Решение № 625 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502593 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №261847/03.06.2022 г. по гр.д.№5665/2021 г. на СГС – I – 21 с-в, постановено по предявени от Г. Н. К. против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 858,20 лв., причинени от повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 във вр.чл.26, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, с което съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считана от 09.10.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявените искове за разликата над тези размери и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№291841/16.06.2022 г., подадена от ПРБ чрез СГП, се обжалва решението изцяло в осъдителната му част и по двата предявени иска, като се настоява в тази част решението да се отмени, и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъдените обезщетения. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част, като съдът неправилно е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ПРБ – действията на органите на Прокуратурата и разследващите органи и взетите мерки по отношение на 1 ищеца, са законово регламентирани и съобразени с НПК, поради което действията не са незаконосъобразни. Към момента на започване на наказателното производство срещу ищеца са били налице предпоставките за повдигане на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление при условията на продължавана престъпна дейност, а именно – „длъжностно присвояване“, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок до 8 години. Въпреки това, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, и не са наложени каквито и да е принудителни административни мерки. Исковата претенция е останала недоказана – не са установени твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната връзка между твърдените негативни преживявания и направените разходи за транспорт и лечение, и наказателното преследване. Нарушен е чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – прокурор от СГП. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, който не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С Въззивна жалба вх.№294200/01.07.2022 г. ищецът Г. Н. К., чрез адв. Д. С., обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част и по двата предявени иска. Релевирани са оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на своевременно направени доказателствени искания, с което е нарушено правото на защита на ищеца, делото е останало неизяснено от фактическа страна, и съдът е стигнал до неправилни и непълни фактически и правни изводи. Не са отчетени в съответната степен установените по делото обстоятелства с правно значение – влошаването на здравословното състояние на ищеца, невъзможността му да започне работа, отражението на наказателното производство в личния и семейния живот на ищеца. Не са обсъдени представените по делото медицински документи, както и събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М.. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ. Съдът с определението по чл.140 от ГПК е отхвърлил доказателствените искания на ищеца за допускане на оценителна експертиза за установяване на стойността на направените от ищеца разходи за транспорт, храна и лекарства, като в последствие е приел искът за неимуществени вреди за недоказан, именно поради липсата на доказателства за направените разходи. Невярно е посоченото в мотивите, че на ищеца е било указано да представи доказателства за извършени разходи за пътуване или марката на автомобила – такива указания не са давани на ищеца, а същевременно и не са обсъдени депозираните от ищеца възражения срещу недопускането на оценителна експертиза, че с нея се цели установяването на размера на разходите, а доказателства, че такива разноски са направени, се съдържат в приложеното НОХД №155/2014 г., и ще се установи от допуснатите гласни доказателства. Същевременно, не е допусната поисканата допълнителна задача към допуснатата експертиза. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на предявените искове в пълните им размери, като 2 бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение от общо 79 945,40 лв., от които 70 000 лв. за неимуществени вреди и 9 945,40 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, за периода от 09.10.2018 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Пред въззивната инстанция, с Молба – уточнение вх.№21478/13.10.2022 г., ищецът е уточнил претендираните имуществени вреди, съобразно указанията на съда. Уточняващата молба е връчена на насрещната страна, която в указания срок не се е възползвала от възможността да депозира отговор на така уточнената искова молба.

В производството е съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№261305/12.01.2023 г., подадена от Г. Н. К., чрез адв. Д. С., срещу Определение №269128/30.11.2022 г. постановено по гр.д.№5665/2021 г. на СГС, I ГО – 21 с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като възприетият от съда математически подход за определяне и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е в противоречие с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е под определеният с нея минимален размер на адвокатското възнаграждение. Определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 586,16 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, и противоречи на целта и духа на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Тъй като уважената искова претенция на ищеца е в размер на 11 000 лв., при което минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 830 лв., плюс 3% за горницата над 10 000 лв. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба на ищеца е връчен на ответника, който не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, 3 предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, след изчерпана административна процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която не е постигнато споразумение, поради което съдебният акт е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на релевираните оплаквания с въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

С исковата молба, уточнена пред въззивния съд с Молба – уточнение вх.№21478/13.10.2022 г. /след влязло в сила определение за частично прекратяване на производството по предявените искове срещу двама от първоначалните ответници/, ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществените вреди в размер на 70 000 лв., и за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществените вреди в размер на 10 858,20 лв., които вреди е претърпял във връзка с проведеното срещу него наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с присъда от 26.03.2018 г. по ВНОХД №13/2018 г. на ОС – Монтана, оставена в сила с Решение №150/09.10.2018 г., постановено по НД №657/2018 г. на ВКС – 3-то НО.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове. По иска за обезщетение за неимуществени вреди е релевирал възражения за законосъобразност на действията на ответника във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство, разумна продължителност на производството, за липса на твърдените от ищеца негативни физически, психически и емоционални страдания, липса на причинна връзка между твърдените вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца и невъзможност да си намери работа на територията на страната, и воденото срещу него наказателно производство, както и за прекомерност на претендираното обезщетение. По отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, е релевирал възражения за липса на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в твърдените разходи за транспорт, храна, процесуално представителство и разходи за лечение, оспорва размера на претендираните вреди, наличието на причинна връзка между претендираните вреди и наказателното производство.

Във връзка със спора, по делото са приобщени като доказателство материалите по досъдебно производство ДП№544/2012 г. на РУП- Лом, на следствено дело №23/2013 г., и материалите на съдебното производство по НОХД №155/2014 г. на РС – Лом. От същите се установява следното:

На 15.02.2012 г. по депозирана жалба от председателя на „Съюза на глухите в България“ срещу ищеца, в качеството му на бивш управител на производствено предприятие към „СГБ“ - „Тих труд – Лом“ЕООД – гр. Лом, въз основа на резултати от проведена ведомствена финансова ревизия, обобщени в Доклад №Р-01/2012 г., е извършена предварителна проверка, в хода на която на 12.04.2012 г. ищецът Г. К. е давал обяснения /на л.248 от ДП №544/2012 г., т.1/.

4

От Справка за съдимост от 05.04.2012 г. /на л.261,т.1, ДП№544/2012 г./ се установява, че към датата на изготвяне на справката ищцът Г. К. е бил осъждан с влязла в сила присъда на 15.01.1991 г. по НОХД №2378/1988 г. на СГС, за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК за присвояване на обществено имущество, като му е било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което е изтърпял ефективно, като е бил условно предсрочно освободен. На 01.07.1999 г. е бил реабилитиран за това престъпление с протоколно определение на СРС.