Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 08.08.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 402/2022
Вид
Решение № 127
Подписан
08.08.2022
В сила
08.08.2022
Състав
Тоньо Мирчев Тонев, Мариана Димова Христакева Панова, Татяна Гьонева Коева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Стара Загора, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоньо М. Тонев

Членове:

Мариана Д. Христакева Панова

Татяна Гьонева Коева при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова в присъствието на прокурора П. Ив. Др. като разгледа докладваното от Мариана Д. Христакева Панова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600402 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.

С Присъда №19/10.03.2022 г., постановена по нохд №169/2022 г., Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия Г. С. Й. за виновен в това, че на 30.08.2021г., в гр.Стара Загора е отнел чужди движими вещи на обща стойност 180 лева от владението на Я. Б. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК, вр. с чл.373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а, вр. с чл. 54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

С постановената присъда Старозагорски районен съд е възложил на подсъдимия Г. С. Й. направените разноски по делото.

В срока по чл.319 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.

С. Й., чрез защитника адвокат К.П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон, както и несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Г. С. Й.. Исканията, които се правят при условието на 1 алтернатитвност, са въззивната инстанция да оправдае подсъдимия, като приеме, че деянието е несъставомерно, да го преквалифицира или да намали размера на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №169/2022 г. на Районен съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се установява от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК и включващи показанията на свидетелите Я. Б. В. и М. В. М., протокол за доброволно предаване от 29.09.2021г., заложен билет №01000062261/01.09.2021г., разписка за върнати вещи от 20.10.2021г. от Второ РУ - Стара Загора, съдебно-оценителна експертиза от 20.12.2021г.

Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите изводи на съда, като установената по делото фактическа обстановка може да бъде обобщена по следния начин:

Подсъдимият Г. С. Й. бил безработен и не разполагал с никакви финансови средства, поради което решил да извършва кражби от автомобили, за да си набави такива.

В изпълнение на това свое решение, на 30.08.2021г., след полунощ, Й. излязъл по улиците на кв. Лозенец в гр. Стара Загора, с намерение да извърши кражба от някой от паркираните на улицата автомобили.

На посочената дата, минавайки покрай къщата на пострадалия Я.

Б. В., находяща се на ***, подсъдимият забелязал паркирания пред дома му лек автомобил марка Мерцедес, модел: CLK, с рег.

№ СТМ 0684 ВВ и решил да извърши кражба от него. Й. отворил вратата на автомобила, която пострадалият бил оставил отключена и започнал да търси ценни вещи в купето му. Не намерил пари, но взел 1 бр. слънчеви очила марка: „Долче и Габана“ /Dolce & Gabana/, модел: 2190-1325 V6, 1 бр. слънчеви очила - неизвестна марка, със сини стъкла и сини рамки, както и чифт ръкавици за шофиране без пръсти. След това се отдалечил от автомобила заедно с отнетите вещи.

На следващия ден - 01.09.2021г. подсъдимият Й. посетил Заложна къща „Доверие“, находяща се в гр. Стара Загора, *** и заложил 2 слънчевите очила марка: „Долче и Габана“ /Dolce & Gabana/, модел:

2190¬1325 V6, срещу сумата от тридесет лева. Управителят на заложната къща - свидетелят М. М. получил слънчевите очила в залог, за което издал заложен билет № 01000062261/01.09.2021 г.

С протокол за доброволно предаване от 29.09.2021 г. свидетелят М.

М. предал заложените от Й. слънчевите очила марка: „Долче и Габана“ /Dolce & Gabana/, модел: 2190-1325 V6, на органите на Второ РУ на МВР /л.

11 от ДП/.

С разписка от 20.10.2021 г. слънчевите очила марка: „Долче и Габана“ /Dolce & Gabana/, модел:

2190-1325 V 6 били върнати на пострадалия

В.

Останалите вещи, предмет на кражбата, не били установени в хода на досъдебното производство.

При така установените факти първият съд е приел, че подсъдимият Г. С.

Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“НК.

Настоящият съдебен състав намира, че дадената правна квалификация на деянието на подс. Й. е правилна и при определянето й не са допуснати нарушения на материалния закон.

От обективна страна, подсъдимият на 30.08.2021г., в гр.Стара Загора е отнел чужди движими вещи - 1 бр. слънчеви очила марка „Долче и Габана“ /Dolce & Gabana/ модел 2190- 1325 V6, на стойност 160 /сто и шестдесет /лева; 1 бр. слънчеви очила - неизвестна марка, със сини стъкла и сини рамки на стойност 15 /петнадесет/ лева и чифт ръкавици за шофиране без пръсти, неизвестна марка на стойност 5.00 лв. /пет лева/, от владението на Я.

Б. В., без негово съгласие, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

Предвид всички предходни осъждания на Г.Й., съдът правилно е приел, че престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б“ НК, тъй като е извършено, след като същият е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по — малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване свобода за умишлени 3 престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанията не е било отложено по чл.66 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл, тъй като обективираните действия на подсъдимия сочат, че същият е съзнавал, че отнема чуждите движими вещи от владението на другиго, влизайки в лекия му автомобил, без негово съгласие. Установената трайна фактическа власт върху отнетите вещи, разполагането с тях като със свои, сочи по недвусмислен начин на намерението на подсъдимия противозаконно да ги присвои. В контекста на казаното, доводите на защитата за липса на умисъл, са несъстоятелни, още повече, че производството пред първия съд се е развило по реда на глава 27 от НПК.

Предвид на това, че деянието на подс. Й. е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, както и с оглед трайната съдебна практика в тази насока, не може да бъде възприета и тезата на защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК, както и за преквалифициране на случая като „маловажен“.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се е съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. С. Й. правилно съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и в тази връзка е отчел младата му възраст, близка до навършване на пълнолетие - на 21 години, тежкото му семейно и материално положение – наличие на 8 братя и сестри и затруднено материално състояние, ниската стойност на причинените с деянието вреди - 180 лв., т.е. под минималната работна заплата за страната, както и обстоятелството, че поголямата част от вредите са възстановени - 160 лв.

Правилно са отчетени от съда и отегчаващите вината обстоятелства, а именно лошите му характеристични данни, изразяващи се в това, че извършваната престъпна дейност против собствеността на гражданите е през много кратки интервали от време, както и че е извършил деянието, предмет на настоящото разглеждане, само 2 месеца след като е изтърпял последното наложено му наказание „лишаване от свобода“.

Тези обстоятелства от своя страна налагат извода, че налаганите му до момента наказания не са изиграли своето предупредително и превъзпитаващо 4 въздействие върху него, а личността му се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Действително не следва да се отчете като допълнително смекчаващо вината обстоятелство направеното от Й. самопризнание, тъй като същото е самостоятелно основание за прилагането на чл.373, ал.2, вр. с чл.58а НК и то в случая не е способствало съществено за разкриване на обективната истина по делото, в какъвто смисъл е т. 7 от ТР№ 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК.

Наложеното на подсъдимия Й. наказание „лишаване от свобода“ малко над минималния размер, предвиден от законодателя, в размер на 3 години „лишаване от свобода“, е съобразено с всички обстоятелства, влияещи върху наказателната му отговорност и със същото ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, с оглед на което липсват основания за неговото намаляване.

На основание чл.373, ал.2, вр. с чл. 58а, ал.1 НК намаленото наказание с една трета - лишаване от свобода за срок от 2 години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №19/10.03.2022 г., постановена по нохд №169/2022 г., Районен съд – Стара Загора

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5