Решение № 3859 от 01.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3859 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330103181 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът С. А. А. ЕГН **********, чрез адв. С. Н., със съд. адрес: гр.

П., ул.“***“ №**, е поискала от съда: да прогласи спрямо „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, нищожността на клаузата по договор за потребителски кредит №*** към искане № *** от *** г./обективирана в чл.11 ал.1/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 125,57 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното развитие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира адвокатско възнаграждение на основантие чл.38 ал.1, т2 от ЗА и направени разноски по делото.

Предявен е при условията на евентуалност, насрещен иск от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, срещу С. А. А. ЕГН **********, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен на основание чл.23 от ЗПК, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, сумата от 350,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №*** към искане № *** от *** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск, до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *** към искане № *** 1 от *** г., по силата на който били предоставени заемни средства в размер на 400,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44.50 % и ГПР 56,72 %. Твърди, че съгласно договора/чл.5, ал.1/, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Твърди, че съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 ал.1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 125,57 лева, която тя следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата на следните основания:

За да заобиколят материално - правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Твърди, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, 2 поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Твърди, че по силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 125,57лева е загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Твърди, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, оспорва предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка уговорена в договора за кредит. Твърди, че същата е действителна и е уговорена като санкция за изпълнение. Излага доводи за това.

Предявява насрещен осъдителен иск при условията на евентуалност, в случай, че целият договор за кредит бъде обявен за недействителен, като претендира С. А. А. да му заплати сумата от 350,00 лева, представляваща главницата по договора за кредит, ведно със законната лихва, от датата на депозиране на насрещния иск, до окончателното изплащане.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 3 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № *** към искане № *** от ***г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 400,00 лв., при ГПР – 56,72 %, лихвен процент – 44,5 %.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 125,57 лв. Така предвиденият размер оскъпява кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1 от 4 договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.