Споразумение № 56 от 25.10.2021, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 56 гр. Русе, 25.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов при участието на секретаря Вероника Якимова и прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)

Сложи за разглеждане докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ характер № 20214500200722 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

ВПИСВА окончателния текст на писменото споразумение, постигнато между В.Л.– Прокурор в Окръжна прокуратура-Русе и адв. Д.М. от АК – Русе – в качеството й на служебен защитник на подс. Т. П. М. , със следното съдържание:

СПОРАЗУМЕНИЕ:

Днес, 25.10.2021г., между В.Л. - прокурор в Окръжна прокуратура – Русе и адв.

Д . М . - защитник на обвиняемия Т. П. М., ЕГН: ********** се постигна и изготви споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 722/2021 г. по описа на РОС при реда на чл.384, ал.1 от НПК.

УСЛОВИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384, ал.1, вр. чл. 381 ОТ НПК СТРАНИТЕ ПОСТИГНАХА СЪГЛАСИЕ

ПО СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:

1

І. По чл.381 ал.5 т.1 от НПК

Обвиняемият Т. П. М., ЕГН: ********** , живущ в с. Николово, обл. Русе, местн.

„Н.е.“ № **, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), е осъществил от обективна и субективна страна, при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2и 3 от НК, тъй като на 23.10.2018г. в с. Николово, обл.Русе, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство - „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания“, представляващи движими културни ценности, национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗКН - „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“; на чл.10 от ЗКН - „Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9/недвижимо културно наследство/ и чл.42/нематериално културно наследство/, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им“; на чл.54, ал.2 от ЗКН - „Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.“ и на чл.146, ал.3 от ЗКН - „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.“, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VІ, Раздел ІІ „Идентификация и регистрация“ от ЗКН: чл.96, ал.1 – „Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.“; ал.2 – „Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.“ и ал.3 –„Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея. В комисията се включват трима музейни експерти, като при необходимост може да бъдат включвани и други експерти от съответната област, вписани в регистъра по ал. 4, както и лица, вписани в регистъра по чл. 165.“; чл.98, ал.1 – „ За резултатите от идентификацията се изготвя 2 експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или 2. вещта съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.“; ал.2 –„Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в 7-дневен срок от подписването му.“; ал.3 - „Въз основа на експертното заключение по ал.

1, т. 1 и 2 директорът на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга.“; чл.102, ал.3- „Вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице, определено от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна ценност получава пореден регистрационен номер.“ и ал.5 – „В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности. във връзка с § 6, ал.1 от ПЗР на ЗКН - „Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация.“, ал.2 - „Идентификацията и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършват от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата и получили удостоверение за това. Към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация.“, ал.3 - „Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, както и снимков материал. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето удостоверение за изпълнение на задължението по изречение първо.“ и във връзка с § 7, ал.1 от ПЗР на ЗКН – „Идентификацията и регистрацията на вещите по § 6, ал. 1 се извършват от комисия, определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното дружество. В комисията се включват трима експерти с висше образование, които имат не по-малко от 5 години членство в дружество.“, ал.2 – „За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение, подписано от всички членове. Членовете нямат право да разгласяват информацията, станала им известна във връзка с идентификацията.“, ал.3 - „Когато при идентификацията се установи, че за вещта са налице данни за съответствие и с критериите за национално богатство по чл. 54, комисията прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство по реда на чл. 99“, ал.4 - „В случаите по ал. 3, когато се предостави статут на национално богатство, се прилага § 5, ал. 5 и 6“, ал.5 - „Идентифицираните монети и монетовидни предмети се регистрират в нумизматичното дружество, извършило идентификацията.“, ал.6 – „Отношенията между лицата по § 6, ал. 1 и нумизматичното дружество се уреждат с писмен договор.“, а именно:

3

Обект № 1. Монета – Æ3; Римска империя, имп. Констанций II, Хераклея, 351-361 г.;

Обект № 2. Монета – провинциален бронз, I номинал; Римска империя, неясен император, II-първа половина на III в.;

Обект № 3. Монета – провинциален бронз, I номинал; Римска империя, неясен император, II-първа половина на III в.;

Обект № 4. Монета – Æ4; Римска империя, неясен император и монетарница, 402 г.;

Обект № 5. Монета – Æ скифата; Неясно монетосечене XIII в.;

Обект № 6. Монета – Æ скифата; Неясно монетосечене XIII в.;

Обект № 7. Монета – орязана Æ скифата; Неясно монетосечене XIII-XIV в.;

Обект № 8. Монета – Æ3; Римска империя, неясен император и монетарница, 351-361 г.;

Обект № 9. Монета – фрагментирана на ½ Æ3; Римска империя, неясен император и монетарница, IV в.;

Обект № 10.

Монета – фрагментирана Æ скифата; Неясно монетосечене XIV в.;

Обект № 11.

Монета – фрагментирана на ½ Æ скифата; Неясно монетосечене XII в.;

Обект № 12.

Монета – орязана Æ скифата; Неясно монетосечене XIII-XIV в.;

Обект № 13.

Монета – фрагментирана Æ скифата; Византия, Алексий III Ангел, Константинопол, 1195-1203 г.;

Обект № 14. Монета – Æ скифата; Неясно латинско монетосечене XIII в.;

Обект № 16.

351-361 г.;

Монета – Æ4; Римска империя, имп. Констанций II, Неясна монетарница, Обект № 17.

Монета – орязана малкомодулна Æ скифата; Вероятно латинско имитационно монетосечене, първа половина на XIII в.;

Обект № 18.

Монета – Æ скифата; Неясно монетосечене XIII в.;

Обект № 19.

351-361 г.;

Монета – Æ4; Римска империя, имп. Констанций II, неясна монетарница, Обект № 20.

Монета – орязана малкомодулна Æ скифата; Вероятно латинско имитационно монетосечене, първа половина на XIII в.;

Обект № 21.

Монета – плоско Æ ядро; Българско имитационно монетосечене, последна 4

¼ на XIV в.;

Обект № 22.

Монета – Æ3; Римска империя, неясен император (Валентиниан I или Валенс) и монетарница, 364-375 г.;

Обект № 23.

Апликация към кания. Късносредновековна епоха, XV-XVII в.;

Обект № 24. г.;

Монета – Æ4; Римска империя, неясен император и монетарница, 351-361 Обект № 26.

Монета – сестерций (отчупен в горна половина); Римска империя, имп.

Гордиан III, Рим, 243-244 г.;

Обект № 27.

Монета – малкомодулна Æ скифата; Вероятно латинско имитационно монетосечене XIII в.;