Определение № 270 от 21.10.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Монтана, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600236 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 243, ал.7 – 8 от НПК .

С определение № 176, постановено на 11.07.2024 година по частно наказателно дело № 753/2024 година на Районен съд- Монтана е потвърдено постановление от 28.05.2024г. на РП - Монтана, с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 839/2023г. по описа на РУ Монтана, респ. пр. преписка № 4007/2023г. по описа на РП – Монтана, водени за разследване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

Това определение е обжалвано с искане да се отмени определението на Районен съд-Монтана , респ. постановлението на Районна прокуратура Монтана за прекратяване на наказателното производство, а делото - върне на прокурора. В жалбата се излагат подробни съображения.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Въззивният съд не споделя съжденията на контролираната инстанция 1 и обоснования въз основа на тях решаващ извод за потвърждаване постановлението на прокурора.

Видно е от материалите по делото, че досъдебното производство, приключило с атакуваното пред районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, е образувано за извършено престъпление по чл.149 ал.1 от НК - за извършени блудствени действия с малолетната М. И..

По-конкретно : досъдебно производство № 839/23г. по описа на РУ – Монтана, респ. пр. преписка № 4007/23г. по описа на РП – Монтана са образувани за това, че на неустановени дати през 2023г., при условията на продължавано престъпление, са извършени действия, с цел да възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната М. И., родена на * година.

Прокурорът разполага с правомощието да прекрати наказателното производство само тогава, когато разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно; когато са извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и са установени безпротиворечиво всички обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Районният съд неправилно е приел, че разследването е проведено пълноценно и са всички събрани относими към предмета на доказване доказателства. В мотивите на атакуваното в настоящото производство определение районният съд е описал детайлно фактическа обстановка, от която, по разбиране на въззивния съд явно личи, че са налице данни за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК и за неговия евентуален извършител, като вместо да даде указания на прокурора да положи необходимите процесуални усилия чрез извършване на допълнителни действия по разследването, съдът, както и прокурорът са приели, че щом по делото е налице ескпертиза със заключение, че детето не разбира ствойството и значението на извършеното, не може да опише последователността на действията, точното време, в което са извършени, то наказателното производство следва да бъде прекратено.

Тези изводи са неправилни.

На първо място , разбирането на свойството и значението на извършеното не е от каквото и да е значение, отнесено към пострадало лице; последното не е обвиняемо, а пострадало от престъпно деяние лице.

2

Възприемането на подобен извод като аргумент за липса на престъпление бе оневинило всяко лице, извършило блудствени действия с лице, неразбиращо свойството и значението на извършеното с него, което е лишено от правен разум.

Върху изясняване в пълна степен на обстоятелствата, свързани с деянието, е следвало да бъде съсредоточено досъдебното производство, за да се направи категоричен и безпротиворечив извод за липса на престъпление.

В хода на досъбденото производство е представен протокол за разпит на малолетната М., в който, макар и оскъдни, са отразени показанията на детото за случилото се с него. От съдържанието на този протокол по никакъв начин не личи разпитът да е проведен в т.нар. „синя стая“ , което в случая е безспорно необходимо и то при услоивята на чл.223 НПК.

На следващо място, след провеждането на такъв разпит, следва да си назначи и нова, повторна комплексна експертиза. Пострадалото дете, в рамките на възрастовите си възможности, е възпроизвело своите спомени за случилото се. Доколкото прокурорския акт и обжалваното определение са обосновани с някои фрагменти от експертното заключение, то въззивният съд следва да акцентира върху правната природа на съдебните експертизи.

Няма спор в съдебната практика, че последните не представляват доказателствено средство, а само способ за проверка на доказателства от гледна точка на съответната научна дисциплина. Същите не са и задължителни са органите на досъденото поризовдство - чл.154, ал.1 НПК.

Ето защо по принцип, а и в конкретния случай, експертните изводи следва да бъдат ценени в контекста на събраните по делото материали, от които се извлича информация за случилото се. С други думи, процесуално нередно е да се преекспонират отделни фрагменти от експертното изследване , като единствено въз основа на тях да се градят изводи за липса за престъпление.

Това е така, доколкото правомощията на вещите лица, изготвили съответната експертиза на малолетната свидетелка, се изчерпват със задължението да посочат дали не са налични възрастови, патогенни или други причини от подобно естество, които да се отразяват на годността на разпитваното лице да възприема и/или възпроизвежда обстоятелствата от значение за делото. Що се отнася до становището относно достоверността на свидетелските показания, то същото е от изключителната компетентност на органите на досъдебното 3 производство , а впоследствие и на съда.

В заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата е отразено, че към инкриминираната дата и по време на изследването детето не е страдало и не страда от психично заболяване детето; поради малолетието си не е могло да разбира свойството и значението на извършеното; предвид възрастта си по време на случилото се, с оглед на физическото и психическото му състояние, според експертите, било податливо на манипулации и внушения. В резултат от изследванията си, експертите са обобщили, че малолетието е пречка детето да бъде благонадежден свидетел. Същевременно становището на психолога, присъствал при разпита на детето- С.П.е , че въпреки някои дефицити в развитието, детето е успяло да предостави необходимата информация относно извършените с него действия, вкл. и за дееца; детето е било превъзбудено и тревожно особено в моментите, когато е следвало да разкаже за случилото се с него.

При тези противоречиви експертни изводи, след разпит на детето при посочените по-горе условия, следва да бъде назначена повторна експертиза за установяване дали са налични възрастови, патогенни или други причини от подобно естество, които да се отразяват на годността на разпитваното лице да възприема и/или възпроизвежда обстоятелствата от значение за делото.

Изложеното по-горе налага отмяна на атакуваното определение на Районен съд-Монтана , на потвърдения с него прокурорски акт и връщане на делото на прокурора за изпълнение горните указания.

Предвид изложените съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 176, постановено на 11.07.2024 година по частно наказателно дело № 753/2024 година на Районен съд- Монтана, както и потвърденото с него постановление от 28.05.2024г. на РП - Монтана, с което, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 839/2023г. по описа на РУ - Монтана, респ. пр. преписка № 4007/2023г. по описа на РП – Монтана, водени за престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

4

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване и простестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5