Определение № 19536 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19536 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110107706 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Етажната собственост на вх. .", град София, представлявана от управителя И., срещу Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„З., чрез пълномощник адв. Ц. К..

Съдът намира, че е спазена процедурата по чл.131, ал.1 ГПК и исковата молба е изпратена за отговор на насрещната страна.

В установения срок е постъпил отговор.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 14:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника, че така депозирания отговор не отговаря на изискванията на чл. 102з, ал.3 ГПК, а именно постъпил е в електронна форма, но не е представено доказателство за внесена държавна такса за възпроизвеждането му на хартиен носител.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да отстрани констатираната нередовност като в едноседмичен срок от връчването на настоящото разпореждане представи доказателство, за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 2 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на доказателство за внесена такса за преписи съдът ще счита отговора за неподаден на основание чл. 101, ал.3 ГПК СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Етажната собственост на вх. .", град София, представлявана от управителя И., срещу Р. К.

А., ЕГН **********, с която се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 837,49 евро главница, от които 645,76 евро главница за неизплатени такси поддръжка и управление за ап. 210 за периода от 01.04.2022 г. до 01.05.2025 г., и 191,73 евро главница, представляваща незаплатена сума за ремонт на асансьора във входа за ап. 210, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3120/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица.

Ищецът поддържа, че вземанията му произтичат от неизпълнено задължение на ответника Р. К. А., в качеството му на член на Етажната собственост и собственик на самостоятелен обект – ап. № 210, находящ се в гр. София, ж.к. „Зо. за заплащане на дължими вноски за такси за поддръжка и управление, както и на целеви вноски за основен ремонт на 1 асансьора във входа. Твърди се, че тези задължения са определени въз основа на законосъобразно взети решения от Общото събрание на етажните собственици, обективирани в Протокол № 56 от 13.05.2025 г..

Конкретно се сочи, че претендираната сума в общ размер на 837,49 евро (равняваща се на 1638,00 лева) се състои от две отделни главници: 1/ сумата от 645,76 евро (1263,00 лева) – главница за неизплатени такси за поддръжка и управление на етажната собственост за ап. № 210 за периода от 01.04.2022 г. до 01.05.2025 г.. Според изложеното в исковата молба и протокола от общото събрание, тази сума е формирана въз основа на дължими по 24,00 лева месечно за три лица, живущи в апартамента (по 8,00 лева на лице) за съответните периоди на просрочие през 2022 г. (9 месеца), 2023 г. (12 месеца), 2024 г. (12 месеца) и 2025 г.

(4 месеца) ; 2/ сумата от 191,73 евро (375,00 лева) – главница за незаплатен припадащ се дял на обекта за извършения основен ремонт на асансьора във входа, определен за апартамент № 210.

Ищцовата страна излага обстоятелства, че за събиране на вземанията си първоначално е депозирала на 02.12.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 57659, по което е било образувано ч.гр.д. № 3120/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С Разпореждане № 3926/05.12.2025 г. производството е било оставено без движение с указания за депозиране на заявлението по електронен път и доплащане на държавна такса, като указанията са изпълнени изцяло на 23.01.2026 г.. Въз основа на това е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 127 от 23.01.2026 г.. Поради постъпило в срок възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК и след съобщение от заповедния съд, получено от Етажната собственост на 24.02.2026 г., за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът поддържа, че въпреки отправяните многократни покани до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът упорито не е желаел да плаща и не е извършил никакво плащане, като задълженията му остават неизплатени и към настоящия момент. Поради това се моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Р. К. А., че дължи на Етажната собственост сума в общ размер на 837,49 евро главница, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2025 г. до окончателното им изплащане .

Претендират се и направените разноски в заповедното производство (държавна такса и адвокатско възнаграждение), както и разноските в настоящото съдебно исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. К. А., чрез пълномощника си адв. Ц. К., е депозирал подробен отговор на исковата молба, с който изразява становище за изцяло неоснователност на предявените установителни искове по основание и размер.

На първо място, ответната страна изрично оспорва активната легитимация и представителната власт на управителя на Етажната собственост И., както по отношение на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство, така и във връзка с предявяването на настоящата искова молба, като твърди пълна липса на представителна власт на същия в отношенията между ЕС и трети лица, включително пред съда . Оспорва се и обстоятелството, че ответникът е единствено пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. В тази връзка се поддържа, че процесният недвижим имот (ап. № 210) се намира в режим на обикновена съсобственост при равни квоти между ответника и трето за спора лице – Веселин Теофилов Миланов, поради което отговорността за задълженията към етажната собственост е разделна, а не солидарна, и всеки от съсобствениците отговаря само до размера на притежаваната от него идеална част .

На следващо място, ответникът релевира доводи за нищожност и незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на етажните собственици, обективирани в Протокол № 56 от 13.05.2025 г., като твърди, че те не пораждат обвързваща сила . Поддържа се, че в ищцовата етажна собственост системно се нарушават правилата на ЗУЕС, като конкретното събрание не е свикано по установения от закона ред (не са поставяни покани и съобщения за тях на информационното табло), а протоколът с приетите решения не е бил надлежно оповестен и доведен до знанието на собствениците . Според ответника незаконосъобразността е видна от самия текст на протокола, тъй като в него изцяло липсва отразяване на начина на гласуване на лицата (броя на гласувалите „за“, „против“ или „въздържал се“) в нарушение на императивната разпоредба на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС . Твърди се и съществено противоречие в датите на провеждане – събранието е 2 проведено на 13.05.2025 г., докато в самия протокол е отразено, че е било свикано за 12.05.2025 г. при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, без обаче да са налице каквито и да е данни за приложението на предходната а. на същата разпоредба (относно отлагането му с един час поради липса на кворум) . Като довод за неистинност и съставяне на документа единствено за целите на съдебния процес се сочи и необичайното включване на проверката на присъстващите и установяването на кворум като самостоятелна точка от дневния ред, вместо като предварително условие за законосъобразно провеждане на събранието .

Допълнително ответната страна изтъква липса на законен кворум, като сочи, че според приключения към протокола списък на събранието са представени едва 5,744% идеални части от общите части на сградата. Твърди се, че в събранието и при формирането на решенията са участвали лица, които нямат качеството на собственици на самостоятелни обекти в сградата, а са само обитатели или наематели – конкретно Теодора Янкова Фичерова (посочена за ап. № 208), Анита Борисова (за ап. № 259), Ц. Викторова (за ап. № 229) и Екатерина Харалампиева (наемател в общинско портиерско жилище на ет. 1) . Тъй като по силата на чл. 5, ал. 4 ЗУЕС тези лица имат само съвещателен глас, те не са могли да участват в гласуването и формирането на мнозинство, поради което оправомощаването на управителя за завеждане на настоящото дело се явява нищожно . Изразява се възражение и срещу приетото в т. „Разни“ решение за увеличаване на месечните възнаграждения на управителя и касиера, тъй като законът (чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗУЕС) предвижда изрична компетентност на ОС по този въпрос, а в поканата за свикване на събранието такава точка не е била предварително обявена .

По отношение на самите вземания, ответникът изцяло претендира тяхната недължимост и оспорва по основание и размер както сумата от 645,76 евро за разходи за управление и поддръжка, така и сумата от 191,73 евро за ремонт на асансьора, като отрича законосъобразното възникване на задълженията . По-конкретно се възразява, че при разпределянето на разходите за основния ремонт на асансьора не са спазени императивните правила на ЗУЕС, уреждащи разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части. На последно място, ответникът изрично отрича твърдението в исковата молба да е бил канен от етажната собственост за изплащане на задълженията преди предприемането на съдебни действия . По изложените съображения моли за пълно отхвърляне на предявените установителни искове и присъждане на направените по делото разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 51 вр. с чл. 6 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД

РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ КАТО:

У К А З ВА на ищците, следва да докажат, че общото събрание на етажните собственици е взело законосъобразни решения, влезли в сила, за размера на вноските за поддръжка, управление, ремонт и обновяване на сградата, както и начина на формиране на участието на етажните собственици в тези вноски. С оглед оспорването на ответника – в тежест на ищците е да докажат, че по решение на ОС на ЕС, влязло в сила, са възложили правомощия на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 ЗУЕС.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства следва да установи плащане на задълженията.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, че сградата на адрес: гр.

София, ж.к. „Зона Б-5“, б., вх. Г, се намира в режим на етажна собственост; че ответникът Р. К. А. притежава вещни права (независимо от направеното възражение, че става въпрос за съсобственост с трето лице) по отношение на самостоятелен обект в нея – апартамент № 210; че за процесните вземания е било образувано заповедно производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 127/23.01.2026 г. по ч.гр.д. № 3120/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица ; както и че в законоустановения срок срещу така издадената заповед длъжникът-ответник е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с а. ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора 3 факти.