Определение № 429 от 09.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Ямбол, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100227 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на А. Б. Б. от гр.******, действащ чрез пълномощниците адв.Н.Д. и адв.Г.Р., с която против ЗАД „ОЗКЗастраховане“АД гр.София е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на ищеца на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от подаване на застрахователната претенция – 07.05.2025г.

Ищецът твърди, че на 06.09.2024г. е пострадал, претърпял е телесни увреждания в резултат от ПТП, причинено от водач на застрахован при ответника лек автомобил, от които увреждания произтича претенцията му за неимуществени вреди. Твърди, че при ответника е образувана преписка по щета, но с писмо от 12.05.2025г. застрахователят е поискал множество допълнителни документи, което според ищеца съставлява отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

При проверката на исковата молба съгласно чл.130 ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен, като съображенията за този извод са следните:

Както съдът посочи, предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ урежда възможност за увреденото лице да предяви прекия иск срещу застрахователя пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Според тази законодателна уредба, изтичането на тримесечния срок по чл.496 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.432 , ал.1 от КЗ.

В случая, като приложения към исковата молба ищецът е представил претенцията си до ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД гр.София – вх.№21-7231, подадена на 07.05.2025г. за определяне на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, към която претенция са били приложени: пълномощно, епикриза и ИЗ от МБАЛ-Ямбол, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, споразумение за решаване на наказателното производство, протокол на ЯОС рег.№12/02.04.2025г. и уведомление за оттегляне на представителна власт. В отговор, на 12.05.2025г. застрахователят на гражданската отговорност на водача на причинилия ПТП л.а. "Мерцедес“ с ДК № У823АТ е поискал за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпването на щетата, в найкратък срок пострадалият да представи и др.документи – констативен протокол с пострадали лица, автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и банкова сметка на пострадалия или адвокатско пълномощно съгласно чл.388 КЗ.

В исковата молба се обосновава от ищеца, че изискването на тези документи от застрахователя се приравнява на отказ, като в подкрепа на това твърдение сочи практика на 1

ВКС. В значителната си част тези посочени определения се отнасят до приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като даденото разрешение е, че дори и при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяване на производството са налице всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и следва да продължи.

Същевременно, на решаващия съдебен състав на ЯОС е известна практика на ВКС, посочена и от ищеца - Определение № 179/15.04.2019г. по ч. т. д. № 859/2019г. на ВКС, I т.о., постановено по жалба срещу потвърдено прекратително определение, като са разгледани доводите на жалбоподателите, които са концентрирани върху смисъла на отговор, с който застрахователят не постановява отказ да определи обезщетение, а изисква допълнителни документи. Обжалваното пред ВКС определение не е допуснато до касационно обжалване, като в мотивировъчната част на акта ВКС е дал отговор на въпроса, който е относим и към изводите на настоящия съдебен състав за недопустимост на производството по настоящата подадена на 07.07.2025г. искова молба на ищеца. Според дадения от ВКС отговор, само след изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ непроизнасянето на застрахователя би обусловило допустимост на исковете по чл.432 от КЗ. Прието е, че срокът по чл.496, ал.1 КЗ за преценка от страна на застрахователя не може да се съкращава или игнорира, с изключение на постановен изричен мотивиран отказ за плащане или на извършено плащане, което е несъответно на интереса на увредения, каквито обстоятелства не се твърдят и не се установяват в настоящия случай. Посочено е от ВКС, че допълнително застрахователят би могъл междувременно да изиска документи и от трети лица, да ревизира преценката си за относимост на изисканите от пострадалия доказателства в срока за произнасяне или в същия този срок исканите доказателства вече да са налице.

В случая ответникът-застраховател не е постановил изричен отказ, а е обусловил произнасянето си по претенцията за неимуществени вреди в тримесечния срок (който е до 07.08.2025г.) от допълнителни документи, представени в кратък срок. Под това отлагателно условие застрахователят е отложил произнасянето по претенцията на А.Б. и необходимостта от други документи не се приравнява на мотивиран отказ по смисъла на чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ, както неправилно твърди ищецът.

В обобщение, в рамките на предвидения срок за произнасяне по преписката по щетата, застрахователят има право да изисква допълнителна информация, която да му даде възможност да одобри изплащане на обезщетение или да откаже мотивирано. Не са представени доказателства за това, че в случая е определено или изплатено застрахователно обезщетение, с размера на което ищецът не е съгласен.

Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото не са налице предвидените в чл.498, ал.3 КЗ предпоставки, не е възникнало правото на увреденото лице да предяви иска за заплащане на обезщетение пред съд, т.е. предявеният иск е недопустим. Тъй като визираните в чл.498, ал.3 КЗ обстоятелства засягат възникването на правото на иск, то не следва да се приеме, че последващото изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на процеса, следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК към настоящия момент, тъй като допустимостта на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба, респ. преди произнасянето на съда – 09.07.2025г.

Водим от изложеното и на основание чл.130 ГПК, ЯОС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№227/2025г. по описа на ЯОС поради процесуална недопустимост на предявения иск И ВРЪЩА исковата молба, подадена от А.

Б. Б. от гр.******, с посочени данни, действащ чрез пълномощниците адв.Н.Д. и адв.Г.Р., против ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД гр.София, въз основа на която искова молба е образувано гр.д. №227/2025г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Ямбол, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100227 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на А. Б. Б. от гр.******, действащ чрез пълномощниците адв.Н.Д. и адв.Г.Р., с която против ЗАД „ОЗКЗастраховане“АД гр.София е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на ищеца на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от подаване на застрахователната претенция – 07.05.2025г.

Ищецът твърди, че на 06.09.2024г. е пострадал, претърпял е телесни увреждания в резултат от ПТП, причинено от водач на застрахован при ответника лек автомобил, от които увреждания произтича претенцията му за неимуществени вреди. Твърди, че при ответника е образувана преписка по щета, но с писмо от 12.05.2025г. застрахователят е поискал множество допълнителни документи, което според ищеца съставлява отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

При проверката на исковата молба съгласно чл.130 ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен, като съображенията за този извод са следните:

Както съдът посочи, предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ урежда възможност за увреденото лице да предяви прекия иск срещу застрахователя пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Според тази законодателна уредба, изтичането на тримесечния срок по чл.496 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.432 , ал.1 от КЗ.

В случая, като приложения към исковата молба ищецът е представил претенцията си до ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД гр.София – вх.№21-7231, подадена на 07.05.2025г. за определяне на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, към която претенция са били приложени: пълномощно, епикриза и ИЗ от МБАЛ-Ямбол, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, споразумение за решаване на наказателното производство, протокол на ЯОС рег.№12/02.04.2025г. и уведомление за оттегляне на представителна власт. В отговор, на 12.05.2025г. застрахователят на гражданската отговорност на водача на причинилия ПТП л.а. "Мерцедес“ с ДК № У823АТ е поискал за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпването на щетата, в найкратък срок пострадалият да представи и др.документи – констативен протокол с пострадали лица, автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и банкова сметка на пострадалия или адвокатско пълномощно съгласно чл.388 КЗ.

В исковата молба се обосновава от ищеца, че изискването на тези документи от застрахователя се приравнява на отказ, като в подкрепа на това твърдение сочи практика на 1

ВКС. В значителната си част тези посочени определения се отнасят до приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като даденото разрешение е, че дори и при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяване на производството са налице всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и следва да продължи.

Същевременно, на решаващия съдебен състав на ЯОС е известна практика на ВКС, посочена и от ищеца - Определение № 179/15.04.2019г. по ч. т. д. № 859/2019г. на ВКС, I т.о., постановено по жалба срещу потвърдено прекратително определение, като са разгледани доводите на жалбоподателите, които са концентрирани върху смисъла на отговор, с който застрахователят не постановява отказ да определи обезщетение, а изисква допълнителни документи. Обжалваното пред ВКС определение не е допуснато до касационно обжалване, като в мотивировъчната част на акта ВКС е дал отговор на въпроса, който е относим и към изводите на настоящия съдебен състав за недопустимост на производството по настоящата подадена на 07.07.2025г. искова молба на ищеца. Според дадения от ВКС отговор, само след изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ непроизнасянето на застрахователя би обусловило допустимост на исковете по чл.432 от КЗ. Прието е, че срокът по чл.496, ал.1 КЗ за преценка от страна на застрахователя не може да се съкращава или игнорира, с изключение на постановен изричен мотивиран отказ за плащане или на извършено плащане, което е несъответно на интереса на увредения, каквито обстоятелства не се твърдят и не се установяват в настоящия случай. Посочено е от ВКС, че допълнително застрахователят би могъл междувременно да изиска документи и от трети лица, да ревизира преценката си за относимост на изисканите от пострадалия доказателства в срока за произнасяне или в същия този срок исканите доказателства вече да са налице.