Определение № 3474 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3474 гр. Варна, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 33966/14.04.2025 г., подадено от А. И. С., чрез адв. С. С., срещу Заповед за изпълнение № 597/08.02.2023 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1446/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се от възразилия длъжник А. И. С., че за заповедта за изпълнение узнала на 28.03.2025 г. от получено съобщение за образувано изп. дело № 237/2025 г. на ЧСИ П. И. с изх. № 8536/11.03.2025 г. Излага, че не са й връчвани книжа по ч.гр.д. № 1446/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, както и че не живеела постоянно на адреса си в *********** но майка й живеела там постоянно. Често я посещавала, но никога не е разбирала от майка си, че призовкар от съда я е търсил, за да й връчи заповед за изпълнение или други съдебни книжа. Заявява, че заповедта не й е връчена надлежно, като не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Развиват се подробни съображения досежно съдебната практика по удостоверяването на посещенията на адреса от връчителя и констатацията, че адресата не може да бъде намерен на адреса в продължение на повече от един месец. Поддържа, че в случая не било извършено изискуемото призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 и сл. ГПК, тъй като не е отбелязано адресите да са посещавани в продължение на един месец, както и да са извършени поне три посещения на адреса. Това представлявало пропуск на лицето по призоваването, като по този начин били увредени правата й като длъжник в заповедното производство да подаде възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. Моли се за приемане на възражението и спиране на изпълнението на издадената заповед.

В предоставения срок за отговор заявителят „ЕОС Матрикс“ ЕООД изразява становище за неотносимост на възраженията и сочената от длъжницата съдебна практика по приложението на чл. 47 ГПК, при положение, че е налице връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 46 ГПК. Навежда се довод, че не е залепвано уведомление, поради отсъствие на длъжника от адреса, а е извършено връчване на трето лице – майка на длъжника, която се е съгласила да получи съобщението и се е задължила да предаде информацията на длъжника. Поддържа се, че са спазени 1 изискванията на закона и е налице редовно връчване, а липсата на комуникация между страната и домашните й не е основание за приемане на възражението. Навежда се довод, че за длъжника е налице задължение да отразява промяната на адреса си на постоянно пребиваване по съответния ред, като в случая няма данни и не се твърди да е променен настоящия адрес на длъжника. Не се твърди и не се представят доказателства в деня на връчването длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, а само се посочва, че С. не живеела постоянно на адреса си, но често посещава майка си, която живеела постоянно там. Моли се възражението да бъде оставено без уважение.

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Съобразно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаване за заповедта за изпълнение от длъжника. Срокът е преклузивен. В процесния случай заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена в рамките на заповедното производство по реда на чл. 46 ГПК. От разписката към съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 8536/11.03.2025 г. по изп.д. № 237/2025 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. номер 883, е видно, че на 28.03.2025 г. А. И. С. лично е получила посоченото съобщение, с което безспорно е узнала за заповедта за изпълнение. С оглед на това, съдът приема, че подаденото възражение на 11.04.2025 г. по чл. 423 ГПК е в законоустановения едномесечен срок.

Разгледано по същество, възражението е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено, връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1446/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е осъществено по реда на чл. 46 ГПК. От извършената служебна справка в регистрите на населението при образуване на заповедното дело е видно, че връчването е извършено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника А. И. С. – гр. Варна, ***********. Установява се от разписката към съобщение от 10.02.2023 г., че на 15.02.2023 г. Радка Маринова С. – майка на длъжницата А. И. С. е получила заповедта за изпълнение със задължение да я предаде.

Гореописаното сочи, че при връчване на заповедта за изпълнение са спазени всички процесуални изискванията на нормата на чл. 46 ГПК, която предвижда, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Според правилото на ал. 4 на същата разпоредба с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Не се установява по делото, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.

При така констатираните обстоятелства съдът намира, че при връчването са спазени всички съществени изисквания за призоваване по реда на чл. 46 ГПК, поради което заповедта за изпълнение е надлежно връчена при приложение на посочената норма. Доводите на длъжника за нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК са ирелевантни, доколкото връчването на заповедта за изпълнение не извършено по този ред.

По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че липсва основание, визирано в нормата на чл. 423 ГПК, за приемане на подаденото възражение.

2

Предвид неприемане на възражението, не се дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнението на заповедта – арг. чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ГПК с вх. № 33966/14.04.2025 г., подадено от А. И. С., ЕГН **********, с адрес *********** чрез адв. С. С., срещу Заповед за изпълнение № 597/08.02.2023 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1446/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3