Разпореждане № 37730 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 37730 гр. София, 04.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20251110109885 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление с вх. № 58869 от 19.02.2025г. от „А*** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Х. А..

Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за непогасени парични вземания по Договор за потребителски кредит № 375231 от 27.11.2019г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 331,02 лв. и вземане за неплатени такси в размер на 456,40 лв. по повод събиране на кредита по Тарифа към договора за кредит, сключен между длъжника и „С***, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 21.07.2022г.

При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се констатира следното:

В клаузата на т. 6.5 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение по начина и реда, посочен в чл. 33, ал. 1 от ОУ, в тридневен срок от сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 331,02 лв. (чл. 6.6 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално включена в размера на дължимите вноски.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, 1 които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Същата е уговорена и в размер, който надхвърля размера на кредита, което е още една индиция, че същата противоречи на присъщите функции на неустойката, поради което накърнява добрите нрави. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съдът приема, че клаузата Тарифата на таксите за допълнителни услуги, която предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за събиране на просрочено вземане в зависимост от дните на допуснатото просрочие за неравноправна, защото по същество установява събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви и колко конкретни действия е начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Освен това начина на уговаряването й създава съмнение, че същата представлява прикрита неустойка за забава, уговорена в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане в размер на 456,40 лв. заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 58869 от 19.02.2025г., подадено от „А***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А** Х. А., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по Договор за потребителски кредит № 375231 от 27.11.2019г. за сумата от 331,02 лв., представляващо неустойка по чл. 6.6 от договора, дължима при непредставяне на обезпечение и за сумата от 456,40 лв., представляваща неплатени такси по повод събиране на просрочени задължения по Тарифата към договора за кредит, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 21.07.2022г.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3