Определение № 379 от 21.05.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№379 21.05.2019 година гр.С.ЗV

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, І – ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов възз.гр. д. № 1191 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба и частна жалба на „Техмаш“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Западна индустриална зона, представлявано от законния си представител С.О.П.-А. – управител, действаща чрез пълномощника си адв.С.М., съответно против решение № 9/09.01.2019 г. и определение № 64/09.01.2019 г., и двете постановени по гр.д.№ 2283/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд /КРС/.

С обжалваното решение е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството - жалбоподател срещу „Таис – 91“АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от законния си представител Г.М.К.– председател на съвета на директорите, и „Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си представител Дечко Иванов Тиков – управител, иск по чл.33, ал.2 от ЗС за допускане в полза на „Техмаш“ ООД на изкупуване на продадените от продавача „Таис – 91“АД на купувача „Мебели Тиков“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС, 5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по действащите КККР на гр.К., с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., общ.К., обл.С.ЗV, с номер по предходен план – кв.470, парцел Х по плана на града, при съответните граници - съседни поземлени имоти, съобразно КККР на гр.К., на цена от 9086,52 лв. съгласно договора.

С обжалваното определение е било прекратено като недопустимо производството по пасивно субективно съединените положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от „Техмаш“ ООД срещу „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД, с които дружеството претендира признаването му за собственик по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г. на 410/6291 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ представляващ ПИ с идентификатор № 35167.5017060 по действащите КККР на гр.К..

И двата съдебни акта на първоинстанционния съд, обжалвани от „Техмаш“ ООД, се обжалват като неправилни и незаконосъобразни.

Излагат се оплаквания за неправилни правни изводи на първоинстанционния съд, касателно действието във времето на сключената на 12.09.2018 г. в нотариална форма между „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД извънсъдебна спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС.

Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за собственост, т.к. правните сделки между ответните дружества са касаели целия недвижим имот, т.е. и претендираните в собственост от ищцовото дружество идеалните части от имота.

Досежно правото на изкупуване се претендира, че за „Техмаш“ ООД това право съществува, независимо от сключената между ответниците извънсъдебна спогодба, т.к. същата няма обратно действие, а действа само занапред.

Претендира се отмяната на прекратителното определение и връщане на делото на КРС за произнасяне по същество на предявените искове за собственост, както и отмяната на решението и постановяването на ново, с което се допусне изкупуването на 5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 35167.5017060 по действащите КККР на гр.К., на цена от 9086,52 лв.

Претендира се и присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването на всеки един от двата съдебни акта.

В законоустановения срок са постъпили отговори от „Мебели Тиков“ ЕООД, с които жалбата и частната жалба са оспорени като неоснователни.

Изложени са доводи за правилност на всеки от двата обжалвани съдебни акта и се претендира потвърждаването им.

От страна на „Мебели Тиков“ ЕООД е подадена частна жалба против решението в частта за разноските, с която този съдебен акт се обжалва като неправилен в тази му част поради противоречието му с материалния и процесуалния закони.

Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което бъде отхвърлена претенцията на „Техмаш“ ООД за присъждане на разноски, а такива бъдат присъдени в полза на ответниците.

„Техмаш“ ООД е депозирало отговор в срок, с който е оспорило частната жалба като недопустима.

Претендира се оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност – потвърждаване на решението в частта му за разноските.

Настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Казанлъшки районен съд е бил сезиран с искова молба от „Техмаш“

ООД срещу „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД, с която са били предявени обективно и субективно съединени искове, с които се претендира съответно признаването по отношение на ответниците на ищеца за собственик по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г. на 410/6291 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по действащите КККР на гр.К. и за допускане на изкупуване в полза на „Техмаш“ ООД на продадените от „Таис – 91“АД на купувача „Мебели Тиков“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС, 5881/6291 идеални части от същия имот.

Изложени са твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г., сключен с ЕТ „Иртис – Писков – Огнян Писков“, ищцовото дружество е придобило собствеността върху сграда – чепкало, със застроена площ от 260 кв.м., и сграда-дарак, със застроена площ от 150 кв.м., построени в

ПИ с идентификатор № *** по действащите КККР на гр.К., ведно с прилежащия терен под тях, представляващ 410/6291 идеални части от недвижимия имот.

На 17.07.2018 г. между „Таис – 91“АД, в качеството му на продавач и „Мебели Тиков“ ЕООД, в качеството му на купувач бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС, по силата на който продавачът продал на купувача целия недвижим имот, представляващ представляващ ПИ с идентификатор № *** по действащите КККР на гр.К., с площ от 6291 кв.м.

Според ищеца тази сделка накърнява правния му интерес като собственик на 410/6291 идеални части от имота, а също така и обуславяла интереса му от предявяване на иска за изкупуване на притежаваните от „Таис – 91“АД идеални части от правото на собственост върху поземления имот, доколкото нему не било предложено от „Таис – 91“АД да закупи останалите идеални части от имота при договорените с „Мебели Тиков“ ЕООД условия.

И двамата ответници са представили отговори на исковата молба, с които са оспорили допустимостта на исковете, като са възразили, че със сключена помежду им на 12.09.2018 г. и обективирана в нотариален акт извънсъдебна спогодба са развалили договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС.

По обективно съединените искове първоинстанционният съд се е произнесъл с два отделни съдебни акта, постановени след обявяване на делото за решаване – с определение № 64/09.01.2019 г., с което е прекратил производството по установителните искове за собственост като недопустимо, поради липсата на правен интерес за ищеца, и с решение № 9/09.01.2019 г., с което е отхвърли иска по чл.33, ал.2 от ЗС като неоснователен.

За да приеме, че за ищеца липсва правен интерес от предявените установителни искове за собственост КРС е извел изводите, че към момента на приключване на съдебното дирене правният интерес за ищеца от тези искове, който е съществувал към момента на предявяването им, вече е отпаднал, т.к. с извънсъдебната спогодба, сключена в нотариална форма, и вписана в Агенцията по вписванията преди вписването на исковата молба, двамата ответници са развалили договора за покупко-продажба, сключен помежду им, а това разваляне има обратно действие.

С оглед на това КРС е приел, че „…към момента на приключване на съдебното дирене е възстановено фактическото и правно положение по отношение на собствеността върху поземления имот такова, каквото е било преди прехвърлителната сделка т.е. процесният имот е в съсобственост между ищеца и първия ответник…“ /под прехвърлителната сделка да се разбира договора за покупко-продажба от 17.07.2018 г./.

Това от своя страна е обусловило отпадането на правния интерес за „Техмаш“ ООД от установяване на претендираното от него право на собственост върху 410/6291 идеални части от недвижимия имот по отношение на двамата ответници.

Прекратявайки производството съдът е осъдил „Техмаш“ ООД да заплати в полза на „Мебели Тиков“ ЕООД съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството в размер на 250,00 лв.

По молба на „Техмаш“ ООД се е развило производство по чл.248 от ГПК за изменение на определение № 64/09.01.2019 г. в частта за разноските, като с определение № 810/09.04.2019 г. първоинстанционният съд е уважил искането и е изменил прекратителното определение в частта за разноските, като е осъдил двамата ответници да заплатят на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в размер на 866.08 лв.

С решение № 9/09.01.2019 г. КРС е отхвърли иска по чл.33, ал.2 от ЗС като неоснователен, като е извел изводите си отново при зачитане на сключената между ответниците извънсъдебна спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба, която според съда има обратно действие, т.е. липсва правоотношение на покупко-продажба, в което ищцовото дружество да встъпи в правата на купувача.

Осъдил е двамата ответници да заплатят на „Техмаш“ ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1029,88 лв.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че КРС не е следвало да се произнася по обективно съединените искове на „Техмаш“ ООД с два отделни съдебни акта, доколкото постановяването на прекратителното определение е станало след обявяване на делото за решаване.

Вида на предявените искове и начина на съединяването им за съвместно разглеждане в едно производство разкриват белезите на обусловеност, а именно положителните установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК се явяват обуславящи спрямо конститутивният иск по чл.33, ал.2 от ЗС.

Това е така, т.к. с положителните установителни искове ищецът претендира да се установи, че е носител на правото на собственост върху 410/6291 идеални части от процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба на търговско предприятие и именно поради тези обстоятелства твърди, че между него и ответникът „Таис – 91“АД съществува съсобственост, откъдето произтича е правото му на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.

Тези обстоятелства обаче следва да бъдат доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а с решението си по тези искови претенции съдът ще признае или отрече съществуването на претендираното от ищеца право.

Произнасянето на съда по тези искове предпоставя в значителна степен и решението на съда по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, т.к. ако с решението бъде отречено съществуването на правото на собственост на „Техмаш“ ООД, то и исковата претенция за изкупуване би била неоснователна поради липсата на съсобственост.

Ето защо и с оглед на изведените свои правни изводи КРС е следвало първо да прекрати частично производството по делото по установителните искове за собственост и след влизане в сила на този съдебен акт и в зависимост от крайния изход на делото, при евентуалното му обжалване, е следвало да постанови решение, с което да се произнесе и по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, или е следвало да се произнесе по целия спор с решението си, като инкорпорира прекратителното определение в него.