. е следвало да декларира, са били изчислени на база разчетно-платежните ведомости на работниците за действително отработени дни, като експертизата е коригирала по реда на чл.6а от КСО осигуровките на работниците, които са били командировани в Германия, на база доход от 2600 лева. Заявява, че подробно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка води до категоричен правен извод, че с действията си обв. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, какъвто подробно е изложен в диспозитива на обвинителния акт. Като отрича допуснати от прокурора в обвинителния акт и от разследващия орган в постановлението за привличане съществени процесуални нарушения, моли въззивният да отмени първоинстанционното определение, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на защита на обвиняемата и да върне делото за разглеждане на първоинстанционния съд.

Обв. Е. Г. Г. и нейният защитник не са представили писмено възражение срещу частния протест и не са изразили становище по неговата основателност.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частния протест, в което нейният представител заявява, че счита протестът за допустим и основателен. Споделя становището на прокурора от 2 първоинстанционната прокуратура, според което в постановлението за привличане на обв. Г. и в обвинителния акт не са допуснати посочените в първоинстанционното определение съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на обвиняемата, тъй като и в двата документа са описани всички факти, които са установени в хода на проведеното разследване и които съдържат елементите на престъплението по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК. Изразява позиция, че критиките на съда, които обобщава като липса на описание на определени факти – непосочване на декларираните чрез декларациите образец 1 и 6 осигурителни доходи и размерите на осигурителните вноски за ДОО и ЗО на работниците за всеки един от периодите – представлява различен подход за формулиране на обвинението по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, което обаче не означава, че съществуващото обвинение по начина, по който е конструирано, не отговаря на изискванията на НПК и не позволява на обв. Г. да разбере в какво точно е обвинена и да организира защитата си.

Обръща внимание, че посоченото от съда като допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита, не е било твърдяно като такова на разпоредителното заседание нито от обв. Г., нито от нейния упълномощен защитник. Смята, че отчетеното от съда като липса на описание, доколкото декларираното съвпада с реално дължимото, а оттам и с размера на инкриминираната сума като сбор от дължимите по силата на българския закон, но укрити и невнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО, е въпрос по същество и следва да бъде решен с окончателния съдебен акт. Като приема, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обв. Ганчева, предлага въззивният съд да намери, че частният протест е основателен и да отмени първоинстанционното прекратително определение.

Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв против постановеното определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на наказателното дело за отстраняване на процесуални нарушения, и в седмодневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК, поради което той е допустим.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по 3 настоящото наказателно дело, обсъди внесения обвинителен акт, по повод на който е образувано първоинстанционното производство и провери атакуваното определение по оплакванията на прокурора и служебно изцяло, направи извода, че частният протест е неоснователен.

След като анализира материалите, съдържащи се в досъдебното производство и обсъди внесения за разглеждане обвинителен акт, въззивният съд направи следните констатации:

С обвинителен акт от 24.03.2022г. по ДП №174/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна ппокуратура – Бургас обв. Е. Г. Г. е обвинена в извършване на престъпление против осигурителната система с правна квалификация по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК. Заключителната част на обвинителния акт съдържа, освен цитираната правна характеристика на престъплението, така и излишно подробно словесно описание на всяко едно от 15-те деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, като е възпроизведен значителен обем от обстоятелствената част на акта По повод на внесения в съда обвинителен акт било образувано първоинстанционното съдебно производство – НОХД №277/2022г. на Бургаския окръжен съд.

С определение от разпоредително заседание на 19.05.2022г., след изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и въпреки изразеното от тях становище за липса на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, съдът, на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на Окръжна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснатите в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите към определението съдът приел, че при изготвянето на процесния обвинителен акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразили се в липса на описани в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства за извършване от обвиняемата на вмененото й престъпление по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, по-конкретно не е посочен декларираният от подс. Ганчева месечен размер на осигурителния доход и осигурителните вноски на командированите лица нито индивидуално за отделния работник, нито общо за всички работници за съответния период, 4 като е изложено единствено твърдение, че този доход е по-нисък от минималната часова ставка за заплащане на труда във ФР Германия за същия период. Съдът констатирал още, че нито в обстоятелствената част, нито в заключителната такава на обвинителния акт са посочени стойностите на осигурителните вноски за ДОО и ЗО, декларирани от подс. Г. като начислени и дължими за командированите от нейното дружество работници във ФР Германия. Констатирал още, че в обвинителния акт липсват данни как е било уговорено възнаграждението на командированите работници в трудовите им договори с „Бигпак“ ЕООД, което е наложително, защото начинът на формиране на възнагражденията, а оттам и осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски, е от значение, доколкото минималната ставка за заплащане на труда във ФР Германия е определена в евро, а разпоредбата на чл.6а, ал.1 от КСО приема за основа при изчисляване на осигурителните вноски за командированите работници месечните им възнаграждения, като размерът им да не е по-нисък от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, но без да конкретизира тези ставки като система за заплащане. Съдът приел също, че постановлението за привличане на Е.

Г. като обвиняема съдържа същия фактически дефицит, какъвто е установен в диспозитивната част на обвинителния акт. Заключил, че обвинителният акт не съответства на изискуемия стандарт по чл.246, ал.2 от НПК, а постановлението за привличане не отговаря на изискванията на чл.219, ал.3, т.3 от НПК.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Настоящият частен протест е неоснователен и като такъв не следва да се уважава.

Проверяваното определение на първоинстанционният съд, с което на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора за отстраняване на въпросните нарушения, е правилно и законосъобразно в частта му, касаеща недостатъци в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази му част то е постановено в съответствие с процесуалните норми на чл.246 ал.2, чл.219, ал.3, т.3, чл.248, ал.1, т.3, чл.248 ал.5, т.1 и чл.249, ал.1 от 5

НПК.

Съгласно първата цитирана разпоредба - чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото, начина му на извършване, пострадалото лице, размера на вредите и др. Изискването на процесуалния закон за посочване на престъплението и начина му на извършване в обстоятелствената част на обвинителния акт означава да се изложат достатъчно фактически данни, от които да се направи положителен извод за съставомерно поведение на обвиняемия съгласно конкретни наказателноправни норми от Особената част на НК, както и от Общата част на този закон, когато това е необходимо, като например опит, съучастие, продължавано престъпление и пр.

В обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, по повод на който е образувано съдебното производство в първоинстанционния съд, не се съдържат достатъчно фактически обстоятелства, които да указват декларирания от обв. Г. месечен размер на осигурителния доход и осигурителните вноски на командированите лица от дружеството й – работодател, нито индивидуално за отделния работник, нито общо за всички работници за съответния период. Този факт е съществен, доколкото се поддържа от прокурора, че декларираните от Г. стойности са по-ниски от минималната часова ставка за заплащане на труда в държавата на командироването и това е сторено от Г. в противоречие с текста на чл.6а, ал.1 от КСО. Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на декларираните чрез декларациите образец 1 и 6 осигурителни доходи и на размерите на задължителните осигурителни вноски за ДОО и ЗО за командированите работници за всеки от периодите, всъщност лишава както обвиняемата/подсъдимата, така и съда от възможността да проследи и установи дали декларираното съвпада с реално дължимото, а също и с размера на инкриминираната сума като сбор от дължимите по силата на българския закон, но укрити и невнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО.