Определение № 933 от 12.03.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№………./ .03.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно частно гражданско дело № 549 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, образувано по подадена частна жалба вх.№ 9420/03.02.2020 г. от Р.В.В., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. М.Д., срещу Определение № 1629 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 20458/2019 г. по описа на ВРС, XXXV с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.

В жалбата

Р.В.В. излага, че определението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с молбата си за продължаване на срока е изпълнил всички указания на съда, с изключение на тези, които изискват личното му или на процесуалния му представител явяване, за да получи съдебни удостоверения, и които изискват посещение на две институции. В тази връзка сочи, че е налице изначална невъзможност, поради дадения от съда кратък срок, да изпълни указанията в цялост. Счита, че подадената на 23.01.2020 г. молба за ново продължаван на срока е в срок. Моли за обезсилване на определението, евентуално за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпилата частна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Производството по гр.д. № 20458/2019 г. на ВРС е образувано по подадена искова молба от Р.В.В. срещу Е.Е. Пашкеева, с която в условията на евентуалност са предявени владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС.

С Разпореждане № 57399 от 27.12.2019 г. по гр.д.

№ 20458/2019 г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството поради нередовност на исковата молба и е дал на ищеца конкретни указания.

Съобщението с указанията е връчено на процесуалния представител на ищеца на 08.01.2020 г.

С уточняваща молба вх. № 3368/15.01.2020 г. ищецът е отстранил част от нередовностите на исковата молба и е поискал удължаване на срока за изпълнение на останалите указания на съда.

С Разпореждане № 1901 от 16.01.2020 г. на основание чл. 63, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е продължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения, т.е. до 22.01.2020 г. включително.

На 23.01.2020 г. процесуалният представител на ищеца е изпратил имейл до електронния адрес на съда с прикачен файл, съдържащ молба, с която се излагат причини за невъзможността да се изпълнят указанията на съда в срок и се иска продължаване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане № 57399 от 27.12.2019 г. указания.

С обжалваното Определение № 1620 от 27.01.2020 г. съдът е прекратил производството по делото като е приел в мотивите, че подадената молба за продължаване на срок е подадена извън срока по чл. 63, ал.

1 ГПК. Допълнително е посочил, че изложените в молбата доводи не водят до извод за основателност на искането за продължаване.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В ал. 2 е предвидено, че новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

В конкретния случай ищецът веднъж е поискал продължаване на срока, което искане е било уважено от първоинстанционния съд с Разпореждане № 1901 от 16.01.2020 г. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК е спазена стриктно от съда, доколкото новоопределеният срок от една седмица не е бил по-кратък от първоначалния (който също е бил едноседмичен) и съдът дори е указал датата, на която изтича новоопределения срок (22.01.2020 г.). За разлика от едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл. 129, ал. 2 ГПК, за който съдът уведомява страната със съобщение и същият започва да тече от получаването на това съобщение, допълнително продължените от съда срокове по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК започват да текат от изтичането на първоначалния, както повелява императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 ГПК. Ново съобщение на страната не се изпраща, като същата е длъжна сама да следи за разпорежданията на съда.

В този смисъл настоящият състав изцяло споделя цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 63 ГПК, която практика не е изгубила правното си значение, доколкото е постановена при същата редакция на разпоредбата и не е налице промяна на обществените условия, които да налагат възприемането на различно тълкуване. Обективната по-висока натовареност на някои съдилища не е основание за различно тълкуване на разпоредбите на закона. В допълнение към това следва да се посочи, че страните имат възможност да правят справки за разпорежданията на съда по телефон и чрез електронен достъп до съдебни дела, което допълнително улеснява страната при информирането и́ за процесуалните действия на съда.

Молбата, с която е поискано повторно продължаване на дадения от съда срок, е подадена по електронната поща на 23.01.2020 г., която дата е след изтичането на едноседмичния срок, поради което и правилно съдът не я е уважил.

В конкретния случай ако страната твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, тя би имала основание да поиска възстановяване на пропуснатия срок, но не и да иска отмяна на определението за прекратяване поради неспазване на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба в срок. В този смисъл изложените в жалбата съображения за частично изпълнение на указанията, невъзможност за изпълнение на останалите указания, даването на недостатъчен срок и др., не следва да се обсъждат от настоящата инстанция.

Няма оплаквания относно необходимостта на дадените от съда и неизпълнени от страната указания по редовността и допустимостта на производството, а и от служебния контрол на въззивния съд се установява, че същите са правилни, доколкото от страната е поискано представянето на скица и данъчна оценка на процесния имот и заплащането на държавна такса.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл.

129, ал. 3 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1629 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 20458/2019 г. по описа на ВРС, XXXV с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.