Акт от 18.06.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 543 гр.Сливен, 18.06.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5024 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на разглеждане са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК – правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 21.12.2017 г. между „Микро Кредит" АД и ответника А. бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227, по силата на който дружеството предоставило заем в размер на 1600 лв. Сочи, че подписвайки договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1880,28 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Заемополучателят се задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която била в размер на 280,28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 156,69 лв., като първата погасителна вноска била платима на 20.01.2018г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 1880,28 лв.

Твърди още, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 21.12.2017г. между „Микро Кредит" АД и ответника бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя при сключване на договора.

Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 168,96 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 14,08 лв., при първа погасителна вноска, платима на 20.01.2018г.

Твърди още, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 105,60 лв., платими считано от 20.01.2017г., или обща сума за застрахователна премия – 1267,20 лв.

Твърди, че била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 51,11 лв. за периода от 21.04.2018 г.

(датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 42,33 лв. за периода от 21.04.2018 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Срокът на договора изтекъл на 20.12.2018г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.

Погасената до момента сума била в размер на 939 лв., с която били погасени:

433,31 лв. - главница, 146,65 лв. - договорна лихва, 42,24 лв. ­допълнителни услуги, 316,80 лв. - застрахователна премия.

Твърди, че на 10.09.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между ищцовото дружество и заемодателя „Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията срещу ответника, произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227 и Договор за допълнителни услуги към него били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Цедентът упълномощил ищеца цесионер да уведоми длъжниците по договора за цесия. Ищецът твърди, че изпратил две уведомителни писма, но те били върнати в цялост, поради което към исковата молба приложил уведомление, което да се връчи на ответника, заедно с книжата по делото.

Ищцовото дружество сочи, че депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№ 1683/2019г. на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение срещу ответника, който обаче възразил.

Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:

- 1166,69 лв., главница по договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227 /21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

- 133,63 лв., договорна лихва по договор за заем за периода от 20.04.2018г. до 20.12.2018г.;

- 126,72 лв., допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.04.2018 г. до 20.12.2018 г;

-950,40 лв., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.04.2018г. до 20.12.2018г.;

- 51,11 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за заем за периода от 21.04.2018г. до 01.04.2019г.;

- 42,33 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за допълнителни услуги за периода от 21.04.2018г. до

01.04.2019г.

Претендират се деловодни разноски, сторени в заповедното производство и в настоящия исков процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2017г. ответникът по делото А. депозирал искане пред Микро Кредит АД гр.София за отпускане на паричен заемв размер на 1600 лв. за ремонт на автомобил. На същата дата посочените страни сключили договор за заем CrediHome № 1181-10175227, по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 1600 лв. с удържана еднократна такса в размер на 80 лв. Сумата по заема следвало да се изплати на 12 бр. месечни вноски с падеж 20-то число, дата на първо плащане 20.01.2018г. с месечна вноска в размер на 156,69 лв., ГПР 50%, фиксиран лихвен процент 30,91% или общата сума за погасяване възлизала на 1 880,28 лв. Ответникът декларирал с подписа си, че получил сумата по заема в размер на 1520 лв., след узържане на еднократната такса от 80 лв.

На същата дата

21.12.2017г. ответникът подписал и искане за предоставяне на допълнителни услуги към договора за заем. Така бил сключен договор за допълнителни услуги към договора за паричен заем, с който договорили пакет „Преференциално обслужване“ с изброени в 7 точки услугите на този пакетв Приложение № 1-описание на допълнителните услуги, за срок от 12 месеца с месечна вноска в размер на 14,08 лв. с плащане на 20-то число. С този договор за допълнителни услуги също била договорена и сключена застраховка Защита пакет „Премиум живот“.

Застраховката била сключена с посредничеството на заемодателят, който бил и ползващо се лице и ЗК „Уника Живот“

АД. Заемодателят следвало да финансира застрахователната премия в размер на 1267,20 лв., видно от застрахователна полица № МС *********-10175227, в която са посочени и покритите рискове. Ответникът, като застраховано лице се задължил да заплаща разсрочено застрахователната премия за срок от 12 месеца, с месечна вноска в размер на 105,60 лв. и падеж 20-то число на месеца.

ЗК „Уника Живот“

АД изпратило до ищцовото дружество на 01.06.2020г. писмо, с което го уведомило, че на 05.01.2018г. по процесната застраховка била действително платена премия в размер на 1 267,20 лв. от заемодателят на ответника „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен агент, чрез масово платежно нареждане.

На 16.01.2015г. между заемодателят на ответника „Микро Кредит“ АД и ищцовото дружество бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съответно последователно няколко анекса към договора за цесия, а именно от 11.12.2015г., от 22.01.2018г. и от 14.01.2019г., съобразно които вземането от ответника било прехвърлено на новия кредитор и настоящ ищец. Цедента потвърдил цесията и упълномощил новия кредитор цесионер да уведоми длъжниците за цесията. Били изпратени две уведомителни писма от ищеца до ответника от 27.08.2019г. иф13.09.2018г., относно станалата цесия, но те били върнати, като неполучени от адресата.

На 01.04.2019г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 1683/2019г. на СлРС и заповед била издадена за исковите суми.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обусловило и депозиране на настоящата искова молба.

В хода на процеса е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, както и допълнителни експертизи. От заключенията на вещото лице / първоначално и две допълнителни/ се установява, че ответникът е платил по заема 939 лв., от която сума 433,31 лв. главница, 146,65 лв. лихва, 316,80 лв. застраховка и 42,24 лв. допълнителни услуги. След извършената цесия, след 10.09.2018г. нямало извършени плащания от ответника по дълга. Така непогасеният дълг на ответника по договора за заем, договора за зопълнителни услуги и застраховка бил в размер на 1166,69 лв. главница, 133,63 лв. лихви, 126,72 лв. пакет услуги, 950,40 лв. застрахователна премия или общо 2 377,44 лв.

Изготвено е и допълнително заключение на вещото лице, депозирано на 22.05.2020г. /л.107 от делото/, съдържащо три варианта на задължението на ответника.

В първи вариант експерта посочил задължението на ответника при положение, че е сключен само договора за заем. В този случай непогасената главница била в размер на 807.65 лв., дължимата договорна лихва в размер на 133,63 лв., а обезщетението за забава в размер на 37,42 лв.

Втори вариант на заключението включва задължението на ответника по договора за заем и сключената застраховка.

При тези изчисления непогасения остатък е 1124,45 лв. главница, 133,63 лв. договорна лихва, 950,40 лв. застрахователна премия, 80,71 лв. лихви за забава по договора за заем и 44,88 лв. лихви за забава по застрахователната премия или общо лихви за забава 125,59 лв.

Трети вариант на експертизата показва дълга на ответника по договора за заем, договора за допълнителни услуги и договора за застраховка. При тези изчисления дължимата главница по заема е в размер на 1166,69 лв., договорната лихва в размер на 133,63 лв., пакет услуги в размер на 126,72 лв., застрахователна премия 950,40 лв., 83,06 лв. лихва за забава по договора за заем и 50,86 лв. лихви за забава по договора за застраховка и допълнителни услуги.

Целият кредит падежирал на 20.12.2018г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно изискуем.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство – допълнително заключение на съдебно икономическа експертиза от 22.05.2020г. /л.107/, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.