Решение № 21725 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21725 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110125347 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“

АД срещу

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 428,21 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10019030126921 за вреди на МПС марка ********, с рег. No ********, причинени при ПТП от 10.10.2019 г., настъпило в **** и ********* по вина на водача на л. а. марка ***, модел *****, с рег. No ******** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 19.01.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 141,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г. включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3898/2024 г., по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в **** и *********, на 10.10.2019 г., в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него автомобил марка ********, с рег. № ********. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия л. а. марка ***, модел *****, с рег. №********, участвал в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, които при потегляне удря в задната броня паркиралия автомобил марка ********, с рег. No ********. Ищецът твърди, че по силата на възникналото от договора за имуществена застраховка „Каско“ облигационно отношение, изплатил на собственика на застрахованото МПС сумата от 1

1067,65 лв. Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на платеното обезщетение за отстраняване на нанесените вреди на застрахованото при ищеца МПС, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или претенция в общ размер от 1082,65 лв., като ответникът изплатил на ищеца сума в общ размер от 654,44 лв., а остатъкът от платеното от ищеца обезщетение по щета № 10019030126921 в размер от 428,21 лв. останало непогасено. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 141,07 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски. Сочи банкова сметка: IBAN: ***********************.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

С писмена молба с вх. No 230265/12.07.2024 г., подадена чрез юрисконсулт П., ответникът признава предявените искове и представя доказателства за погасяване на процесните претенции чрез плащане. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба от 07.08.2024 г., подадена от ищеца чрез юрисконсулт Р., ищецът е потвърдил извършеното плащане и е заявил, че претендира единствено сторените разноски в заповедното и исково производство.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. се явява процесуалния представител на ищеца, който поддържа претенцията за разноски. Не се явява представител на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3898/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.02.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното 2 застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на предявените искове. Същите не се оспорват от ответника, а и вземанията са погасени в хода на делото, за което са представени писмени доказателства – платежно нареждане, което не се оспорва от ищеца.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2023 г., ищецът признава факта на погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез плащане.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане с платежно нареждане от 11.07.2024 г.е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

Не се твърди и не се установява в ползва на ищеца да са платени сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС дължи да се произнесе по разноските. Пред заповедния съд „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД е сторило разноски в размер на 75 лв. – 25 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е сторило разноски в размер на 75 лв – за държавна такса и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление в ****************** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в ****************** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 428,21 лв., представляваща 3 незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10019030126921 за вреди на МПС марка ********, с рег. № ********, причинени при ПТП от 10.10.2019 г., настъпило в **** и ********* по вина на водача на л. а. марка ***, модел *****, с рег. № ******** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 19.01.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 141,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г., включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3898/2024 г., по описа на СРС, 88 състав, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в ****************** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление в ****************** сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4