Решение № 49 от 19.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П против решение № 495/10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 386/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която тя е осъдена да заплати на В. М. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД на база на установените по делото обстоятелства относно тежестта на повдигнатите обвинения, взетата най-лека мярка за неотклонение, приключването на наказателното производство в досъдебна фаза, липсата на публичност и интензитета на негативните последици в рамките на обичайния за подобни случаи, като размерът на присъденото обезщетение счита за необосновано завишен, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

1

Въззиваемият В. М. И. чрез процесуалния му представител адвокат К.

Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна, за което излага съображения и моли съда да потвърди решението на окръжния съд в обжалваната част.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от В. М. И. против П обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с постановление от 12.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив бил привлечен като обвиняем по ДП № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР – Пловдив и пр.пр. № 753/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, била му взета мярка за неотклонение „Подписка“, в хода на разследването било установено, че не е осъществил от обективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК чрез извършен кръвен тест, а за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК било прието, че то не е с висока степен на обществена опасност, поради което с постановление № 753/17.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив образуваното против него наказателно производство било прекратено. В исковата молба се твърди, че в резултат на образуваното наказателно производство ищецът бил лишен от възможност да ползва автомобила си в продължение на една година, това му причинило неудобства в ежедневието, а поради отнемането на свидетелството за управление на МПС останал без работа за значителен период от време, налагало му се да ползва услугите на близки и приятели, за да придружава с техен транспорт баща си, диагностициран като онкологично болен, до болнични заведения, изпитвал безпокойство, срам, стрес и тревожност от това, че обвинението станало достояние на приятели, близки и роднини, взетата мярка за неотклонение 2

„Подписка“ му създала неудобства от многократно проверки и се наложило да извърши разходи в общ размер на 1 252,92 лв., от които 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 252,92 лв. за извършени изследвания на кръв и урина по досъдебното производство. Доколкото в резултат на действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата той претърпял вреди, И. моли съда да постанови решение, с което да осъди П да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 252,92 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за извършени изследвания в наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.01.2023 г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът П оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че релевираните от ищеца обстоятелства сочат на сравнително ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, а голяма част от вредите са пряк резултат от дейността на служители на МВР, за които тя не отговаря. Прави възражение по чл. 5, ал.

2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е извършил деяние, изпълняващо признаците на престъпление, преценено впоследствие от прокурора като малозначително и с виновното си противоправно поведение е инициирал наказателното производство. Възразява против присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от дата, предхождаща прекратяване на наказателното производство с надлежен акт.

С обжалваното решение П е осъдена да заплати на В. М. И. 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано досъдебно производство № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 753/2023 г. на Районна прокуратура - Пловдив, прекратено с постановление от 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане, 605,50 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 500 лв. разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и 105,50 лв. разходи за медицински изследвания, причинени в резултат на същото досъдебно производство, прекратено с постановление от 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, 3 считано от подаване на исковата молба - 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както 49,71 лв. разноски, като исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени в останалата част за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. и за разликата над 605,50 лв. до пълния предявен размер от 1 252,92 лв., отхвърлен е и искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 17.01.2023 г. - 24.01.2024 г., а П е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М“ - София, представлявано от адвокат К. К. Г., 559,84 лв. с ДДС възнаграждение за адвокат за оказана безплатно правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част само досежно обезщетението за неимуществени вреди, поради което то е предмет на въззивното производство в тази част, а в останалата част то не е обжалвано и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

Досъдебно производство № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при МВР Пловдив е започнало на 17.01.2023 г. с провеждане на разпит на двама свидетели – полицаи при ІV РУ на МВР - Пловдив .

Приет е акт за установяване на административно нарушение от 17.01.2023 г. за това, че на тази дата в гр. Пловдив В. И. управлявал лек автомобил „М ********“ с рег. № ****** под въздействие на наркотични вещества и техни аналози, установено след тест с техническо средство, като дадената проба била с положителен резултат.

4

На 17.01.2023 г. било извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ползвано и обитавано от ищеца, при които било намерено и иззето 1 бр. бяло пластмасово шишенце, съдържащо суха зеленокафява растителна маса. Същия ден било извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка „М., м. *********“, без поставени регистрационни табели, в който не се намерили забранени от закона за притежание вещи.

Със заповед от 17.01.2023 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, считано от 16,44 ч., в помещение за временно задържане на РУ - Пловдив, от където бил освободен на 18.01.2023 год., в 16,00 ч.

На 18.01.2023 г. е прието заключение на химическа експертиза, от което е видно, че иззетата растителна суха зелена маса е марихуана с нетно тегло от 2,708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 15,9 тегловни процента.

В досъдебното производство е прието заключение на химикотоксикологична експертиза от 28.06.2023 г., от която е установено, че в кръвта на ищеца няма присъствие на наркотични вещества, а в урината му има присъствие на метилекгонидин - метаболит на кокаин, срещан обичайно при пушене на кокаин, което предполага употреба на наркотично вещество в минал период от време.

С постановление от 11.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив В. И. е привлечен като обвиняем за това, че на 17.01.2023 г. в гр.

Пловдив управлявал МПС - лек автомобил, марка „М. модел ******“ с рег. № ****** след употреба на наркотично вещество – кокаин, което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и за това, че на 17.01.2023 г. в гр. Пловдив в маловажен случай по ал. 3 без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло от 2,708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ от 15.9 тегловни % на стойност 16,248 лв., което е престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал.

3, т. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а на 17.07.2023 г., ищецът е разпитан в това му качество.

С постановление от 27.09.2023 г. на разследващ полицай при ІV РУ на МВР – Пловдив разследването е предявено на И..

С постановление от 10.11.2023 г. на разследващ полицай е разпоредено досъдебното производство да се изпрати на Р айонна прокуратура - Пловдив с 5 мнение за предаване на съд на престъпления. обвиняемия за извършени от него

С постановление от 15.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 27/2023 г. по описа на ІV РУ при ОДМВР – Пловдив и пр.пр. № 753/2023 г. на РП Пловдив, водено за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. с ал. 3, т. 1 от НК и е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“, което постановление е влязло в сила на 25.01.2024 г.

Следователно общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство от момента на на образуването му /17.01.2023 г./ до влизане в сила на постановлението за прекратяване /25.01.2024 г./ е 1 година и 8 дни, като съдът намира, че в този период следва да бъде включено времето от образуването на досъдебното производство до привличане на И. като обвиняем, в който период против него като уличено лице са извършвани действия и са постановявани актове /претърсване и изземване, задържане за 24 ч., временно изземване на свидетелство за управление на МПС и временно прекратяване регистрацията на превозното средство/, с които е засегната правната му сфера и които се налагат от административния орган при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство.

Трайната съдебна практика /за пример вж цитираните в първоинстанционното решение Р № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022 г. на ВКС, III г.о. и О № 461/07.06.2022 г. по гр.д. № 513/2022 г. на ВКС, IV г.о./ приема, че по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ П е материалноправно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на обвиняемия от наложени принудителни мерки - „Задържане за 24 часа“, „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ и „Временно прекратяване на регистрацията на ППС“, ако е образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК, впоследствие прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, респ. ако подсъдимият е оправдан.