Протокол № 1534 от 28.10.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1534 гр. П., 25.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20225220101699 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

За ищеца се явява адв. М., редовно упълномощена

За ответника се явява адв. Х., редовно упълномощен.

АДВ. М.: - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Х.:- Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА

ИЗЯСНЯВАНЕ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

КЪМ

АДВ.М.:- Поддържам исковата молба.

АДВ. Х. : - Поддържам отговора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответницата ищцата твърди, че с траните по делото били законни наследници на починалия на ...г. Н.К.Ш., който бил 1 техен баща. Двете били родени от различни майки в два поредни брака на общия им баща. Майката на ищцата А. била сключила втори поред брак за бащата Н., който бил прекратен чрез развод през месец май 2018г. със съдебно решение по гражданско дело № 5042/2017г. на Районен съд П.. В съдебното решение нямало присъдени каквито и да е права на майката спрямо собствено на бащата имущество или върху семейното жилище. През месец юни 2018г. бащата Н. прехвърлил чрез дарение жилището си в гр. П. на ответницата Б. М., запазвайки си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Бащата се надявал, че по този начин ще получи грижи от първородната си дъщеря, тъй като бил вече болен. Това обаче не се случило и още приживе бащата искал да отмени дарението по тази причина, като споделял това си желание пред съседи.

Имотът представлявал апартамент на *** в гр. П., на втори етаж с площ от 97.46 кв.м., ведно с припадащите се към обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед на Началника на СГКК П..

Данъчната оценка на имота към момента на прехвърляне била 14 392.90 лева, съгласно удостоверение за данъчна оценка от Община П..

С прехвърлянето на имота и приемането на дарението била накърнена запазената част от наследството на ищцата Б. К., която съгласно чл.29 ал.1 от Закона за наследството и при положение, че наследодателят бил оставил трима низходящи без съпруг, била в размер на 2/3 ид. части от наследството или 2/9 ид. части за ищцата. Самата тя не била получавала дарения от баща си.

За Б. К. в качеството на наследник на починалия си баща Н. Ш. бил налице правен интерес от завеждането на настоящето дело, с искане на осн. чл.30 от ЗН да бъде намалено дарението на ответницата Б. М., извършено по силата на НА за дарение на недвижим имот № 73 том II per. № 3146 дело № 220/2018г. на нот. Т.Д., per. № 422 на НК, вписан с вх. per. № 4556 от 14.06.2018г. акт № 137 том 15 н.д.2564 в СВ П. до размера, необходим за запълване на нейната запазена част, а именно 2/9.

С оглед на гореизложеното, моли да се намали дарственото разпореждане в полза на Б. Н. М. ЕГН ********** по силата на НА за дарение 2 на недвижим имот № 73 том II per. № 3146 дело № 220/2018г. на нот. Т.Д., per. № 422 на НК с 2/9 ид.ч. и да възстанови запазената част на Б. Н. К. ЕГН ********** от наследството на баща й Н. Ш., открито на ...г., с 2/9 ид.ч.

Формулирани са доказателствени искания.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по иска е депозирала писмен отговор.

Сочи се, че ищцата била предявила иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството, който се предпоставял от приемане на открито наследство. Към исковата молба не били представени доказателства за това дали ищцата била приела наследството, още по-малко пък бил налице опис на наследеното имущество, какъвто се изисквал според закона и установената съдебна практика при упражняване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството. Нямало данни и за вписване на исковата молба, задължително при предявяване на конститутивния иск по чл.30 ЗН.

В този смисъл исковата молба се твърди, че била нередовна и следвало да бъде оставена без движение, като на ищцата се укажело да отстрани тези нсредовности, внасяйки дължимата яснота в своите предявени претенции.

След депозиране на евентуални уточнения моли да бъде дадена възможност на ответницата да им отговори писмено.

Излагат се твърдения, че с дарението, извършено с нотариален акт № 73, том II, рег.№ 3146, дело № 220/2018 г. по описа на нотариус Т.Д., рег.№ 422 в регистъра на Нотариалната камара, не била накърнена запазената част на ищцата от наследството на Н. Ш., баща на страните, открито на ... г., удостоверено с Акт за смърт № 0609/21.04.2022 г., съставен в гр.П.. В наследството били включени множество недвижими имоти и движими вещи, с които наследодателят не се бил разпоредил приживе, нито били предмет на завещателни разпореждания. Стойността на тези имущества била достатъчна, за да осигури получаването от ищцата на нейната запазена част от наследството, поради което нямало основание за намаляване на дарственото разпореждане по отношение на недвижимия имот, описан в цитирания нотариален акт.

В тежест на ищцата било да установи размера и стойността на наследствената маса, както и да докаже твърдението си, че с дарението, 3 посочено в исковата молба, нейната запазена част от наследството на Н. Ш. била накърнена.

Ответницата твърди, че към момента на смъртта си нейният баща бил собственик на немалко на брой недвижими имоти, в това число възстановените по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ земеделски земи, описани в приложените към настоящия отговор Решение № М65/21.09.1999 г. по преписка № М0029/03.10.1991 г. на ОСЗГ- гр.Септември; Решение № АЗЗ/16.09.1996 г. по преписка № А0189А/27.09.1991 г. на ОСЗГгр.Септември; Решение № АЗЗ/16.09.1996 г. по преписка № А0189А/03.10.1991 г. на ОСЗГ-гр.Септември; Решение № К48/25.06.1999 г. по преписка № К0019/20.12.1991 г. на ОСЗГ-гр.Септември; Решение № JI2/24.04.1998 г. по преписка № Л0012/03.10.1991 г. на ОСЗГ-гр.Септември;

Решение № К1/16.02.2011 г. по преписка № К0019/17.03.2000 г. на ОСЗГгр.Септември; Решение № Al/16.02.2011 г. по преписка № А01189/23.09.1998 г. на ОСЗГ-гр.Септември; Решение № Ml/16.02.2011 г. по преписка № М0029/17.09.2000 г. на ОСЗГ-гр.Септември, от които Н. К.Ш. към момента на смъртта си притежавал наследствен дял.

Освен това наследодателят на страните бил наследник по закон на още един недвижим имот, притежаван приживе от покойния му баща К.К. Ш., а именно на описания в нотариален акт № 125, том 2, нот.дело № 725/1994 г. за собственост на земеделски земи по §5 от ППЗСПЗЗ, с който било признато правото на собственост, придобито от К.К. Ш.. по §4а и §46 от ЗСПЗЗ върху парцел № 11 с площ 1000 кв.метра, ведно с построените в него сгради, по плана на с.Б., обл.П., местност Кантона, при граници: от две страни път, В.С..

П.М., Н. К.Ш., Общинска служба „Земеделие и гори’’- гр.Септември, както и от Общинска служба „Земеделие и гори”-гр.Септември.

Извън притежаваните права върху недвижими имоти Н. Ш. притежавал и движими вещи, представляващи обикновена покъщнина и битови електроуреди, находящи се в апартамента му в гр.П., ул.’ Х.Б.’’ № 38, ет.2, описан в СГКК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., и ползвани от него до самата му смърт, предвид изрично запазеното с нотариалния акт № 73/2018 г. право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Тези движими вещи не били предмет на дарението, следователно те трябвало да се имат предвид при определяне 4 стойността на наследствената маса.

Към момента на смъртта си Н. Ш. притежавал също така едно моторно превозно средство, представляващо лек автомобил О.А. с рег.№ РА..., рама № W0L000058N4307684, двигател № C16NZ02S06114, намиращо се понастоящем във владение на ищцата.

Гореизброените имущества не изчерпвали наследствената маса, доколкото било възможно да има още възстановени в полза на Н. Ш., респ. на негови наследодатели, земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ - факт, който подлежи на установяване от компетентните общински служби по земеделие и гори (вж. доказателственото искане в края на този отговор).

Не отговаря на истината твърдението на ищцата в исковата молба, че бащата не бил получил грижи от първородната си дъщеря, на каквито се надявал, затова бил искал да отмени дарението. Тъкмо напротив, още през 2017 г., когато здравословното състояние на Н. Ш. силно се влошило, ответницата, която е професионална медицинска сестра, поела всевъзможни грижи за баща си - не само грижите, свързани с неговото лечение, но и всякаква помощ от битово естество, необходима за неговото физическо и психическо оцеляване, за поддържане и подобряване на условията му на живот. През ноември 2017 г. Н. Ш. постъпил в УМБАЛ ,.Пълмед” - клон медицинска структура „Здраве"-гр.П. с диагноза „изострена хронична сърдечна недостатъчност-Ш кл. по НИХА" (вж. приложената епикриза № 11301/1202 за период па хоспитализация 13.11.2017 г. - 17.11.2017 г.).

Предписана била терапевтична схема от медикаменти за ежедневна употреба, с чието закупуване се заела лично ответницата. Тя не само купувала лекарствата, но и проследявала стриктно спазването на схемата от болния й баща. За съжаление, лечението допринесло само за временно подобрение на здравословното състояние и в следващите години Н. Ш. бил хоспитализиран многократно (10.06.-17.06.2019 г.; 27.09.-02.10.2019 г.; 12.03.-18.03.2021 г.;

22.06.-25.06.2021; 18.12.-28.12.2021 г.; 30.03.-... г. и т.н.) било заради същото заболяване и неговия развой, било поради допълнителни заболявания аневризма на Ао абдоминалис, стриктура на уретра; други уточнени болести на жлъчния мехур К82.8 КП 74, заболяване на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума; неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения, а също и с диагноза Ковид 19. Периодично били 5 предписвани нови и нови лекарства за прием, описани в медицинската документация, с които Н. не съумявал да се справи без компетентната помощ на дъщеря си Б. М. и без паричната й подкрепа. Тъй като размерът на пенсията му за прослужено време и старост се оказал недостатъчен да поеме разходите за храна, консумативни разноски (отопление, осветление, водоснабдяване, телефон), местни данъци и такси, дължими от него като пожизнен ползвател на жилището, а наред е това и за всички многобройни медикаменти, още отпреди дарението на недвижимия имот ответницата не само се нагърбила с грижите за болния си баща (които иначе той щеше да бъде принуден да заплаща по пазарни цени за услугата "личен асистент"), но също така поела тези разноски изцяло, оставяйки на баща си възможността да ползва малката си пенсия за допълнителни свои потребности от лично естество.

Излагат се твърдения, че ако ответницата не била поела преобладаващата част от разноските на баща си, за да му обезпечи нормален начин на живот, наследството щяло твърде скоропостижно да се стопи предвид факта, че преди нейната намеса Н. Ш. периодично вземал заеми, залагал лични ценности и разпродавал имущество. Един от примерите за това негово поведение бил заложеният от него златен пръстен в Заложна къща "Доверие"- гр.П., срещу който му бил отпуснат паричен заем. Впоследствие този заем бил върнат именно от Б. М., която по този начин откупила и върнала златния пръстен на баща си. След като тя поела грижите и разноските във връзка с все по- влошаващото се здравословно състояние на Н.Ш., отпаднали причините той да продава свое имущество, за да се издържа.

Приживе Н. Ш. изразявал неведнъж благодарността си за отношението към него на първородната дъщеря - за проявените постоянни грижи, внимание и материална издъжка. Той не само не искал да отменя дарението върху апартамента, но дори възнамерявал да прехвърли в полза на ответницата и останалите свои имущества, тъй като бил недоволен от факта, че откакто се разболял, малката му дъщеря - другата Б. - изобщо не се интересувала от него и го изоставила. Н. Ш. не осъществил това свое намерение само защото Б. М. решително го възпряла, понеже считала, че не било справедливо бащата да обезнаследи децата си. Именно по тази причина в откритото наследство се включвали и движими, и недвижими вещи, които били достатъчни за осигуряване пълния размер на запазената част, припадаща 6 се на ищцата по закон.