Решение № 1024 от 22.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Перник, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720102486 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожност на договор за паричен заем № 4360684/31.12.2021 г., сключен между ищеца Л. Т. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на първо място като съдържащ неравноправни клаузи по чл. 146, ал. 1 ЗЗП и при условие на евентуалност като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал.1 ЗПК и като противоречащ на добрите нрави, както и за прогласяване за нищожност на договор № 4360684/31.12.2021 г. за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради изначална липса на основание с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и при условие на евентуалност на правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-като противоречащ на закона и в конкретика на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗЗП, предл. 2 –като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и предл. 3 ЗЗД-като накърняващ добрите нрави.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 5,00 лева, частично от 800,00 лева., съставляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-16.05.2024 г. до окончателно й заплащане.

Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4360684/31.12.2021 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сума в размер на 2500,00 лева. Твърди, че кредитът следва да се обезпечи с поръчители, отговарящи на конкретни условия или банкова гаранция. Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит е сключени и договор за предоставяне на поръчителство отново под № 4360684/31.12.2021 г., съгласно който ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи вземането по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 800,00 лева. Пояснява, че това задължение се разсрочва за срока на кредита и „Изи Асет 1

Мениджмънт“ АД е било овластено да събере сумата, дължима на ответника. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, поради което са свързани лица по смисъла на ТЗ.

Намира, че договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не бил включен в ГПР по договора за кредит и по този начин заобикалял нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Позовава се на приетото по дело С714/22 относно невключването на всички разходи по кредита в ГПР. Намира, че изначално завишените условия за обезпечаване на кредита, насочват ищеца към единствената достъпна за него възможност – сключване на договор за поръчителство с посочено от кредитора лице. Приема, че възнаграждението, дължимо на ответника е следвало да бъде включено в ГПР и по този начин заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК съгласно дефиницията, дадена в параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя". Предвид твърдяната нищожност на договора за кредит, намира за такъв и акцесорния за поръчителство. На отделно основание счита договора за поръчителство за недействителен, тъй като уговореното възнаграждение е в размер на 32 % от отпуснатата сума – в разрез с принципите за добросъвестност.

Намира, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен без основание, тъй като не е получил насрещна престация. Отново сочи връзката между кредитор и поръчител, подчертавайки, че възнаграждението по договора за поръчителство се разпределя в полза на кредитора като едноличен собственик на капитала.

Счита договора за предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл.

26. ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен:

- договор за паричен заем № 4360684/31.12.2021 г.г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;

- договор за предоставяне на поръчителство №4360684/31.12.2021 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли съда да осъди ответника - „Файненшъл България“ ЕООД да му заплати сума в размер на 5,00 лева, частично предявена от общо задължение в размер на 800,00 лева – дадено без основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба16.05.2024 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в срок.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД не оспорва твърденията относно сключването на договора за кредит. Оспорва същият да е недействителен, тъй като валидността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор освен в изрично визирани хипотези като подробно аргументира тезата си. Позовава се на приетото по дела С453/10 и С 42-15 на СЕС, в които се достигало до тук посочения правен извод.

Поддържа, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено, поради което не е налице твърдения порок, тъй като ГПР е правилно изчислен. Поддържа, че е налице и съответствие с правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита съждението на ищеца, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР е неправилно, тъй като това са взаимоотношения, стоящи извън тези по договора за кредит. Сочи, че обезпечаващия главното вземане договор е следвало да се сключи в срок до три дни след този за кредит, поради което не следва да намира отражение в ГПР.

Предоставянето на обезпечението на договора за заем по чл. 4 от същия не било задължително условие за сключване на договора, а по избор на ищеца и съставлявало 2 индивидуално уговорена между страните клауза. В предоставения на ищеца преди сключването на договора Стандартен европейски формуляр били описани всички параметри на договора и на обезпечението.

С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Позовава се на решенията по делата С-427/16 и С-438/22 на СЕС. Претендира разноски.

„Файненшъл България“ ЕООД не оспорва изложените от ищеца факти относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и условия. По същество на спора намира предявените искове за неоснователни. Излага правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на съдебна практика като счита, че не е налице нарушаване на моралните принципи, нито престациите са нееквивалентни. Обоснова отговорността, която е поел като поръчител, съпоставяйки размера на задължението за което отговаря с размера на възнаграждението, което му е дължимо.

Намира твърденията на ищеца за нарушаване разпоредбите на чл. 19. ал. 4 ЗПК за неправилни, тъй като сключения от него с ищеца договор е само една от три възможности за обезпечаване на главното задължение.

Намира, че договора за поръчителство не попада в предметния обхват на ЗПК, поради което позоваването на него и специалните хипотези за недействителност са неприложими. Допълва, че такъв договор е сключен с другия ответник, а не с ищеца.

Оспорва същият да е нищожен, само защото такъв е договора за кредит. Поддържа, че договорът с ищеца не е в нарушение на конкретна правна норма, нито такъв принцип, поради което не заобикаля закона и не е в противоречие с добрите нрави. Твърди, че ищецът е избрал начинът, по който да обезпечи задължението си и договора с него влиза в сила, единствено ако не представи едно от другите две обезпечения.

С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Позовава се на решенията по делата С-427/16 и С-438/22 на СЕС. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се представляват.

Ищецът депозира писмена молба като поддържа така предявените искове. Прави изменение на осъдителния иск като увеличава размера на същия от 5,00 лева на 56,89 лева, които е окончателен такъв, а не частичен.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожност на договор за паричен заем № 4360684/31.12.2021 г., сключен между ищеца Л. Т. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на първо място като съдържащ неравноправни клаузи по чл. 146, ал. 1 ЗЗП и при условие на евентуалност като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал.1 ЗПК и като противоречащ на добрите нрави, както и за прогласяване за нищожност на договор № 4360684/31.12.2021 г. за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради изначална липса на основание с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и при условие на евентуалност на правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-като противоречащ на закона и в конкретика на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗЗП, предл. 2 –като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и предл. 3 ЗЗД-като накърняващ добрите нрави.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 3

56,89 лева,/след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. на 20.11.2024 г./, съставляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба16.05.2024 г. до окончателно й заплащане.

На страните е указано да представят конкретни документи, като двамата ответници са изпълнили указанията.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4360684 от 31.12.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лева срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на тринадесет седмични погасителни, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1096,81 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40,24 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция 4360684 от 31.12.2021 г. от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Съгласно чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция ищецът се е задължил да заплати възнаграждение на гаранта в общ размер на 463,19 лв., платимо на разсрочени вноски, всяка една в размер на 35,63 лв. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от този договор „Изи Асет Мениджмънт“ е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на това задължение.

Установява от изисканата по молба на ищеца справка от БНБ, че е сключил множество такива договори.

По делото е допусната и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания. В заключението е изследван този договор като е посочено, че общата сума, която е заплатена на ответното дружество по Договор за предоставяне на гаранция от 31.12.2024 г. е в размер на 56,89 лв. Общо постъпилата сума по двата процесни договора е в размер на 1068,78 лв., като с тази сума е била погасена главницата в размер на 1000 лв. по договора за предоставяне на заем и сумата от 11,89 лв., съставляваща договорна лихва по този договор за периода от 31.12.2021 г. до 15.01.2022 г., по договора за предоставяне на гаранция е била погасена сума в размер на 56,89 лв. Главницата по кредита е в размер на 1000 лева, срока на кредита 13 броя двуседмични вноски, при двуседмична погасителна вноска 84,37 лева, при годишен лихвен процент 35,00% - Годишен процент на разходите по кредита е размер на 40,24 %.