Решение № 1561 от 19.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100508236 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 11.07.2022 г. на ищеца „Т.П.П.“ ЕООД срещу решение № 6468/14.06.2022 г., постановено по гражданско дело № 57233/2021 г. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Столична община не е собственик на: поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1838/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр.

София, район Студентски, ул. „*******, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 200 лева.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон., съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по исковете оспорва същата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно поради следните съображения:

По иска с предмет имот с идентификатор № ***:

Ответникът твърди, че е собственик на имота поради това, че последният не е реституиран по реда на ЗСПЗЗ.

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: че на основание договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 26.07.1947 г. между наследниците на С.Б.С. /т. 8, дял II - л. 116 СРС/ И.С.Б.С. получава в дял нива с площ от 5 декара и един яр при граници: Й.Д., наследниците на Ц. Я., Т.М., наследниците на З.С. и С.Д.М.; че този имот е бил обобществен; че с решение № 8947/12.09.2005 г. /л. 50-51 от делото на СГС от 2020 г./ по преписка по заявление с вх. № 517/24.03.1992 г. г. на ОСЗГ община „Овча купел“, издадено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.Б.С. в съществуващи /възстановими/ 2 стари реални граници върху следния имот: нива с площ от 0,518 дка, находяща се в кадастрален план на гр. София, м. „Студентски град“ – ГУМ, в землището на Драгалевци, в местността „Убреща“, имот № 1075, част А и част В, кадастрален лист 646 от кадастрален план, изработен 1973 г., при граници: Й.Д., наследниците на Ц. Я., Т.М., наследниците на З.С. и С.Д.М., който имот е установен с договор за делба от 26.05.1947 г., дъл II, т. 8 и заявен с пореден № 7 от заявлението; че тези части от възстановената нива са идентични с поземлени имоти с идентификатори *** /заключен между точки по букви ГДЕОПГ на комбинираната скица л. 160 СРС/ и *** /по букви МНЛМ от комбинираната скица – л. 160/; че със същото решение е отказано възстановяване на друга част от същата нива с площ от 4552 дка, на осн. чл. 10б ЗСПЗЗ; че това решение на ОСЗГ е влязло в сила; че процесният имот с идентификатор № *** попада в невъзстановената част от имот № 1075, заключена между букви МНОПМ от комбинираната скица /л. 160 СРС/.

Със заповед № РД-57-44/09.03.2006 г. е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от АОС № 473/05.10.2000 г., а именно 518 кв.м от имот 1075 /част А-238 кв.м и част В – 280 кв.м/, кад. лист № 7 по кад. план, изработен през 1939 г. /к. л. 646 по кад. план от 1973 г./, като възстановеният имот попада в РП – ГУМ на м. „Студентски“, одобрен със Заповед № 435/30.09.1975 г. на гл. инженер на гр. София. За процесния имот с идентификатор № *** е издаден акт № 1020 за частна общинска собственост на 05.06.2007 г. /л. 127, 128 СРС/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, според който в действащата редакция към ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон /§ 7 ДР ЗМСМА/. Видно от посочените документи /заповедта от 2006 г. и АОС от 2007 г./ за същия имот е бил издаден АОС № *** г. на район „Студентски“ СО. Макар между страните да няма спор, че преди реституцията целият имот с пл. № 1075 е принадлежал на ответника, последното обстоятелство се установява от описаните доказателства, предвид разпоредбата на § 7 ДР ЗМСМА.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 64, том 1, рег.№ 919, дело № 59/2006 г., на 22.03.2006 г. /л.

53 и сл. СГС от 2020 г./ наследниците на И.С.Б.С., въз основа на приложено към молбата им решение № 8947/12.09.2005г. на ОСЗГ, са признати за 3 съсобственици по наследство върху недвижими имоти, а именно: А. поземлен имот с площ 272 кв.м, пл. № 3235; Б. поземлен имот с площ 247 кв.м, пл. № 3524. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том 1, рег.№ 920, дело № 60/2006 г., на 22.03.2006 г. наследниците на И.С.Б.С. прехвърлят на „Т.-П.“ ООД описаните недвижим имоти, а по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 69, том 1, рег. № 708, дело № 66/2009 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 64, том 1, рег. № 703, дело № 61/2009 г. „Т.-П.“ ООД прехвърля на ищеца правото на собственост върху тях.

Не се спори, а и от писмени доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че тези два имота, предмет на описаните по-горе нотариални актове, са идентични с възстановените на наследниците на И.С.Б.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници 0,518 дка от имот с пл. № 1075.

Противно на доводите на въззивника, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 по ТД № 1/1997 г., ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и п о чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конституивно действие.

В мотивите към тази точка ВКС приема, че с разпоредбите на ЗСПЗЗ законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ ал. 1 комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.

Възстановяването се отнася както за кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи.

Конститутивният ефект на възстановяването е очевиден при земи, чиито граници са напълно изменени или заличени вследствие природни фактори 4 или човешки действия. Тяхното реално възстановяване се извършва с решението на поземлената комисия.

Разпоредбата на чл.

11 от ЗСПЗЗ предвижда срокове на искането за възстановяване на собствеността. Заявлението до поземлената комисия може да се подаде в срок от 17 месеца от влизане на закона в сила, а пропусналите този срок разполагат с възможността да предявят съдебен иск за установяване на правото им на възстановяване до 31 декември 1996 г. Изтичането на посочените срокове погасява правото на заинтересуваните лица да искат от поземлената комисия издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници.

Законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е различна от реституцията по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и е съобразена с обективните последици от колективизацията на земята. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конституивно действие.

Това ТР е постановено след цитираното от жалбоподателя решение № 7 от 19.VI.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 9/95 г., като следва да се има предвид, че в мотивната част последното не съдържа задължителни указания относно действието на решенията на ОСЗГ, поради което и приложение намира разрешението, дадено от ВКС, задължително за съдилищата.

В процесния случай конститутивно решение за възстановяване е постановено за 0,518 дка от имот с пл. № 1075, а за останалата част от този имот, в която част попада и процесният поземлен имот с идентификатор № *** – има постановен отказ, т.е. липсва конститутивното решение за възстановяване. Именно предвид тази липса ответникът е останал собственик на тази невъзстановена част, в което число и на процесния имот с 5 идентификатор № ***. Действително ищецът не е участвал в административното производство по чл. 10 ЗСПЗЗ. Той не е универсален правоприемник на имащите право на реституция, а е техен частен правоприемник /придобил е реституираните 518 кв.м, а не правото на реституция/ и несъмнено не е обвързан от решението в частта, с която е постановен отказ за останалата част. Въпреки това обаче, както е посочил и първоинстанционният съд, косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ не е допустим и възраженията за липса на предпоставките по чл. 10б ЗСПЗЗ не следва да се разглеждат. Ищецът не е сред заинтересуваните лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ – тези които имат право на реституция /собствениците на одържавените земеделски земи или техните наследници/. След като не попада в този кръг, то той не може нито по пътя на обжалването, нито по пътя на косвения съдебен контрол да упражни техните права на защита срещу отказа /актът не му е противопоставим по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК, защото не засяга негово право, а единствено това на наследниците на И.С.Б.С./.

Интересът му /да владее имот, който не попада в приложното поле на § 1 ЗДЗС/ не е правен, а житейски – ако наследниците биха си възстановили правото на собственост, той би могъл да се позове на придобивна давност, каквато спрямо общината не тече до 31.12.2017 г. Този му интерес не е защитен от закона, защото изисква активно поведения на имащия право на реституция. Жалба или възражение срещу отказа на ОСЗГ на всяко лице, различно от посочените, представлява предявяване на чужди права, което според чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК не е допустимо, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто процесният не е.