Решение № 251 от 28.03.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 251/28.03.2023г. по НАХД № 3759/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемата С. Д. В., ЕГН **********, родена на ***, с адрес ***, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи, като *** в „***“ ООД, гр.

***, неосъждана за извършено престъпление от общ характер, а именно за това, че на 01.09.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. “***”, пред вх. *** не положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче, порода „***”, което се намирало под неин надзор, като не предприела грижи и обезопасителни мерки задължителни при отглеждане на куче визирани в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора“, както и в чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните – „Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора“, в резултат на което кучето /чрез захапване/ причинило на Д. Г. Д. средна телесна повреда - обезобразяване на други части от тялото изразяваща се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно - престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78А от НК.

В съдебно заседание обвиняемата не се явява лично. Първоначално се представлява от адв. С. като с определение № 2155/27.10.2022г. на БРС производството по делото по делото е прекратено и е върнато на БРП за отстраняване на съществени процесуално нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата като съдът подробно е изложил съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които се определят като отстраними. С Определение № 1111/16.11.2022г. по ВЧНД № 1360/2022г.

БОС е решил окончателно въпросът за това дали са били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство като е отменил първоинстанционното определение и е приел, че в хода на ДП не са допуснати процесуални нарушения и че постановлението на БРП съдържа всички необходими обстоятелства като са посочени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 325в НК.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание „Глоба” в размер от 2000 лева.

Защитникът на обвиняемата, след оттегляне на пълномощията на адв. С. и ново упълномощаване – адв. Д. Р. – БАК заявява, че на първо място деянието не е съставомерно по чл. 325в НК. Обвиняемата водила кучето на повод, т.е. сочи, че е положила достатъчно грижи. Акцентира, че не се касае за животни, неохранявани. Оспорва се деянието да е извършено при условията на пряк умисъл. Разпоредбите предвиждали задължение за собственика на кучето. Намира, че белега е резултат от неадекватно лечение и липсва причинно-следствена връзка. Счита, че деянието не е съставомерно и ако се приемело, че е извършено престъпление, то трябвало да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Допълва се, че белега не може да се определи като загрозяващ и че не е налице квалифициращото обстоятелство 1 да е причинена средна телесна повреда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата С. Д. В. – ЕГН **********, родена на *** в гр. ***, българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана.

В гр. Бургас, ж.к. „***“, обв. С. В. се грижела за мъжко куче порода „***“, което се казвало Р..

На 21.02.2019 г. в гр. Бургас инспектори от отдел „Контрол и административно наказателна дейност по опазване на околната среда“ при Община - Бургас при извършена проверка по прилагане разпоредбата на Закона за ветеринарномедицинската дейност установили, че в к-с „***“, ***, обв. В. отглеждала куче порода „***“, цвят черно - бял без поставен идентификационен чип. За резултата от проверката бил съставен констативен протокол и били дадени предписания на обвиняемата, сред които да постави микрочип на кучето. На 01.03.2019г. в Община - Бургас от страна на обв. В. не бил представен паспорт с идентификационен микрочип и тя не изпълнила предписанията, за което й бил съставен АУАН № 0093338/01.03.2019 г. Въз основа на АУАН на обв. В. било издадено Наказателно постановление № Е 230/14.03.2019 г. от Кмета на Община гр. Бургас.

На 01.09.2019 г. около 22:30 ч. в гр. Бургас, ж.к. „***“, св. Д. Д. се прибирала в дома си, намиращ се в бл. ***. Свидетелката чула от входа кучешки лай и входната врата се отворила. В този момент от там излизала обв. С. В., която с едната си ръка държала на повод кучето си порода „***“. Обвиняемата казала на св. Д. да се отдръпне. Свидетелката направила крачка назад, но кучето, водено от обв. В. захапало св. Д. за десния крак в областта на коляното и тя паднала на земята. Св. А.Р., който бил приятел на обв. В. чул виковете и веднага отишъл до кучето, като му разтворил устата, за да пусне св. Д..

След сигнал на тел. 112 на място пристигнали полицейски служители от Четвърто РУ Бургас и автомобил на спешна помощ, с който св. Д. била откарана в МБАЛ „***“, където била приета за лечение.

В болницата било проведено оперативно лечение на св. Д. и тя била изписана на 08.09.2019 г. с диагноза посочена от вещото лице „Флегмон на десни бедро и подбедрица.

Рани от ухапване от куче.“

От заключението на изготвената по делото по писмени данни съдебномедицинска експертиза л. 28 е прието, че раните от ухапването, както и развилият се на тази основа флегмон се квалифицират, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Др. К. Я. заключава, че развилото се усложнение е очаквано и нерядко срещано усложнение при замърсена рана.

По делото, след като е минал период на възстановяване, е изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза, при която вещото лице д-р М. след извършен преглед на св.

Д. в съдебна медицина на 23.10.2021 г. , е установило над дясното коляно на площ 14x3 см белег от оперативна интервенция в пряка причинна връзка с рана от ухапване от куче с белезникав цвят, на места с липсващо кожно ламбо, като раната е била покрита с белезникава кожа на места вдлъбната и неравна. В заключението си вещото лице е посочило, че установеният белег води до обезобразяване на други части от тялото 2 изразяваща се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно и белега е постоянен.

Този белег беше констатиран и в хода на съдебното следствие и не се касае до установени нови фактически обстоятелства, които да не са били известни в хода на ДП.

Обвиняемата не положила достатъчно грижи за гръбначното животно - куче, порода „***”, което се намирало под неин надзор, като не предприела грижи и обезопасителни мерки задължителни при отглеждане на куче визирани в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора“, както и в чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните – „Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора“ в резултат, на което кучето захапало св. Д. и й причинило телесна повреда.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Д. (л. 17 ДП, л.

88 ДП, л. 66-л. 69 СФ), А.Р. (л. 19 ДП), Ж.а Д. (л. 89 ДП); обяснения на обв. С. В. (л.177 ДП);

От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 20 ДП); медицински документи, представени в хода на ДП л. 32-55; съдебномедицинско удостоверение л. 82 ДП; л. 88 ДП; болнични листи; писмо отговор от Община Бургас л. 107 ведно с приложение констативен протокол, АУАН и НП (л. 108-110 ДП); паспорт на домашен любимец *** (л. 178-179 ДП); справка за съдимост;

От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 28 ДП), съдебномединска експертиза (л. 140- 142 ДП).

От посочените доказателства съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е изложена и от прокурора във внесеното постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Изложените в хода на съдебно следствие показания на св. Д. припокриват и тези, които е дала в хода на досъдебното производство. Съдебния състав намира за нужно да посочи, че възражението, че деянието е посочено, че е извършено с пряк умисъл в обстоятелствената част на постановлението не е част от фактическата страна, а касае субективната страна на състава на престъплението като в диспозитива на постановлението не се сочи деянието да е извършено при пряк умисъл, а се твърди осъществен състав на престъпление по чл. 325в НК. Ето защо според този състав се касаеше до съществено процесуално нарушение при повдигане на обвинението, но след като този въпрос вече е разрешен с окончателен съдебен акт, следва да се приеме, че в хода на ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е отстранимо и да налага връщането на делото на БРП.

Съдът се доверява на събраните по делото гласни доказателства. Не се доверява само на обясненията на обвиняемата за това, че е направила опит да се свърже с пострадалата и да й съдейства. В тази насока са само нейните обяснения и те не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Този състав се доверява като цяло и на писмените доказателства и доказателствени средства като само следва да посочи, че по възражението, че кучето било регистрирано и че 3

В. не била негов собственик, а само се грижела за него констатира, че действително обвиняемата е представила паспорт на куче, но паспортът е представен за куче с име „***“ куче порода „***”, което е регистрирано със собственик А.Р.. В случая обаче от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни доказателства от св. Р., се установява, че кучето, за което грижи е полагала обвиняемата, е порода „***”, което се казва „Р.“, поради което и няма как да се направи извод за идентичност на двете животни. Обвиняемата е тази, която е отглеждала куче порода „***” на име „Р.“ и се е грижила за него заедно със св. Р., съгласно показанията на последния. Породата куче се установява и от показанията на св. Д., както и останалите събрани по делото доказателства, както и се установява, че грижи за него в деня на нападението е полага именно обв. С. В., която при излизане от входа на блока го е държала на повод.

Следва да се обсъдят и изготвените по делото съдебномедицински експертизи. Вещото лице, изготвило първата експертиза д-р К. Я. се е запознал само с медицинската документация, представена от МБАЛ Бургас, той не е извършвал непосредствено преглед на пострадалото лице Д. и е дал заключение на база ангажираните писмени доказателства и клиничната пътека, по която е била лекувана пациентката към онзи момент. Дал е заключение, че раните от ухапване, както и развилият се на тази основа флегмон се квалифицират като временно разстройство на здравето неопасно за живота, което е дало основание и първоначално да се приеме, че се касае за лека телесна повреда, че деянието не осъществява състав на престъпление и производството по ДП първоначално е било прекратено. Разпитана в съдебно заседание обаче пострадалата подробно обясни как е била лекувана в лечебното заведение, тя веднага е била отведена с екип на медицинска помощ като още на място е била констатирана раната. При пристигане на екип на медицинска помощ съществувала вероятност, че от панталона й била влязла тъкан в раната и лекарите имали съмнение, че е възможно раната да е замърсена, поради което се наложило болнично лечение, което е било констатирано и от лекаря изготвил съдебно-медицинската експертиза д-р К. Я., поради което липсва причина съдът да не му се довери.

Разпечатката съдържа 31 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26c80797-1e1c-41c3-be15-92cfe4069f2d