Решение № 3603 от 06.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. Пловдив, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330103734 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. С. П., ЕГН ********** против Н. А. Ш., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.

45 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди с влязла в сила присъда по НЧХД № 3734/20 г. на ПРС ответникът да е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 НК – на 07.06.2020 г. причинил на ищеца разстройство на здравето – счупване на част от коронката на втори долен ляв зъб и казал нещо унизително за честта в присъствието му, като изрекъл думите „Да ти еба майката“. Вследствие на нанесените удари, били причинени множество телесни увреди /в т.ч. - охлузвания по главата, носа, десен горен крайник, лява лакътна става, лява подбедрица; кръвонасядания по очи и слепоочие, горна устна, гръден кош/, вследствие на които претърпял болки и страдания, бил ограничен социалният му живот, не можел да спи, чувствал се унизен от отправената обида.

Направил разноски в размер на общо 170 лева – разходи за издаване на СМУ /30 лв./, мед. свидетелство /40 лв./; мед. интервенции /2х50 лв./, при което му били причинени и имуществени вреди.

Моли за присъждане на сумите от: общо 11 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинените телесни увреди;

1

1100 лева – обезщетение за неимуществени вреди – унижение за честта и достойнството, вследствие на отправената обида, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.06.2020 г. до окончателното погасяване; общо 170 лева – обезщетение за имуществени вреди за направени разходи, ведно със законната лихва от датата на направата им - съответно от 09.06.2020 г. за 30 лева; от 11.06.2020 г. за 40 лева; от 15.06.2020 г. за 50 лева и от 16.12.2020 г. за 50 лева до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В о.с.з. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 45 ЗЗД:

С влязла в сила Присъда /потвърдена от ПОС/ по НЧХД № 3734/20 г. на ПРС, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 НК – че на 07.06.2020 г. причинил на ищеца разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – счупване на част от коронката на втори долен ляв зъб и казал нещо унизително за честта в негово присъствие, като изрекъл думите „Да ти еба майката“.

Влязлата в сила Присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянията по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

Граждански иск не е разглеждан. Ищецът е пострадал от престъпленията.

Признатите от наказателния съд вреди, както и противоправното поведение по нанесена обида, настоящият съд следва да приеме за безспорно установени.

С оглед горното, исковете са установени по основание.

Относно неимуществените вреди и размера.

Според приетото заключение на СМЕ, което се кредитира изцяло, като ясно, компетентно изготвено, неоспорено от страните – от представената мед. документация се установява, че при инцидента на 07.06.2020 г. на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на част от короната на 2-ри долен ляв зъб, охлузвания в окосмената част на главата, кръвонасядане на лявото слепоочие, кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузване на носа, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, охлузване на десния горен крайник, охлузване на лява лакътна става, охлузване на лява подбедрица, кръвонасядание на гръдния кош. Всички 2 те са причинени по най – общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Увредите в областта на лицето е възможно по начин и време да възникнат така, както има данни в материалите по делото – при нанасяне на удари с юмруци в лицето, като е напълно възможно двете продълговати кръвонасядания на гърба да са получени при нанесени удари с продълговат предмет /дръжка на чук, сап/ в областта на гърба. Според експерта се касае за сравнително леки травматични увреждания, които са довели до усещането за умерени до слаби по сила и със затихващ характер болки и по – силни такива /страдания/, които са отзвучали в рамките на 15-20 дни, без остатъчни болестни явления, освен отчупения фрагмент от коронката на втори долен ляв зъб, при който е необходимо дентално лечение.

Относно претърпените болки и страдания са ангажирани и гласни док. средства, чрез показанията на свидетеля З. Д. /***** на ищеца/. Знае за претърпения инцидент, след който ******* имал синини, охлузвания по лицето, лявата ръка, гърдите, в областта на слепоочието, имал проблеми с храненето, защото имал счупен зъб. Проблемите със зрението му се задълбочили. Било лятно време, ходел с дълги ръкави, за да не се виждат синините, като се налагало да го превозва с кола, заради проблемите със зрението. Бил травмиран, притеснен, в краен случай излизал, не контактувал с други хора, докато се заличат следите. Споделял, че изпитва болка в зъбите и заради синините. Заради болките и стреса, които преживял, казвал, че няма нормален сън.

Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията на свидетелката, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са непосредствени, житейски проследими, логични, като няма причина да не бъдат ценени.

Съдът съобрази установените факти относно вида, броя, местоположението на получените увреди, периода на възстановяване, търпените като интензитет доказани болки и страдания и тяхната продължителност, като при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив и адекватен размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е сумата от 5 000 лева. Същият е съответен на преживяното от ищеца като психическа и физическа ситуация, с нанесени телесни травми.

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост 3 по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни повреди са характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на емоционална зрялост на лицето/.

В случая се касае за призната със СПН телесна увреда счупване на част от коронката на втори долен ляв зъб, като според ВЛ за възстановяването е необходимо дентално лечение. Има данни, че на ищеца е било причинено неудобство, при което се приема да е настъпил битов и житейски дискомфорт, придружен с болка. Относно останалите травматични увреди, експертът медик е посочил, че се касае за леки по характер и вид такива, като изпитваните болки и страдания са били умерени до слаби по сила и са отзвучали в рамките на 15-20 дни.

Като взе предвид горните обстоятелства, в т.ч. стреса от изживяното, отражението върху психо – емоционалния статус на пострадалия, начина на причиняване на част от телесните увреди – насилствено и с агресия; факта, че на ищеца е причинена телесна увреда чрез удар в областта на жизнено важна част от човешкото тяло – главата, в която се намират редица органи от съществено значение за правилното функциониране, координация и пълноценно съществуване на целия организъм, както и, че са причинени и кръвонасядания на - лявото слепоочие, клепачите на лявото око, лигавицата на горната устна, гръдния кош и охлузване на носа, които са причинили допълнителен болков синдром, необходимост от време за възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението следва да се определи на посочената сума от 5000 лева. Съдът съобразява както фактите, сочещи на преживяна физическа и психическа травма, негативните емоционални преживявания, унижение и стрес на пострадалия при осъщественото нападение, както и местоположението на повечето увреди - по лицето, видима част от тялото на човек, като са причинени освен болки и страдания, така също психически и емоционален дискомфорт. Съобразява се и, че в случая е засегнато и нематериално благо от най – висш ред /чл.30, ал. 1 КРБ/ - личната неприкосновеност, с проявена физическа агресия и насилие спрямо пострадалия.

Вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при сходни случаи и конкретната икономическа обстановка в страната, както и доказаното в процеса, съдът намира, че обезщетение в размер на посочената сума е адекватно на 4 търпените от ищеца вреди, съобразено с естеството на засегнатото благо.

За разликата до пълния претендиран размер от 11 100 лв., искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Не се установи по делото при разпределена на ищеца доказателствена тежест, да е налице такъв интензитет на търпените болки и страдания, отговарящ по размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика. В тази връзка следва да се има предвид, че не се установява – наличие на болничен престой, оперативни интервенции, проведено продължително лечение, нито приемане на лекарствени медикаменти, няма данни за чувствително затруднение на личността вкл. в битов план, вследствие на причиненото, нито такива за много продължително във времето или продължаващо и понастоящем болково усещане, респ. възстановяване на организма.

Отделно, съдът не приема да се дължи обезщетение за посочените като телесни увреди - охлузвания в окосмената част на главата, охлузване на десния горен крайник, охлузване на лява лакътна става и охлузване на лява подбедрица. Искът за тях не е доказан пълно и главно, по несъмнен начин относно осъществяването на правопораждащите правото на страната факти, съгл. правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Следва да се има предвид, че мотивите по НЧХД не създават СПН, те не са задължителни за, нито обвързват гражданския съд, поради което и всички останали твърдени, извън присъдата, телесни увреди подлежат на доказване в настоящото производство по правилото на чл.154, ал. 1 ГПК от заинтересованата страна. За описаните по – горе увреди, такова пълно доказване не е проведено, така че да създаде сигурно убеждение у съда, че описаните тр. увреди са причинени именно от ответника при съприкосновението, защото ВЛ по приетата СМЕ сочи, че увредите по крайниците е възможно да са получени в резултат на нараняване с нокти при свадата с *****на ответника, както и при съприкосновение с терена, като това се отнася и за травмите в окосмената част на главата в тилната област. Има данни по делото за така описаната свада между ищеца и ****** на ответника, като изложената от ВЛ „възможност“ предпоставя предположение и хипотези, на каквито съд. решение не може да почива, тоест – за тях не се доказва по категоричен начин причинната връзка на получаването им с противоправно поведение именно на ответника, поради което и същият не може да носи отговорност за обезвреда за тях. В тази връзка относно осъществен физически контакт между ищеца и майката на ответника са и нейните показания /л. 102-103/, които в тази им част се кредитират, предвид данните за конфликти отношения между съседите. Също така, няма ангажирани доказателства за това, причинените телесни травми да са довели до влошаване зрението на ищеца или да са свързани с него, поради което и такива твърдения не се приемат при определяне на дължимото обезщетение.