Решение № 310 от 08.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503676 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 262098/29.03.2021г, постановено по гр.д.№ 5474/2019г по описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на О. А. М. с ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 8 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което е оправдан по н.д. № 339/2016 г. на ВКС, I н.о., сумата от 4800 лв.имуществени вреди изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 948.90 лв.-законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. за периода от 01.11.2011 г. до 24.06.2016 г. и разноски от 4 лв. като е отхвърлен иска за неимуществените вреди над уважения размер от 8 000 лв. до претендирания от 30 000 лв., над уважения размер от 4800 лв. относно имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство до претендирания такъв от

6000 лв. и за имуществените вреди, изразяващи се в дължима законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. над уважения размер до претендирания от 1100.50 лв. като неоснователен.

С решение от 30.06.2021г, постановено по делото, е оставена без уважение молба с вх. № 308287/19.04.2021г на О. А. М. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решението от 29.03.2021г с произнасяне по претенцията за присъждане на законната лихва след датата на исковата молба до окончателното й изплащане върху обезщетението за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 2000лв.

1

Решение № 262098/29.03.2021г, постановено по гр.д.№ 5474/2019г по описа на СГС, е обжалвано от О.А. М., представляван от адв.И.В., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 8 000лв. до 30 000лв., исковата претенция за имуществени вреди за разликата от 4 800лв. до 6 000лв. и за законната лихва върху сумата от 948.90лв. за обезщетение за имуществени вреди, с доводи, че е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в решението не са обсъдени продължителността на наказателното производство, наложената забрана за напускане на страната в продължение на три години и половина, което е донесло тежки и трайни последици за професионалната му реализация и издръжката на семейството, наложената възбрана на собственост, донесло финансови затруднения, извършена проверка от КОНПИ, прилагането на специални разузнавателни средства, участието в множество съдебни заседания в друг град, накърнената чест и достойнство, продължителността на претърпените болки и страдания. Възразява срещу приетото от съда, че при определяне на по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди от претендирания такъв следва да се съобрази, че е бил осъждан през 1991г., като не е съобразено, че е бил реабилитиран по силата на закона и следва да се счита за неосъждан. Поддържа, че му е определено обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди сочи възражения, че съдът неправилно е приел, че по един от представените договори за правна помощ нямало доказателства по кое дело е извършено плащането, поради което е отказал да присъди заплатения адвокатски хонорар. Излага доводи, че по делото е представен договор № 3116/20.09.2015г с АД „Д., А. и съдружници” с предмет „процесуално представителство в производството по ВНОХД №/2015г на ВАП, фактура № 4426 от 2.12.2015г. за заплащане на дължимата за процесуално представителство пред ВАС по дог. 3116 сума от 1200лв. и ПКО от 2.12.2015г. за „плащане по фактура № 4426/2.12.2015г.” Поддържа, че непосочването в договора от 20.09.2015г на номера на ВНОХД пред ВАС не води до неяснота по кое дело е извършено плащането. Процесуалното представителство по цялото наказателно производство е осъществявано от посоченото адвокатско дружество пред всички съдебни инстанции. В договора е посочено, че негов предмет е въззивно дело пред Военноапелативния съд от 2015г., водено срещу О.М., което е отразено и в самото решение № 32/8.02.2016г. по ВНОХД № 28/2015г на ВОС. Във Военно-апелативния съд не е имало друго висящо дело, за което О.М. да е дължал адвокатско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди-пропуснати ползи се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че сумата от 948.90лв. е законна лихва върху гаранцията от 2 000лв, а е обезщетение за причинени неимуществени вреди-пропуснати ползи от задържането на внесената по наказателното производство гаранция, чийто най-малък възможен размер се определя по правилата на чл.86 ЗЗД. Същността на самата претенция е за обезщетение за имуществени вреди, а не за присъждане на лихви.

2

Претендира да се отмени решението в обжалваните му части и да се уважат исковите претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди изцяло, както и да се уважи искането за законната лихва върху сумата от 948лв. от 24.06.2016г до окончателното изплащане.

Ответната страна-Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор П., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Въззивният съд приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Ищецът по делото-О. А. М. /с предходни имена О. А. Х./ е посочил в исковата молба, че на 1.11.2011г по пр.пр. №92-РП/2011г на ВОП-Сливен са били извършени претърсвания и изземвания в жилището му, автомобила му и служебните му помещениязлатарско ателие. Бил е задържан за 24 часа и привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2, вр. ал.1 вр.чл.93, т.20 НК-участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел. Бил е задържан за 72 часа. На 4.11.2011г му е била наложена мярка „задържане под стража” до 6.12.2011г., когато мярката му е била изменена в гаранция в размер на 2000лв., които е внесъл на същата дата. На 5.12.2011г му е била наложена мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария”, която е била отменена след множество жалби на 11.06.2015г. Наложена е била възбрана на недвижим имот. С постановление от 5.04.2012г е била назначена финансова проверка, приключила на 18.06.2012г, а по сигнал на прокуратурата му е била направена проверка от КОНПИ. Били са използвани специални разузнавателни средства. Делото е било внесено в съда с обвинения по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК-участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на престъпления по чл.242 НК и е разгледано в продължителен период от време-8 съдебни заседания, като с присъда на ВС-Сливен е бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода -3 години, което наказание е било отложено с изпитателен срок от 5 години. Били са проведени 8 съдебни заседания. По ВНОФД № 26/2013г. на Военноапелативния съд са били проведени 3 съдебни заседания, по н.д.№ 184/2014г на ВКС -2 съдебни заседания, като делото е било върнато за ново разглеждане от Военноапелативния съд. По ВНОХД № 31/2014г на ВАС -1 съдебно заседание, като делото е било върнато на ВС-Сливен, по НОХД № 103/2014г на ВС-Сливен са били проведени 5 съдебни заседания и е бил признат за виновен, като му е било определено наказание лишаване от свобода -3 години, което наказание е било отложено с изпитателен срок от 5 години. По ВНОХД № 28/2015г. на ВАПС е било проведено 1 съдебно заседание и първоинстанционната присъда е била потвърдена, като с решение от 24.06.2016г на ВКС по н.д.№ 339/2016г е бил оправдан. На същата дата е била отменена мярката за неотклонение-„парична гаранция”

В периода 1.11.2011г до 24.06.2016г срещу него е било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е бил оправдан. В резултат на наказателното производство са били накърнени честта, достойнството и самооценката му. Бил е задържан повече от месец, считано от 1.11.2011г, с което е бил 3 откъснат от семейството и работата си. Било му е забранено да напуска пределите на страната за близо 4 години, с което е възпрепятствана работата му като таксиметров шофьор във Великобритания. Изпитвал е притеснения и стрес, който е бил особено задълбочен когато е бил признат за виновен от няколко съдебни инстанции. С прилаганите специални разузнавателни средства са били нарушени правото му на личен и семеен живот. Отделял е продължително време да организира защитата си, което е налагало чести продължителни пътувания до ***. Наложените му ограничителни мерки са пречили да работи и изхранва семейството си. Много от близките и приятелите му са се отдръпнали и променили отношението си. Негативните последици от наказателното производство не са приключили.

Претендирал е обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000лв., за имуществени вреди в размер на 6 000лв. за адвокатска защита, както и законната лихва върху сумата от 2 000лв., преведена като парична гаранция, която е бил лишен от възможността да използва за задоволяване на свои нужди и реализиране на ползи от нея, поради което са му били причинени вреди в размер на 1100.60лв.-законната лихва върху паричната гаранция от 2000лв. за периода 6.02.2011г. до 24.06.2016г.

Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковите претенции.

Посочила е, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана, както и е в завишена по размер. Продължителността на досъдебната фаза на производството е била 1 година и 18 дни, което е разумен срок. Относно използваните СРС редът е изрично регламентиран. Като недоказани са посочени твърденията на ищеца, че поради наложената му забрана за напускане пределите на страната е останал без работа.

По отношение на претенцията за имуществени вреди е посочено за заплащане на адвокатско възнаграждение не е било задължително участие на защитник в наказателното производство.

С решението съдът е уважил частично исковата претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата 8 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан по н.д. № 339/2016 г. на ВКС, I н.о., за сумата от 4800 лв.-имуществени вреди изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 948.90 лв.-законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. за периода от 01.11.2011 г. до 24.06.2016 г. и разноски от 4 лв. като е отхвърлил иска за неимуществените вреди над уважения размер от 8 000 лв. до претендирания от 30 000 лв., над уважения размер от 4800 лв. относно имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство до претендирания такъв от

6000 лв. и за имуществените вреди ,изразяващи се в дължима законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. над уважения размер до претендирания от 1100.50 лв. като неоснователен. Приел е, че е налице фактическият състав на ч.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на ищеца е било повдигнато обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, бил е с мярка задържане под стража 36дни, като е преживял страх и притеснения, негативно отношение от близките си, невъзможност да работи в чужбина. Отчел е, че ищецът е имал предишно осъждане, макар и да е бил 4 реабилитиран. За имуществените вреди от заплатени адвокатски хонорари по делата, е приел, че по един от представените договори не е посочено по кое дело е извършено плащането. Относно лихвата върху внесената парична гаранция за периода 1.11.2011г до 24.06.2016г е приел, че е основателна в размер на 948лв., като представляваща пропусната полза.

Не се спори между страните по делото, че О. А. М. / О. А. Х./ е бил задържан под стража за 72 часа по досъдебно производство № 92-РП/2011 г. на ВОП - Сливен, като на 01.11.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 93 т. 20 от НК. На 05.12.2011 год. му е била наложена забрана за напускане на страната, която била отменена на 11.06.2015 г.