Решение № 44 от 11.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20214110101085 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за строителство от 24.08.2020г., съгласно който ищецът поел задължение по оферта от 20.08.2020г. в срок от 30 работни дни да достави и монтира хидроизолация с PVC мембрана на обект в *, а ответникът се задължил да му заплати възнаграждение от 16737,60 лв. в срок от 7 работни дни след представяне на фактурата за това. Изтъква се, че на 28.08.2020г. ответникът е заплатил авансово 5040 лв. от възнаграждението, което поради извършени допълнителни строителни дейности се е увеличило на 19052,32 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и работата му е приета с Акт образец 19 от 29.09.2020г. като след приспадане на аванса е издал фактура с №1000000668 от 29.09.2020г. за сумата от 14012,32 лв., по която в уговорения срок не е извършено плащане. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата по процесната фактура, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като работата му е извършена некачествено и извън определения срок, поради което не е била приета. Навеждат се доводи, че поради негодността на изработеното и необходимостта да завърши обекта в срок, ответникът е следвало да извърши договорените строителни работи чрез трето лице. Излага твърдение, че 1 протоколът за приемане на работата не е подписан от негов представител, като е оспорил пред ищеца основанието за извършване на допълнителното плащане по договора. С оглед гореизложеното счита, че не дължи претендираната сума, поради което отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 03.08.2020г. между * в качеството на възложител и * в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ с предмет * със срок за изпълнение 7 календарни дни. Със заповед от същата дата ответникът назначил за технически ръководител на строежа пълномощника си *. На 24.08.2020г. между * в качеството на възложител и ищеца в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство с предмет извършване на СМР в горепосочената сграда, намираща се в *, свързани с доставка и монтаж на система за хидроизолация с PVC мембрана – 1,5 мм по плосък покрив – механично закотвена с планки и винтове за бетон, съгласно оферта от 20.08.2020г. – Приложение №1 към договора. Изпълнителят поел задължение да изпълни работата в срок от 30 работни дни, считано от датата на уговореното авансово плащане, а възложителят се задължил да му заплати възнаграждение от 16737,60 лв. с ДДС, съгласно определени цени в Приложение №1. Страните уговорили възможност окончателното възнаграждение да не може да се отклонява с повече от 10 % от първоначално определеното, освен ако са възложени допълнителни работи на по-висока стойност. Половината от възнаграждението следвало да се заплати авансово, а разликата - съгласно реално извършените и приети от възложителя СМР с Протокол образец 19, в срок до 7 работни дни след представяне на фактура от изпълнителя. На 28.08.2020г. ответникът заплатил по банкова сметка на ищеца част от възнаграждението в размер на 5040 лв., след което служители на последния започнали работа по почистване и полагане на нова хидроизолация върху старата такава по всички нива на покрива на сградата. Хидроизлолацията представлявала слоеве геотекстил и PVC мембрана, които се осигурявали от възложителя.

Изпълнителят осигурил крепежните елементи за фиксиране на хидроизолацията към покривната основа като монтирал и осигурени от него PVC водоотвеждащи воронки, отдушници и барбакани. В местата на припокриване на слоевете било извършено залепване с автомат за горещ въздух, а по бордовете на покрива била монтирана поцинкована перфолента без да се демонтират първоначално поставените покривни ламарини. Обектът се посещавал от управителя на ответника и от служителя му *, с които възложителят съгласувал доставките на материали, полагането на перфолента и монтажа на отдушници.

Доставеният от ответника изолационен материал не бил на стандартни ролки, а на отделни парчета с различна дължина, поради което ремонтните дейности продължили до 17.09.2020г. предвид необходимостта от поставяне на повече крепежни елементи и извършване на множество снаждания и припокривания. На 29.09.2020г. ищецът съставил 2

Протокол №1 за установяване завършването и разплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, в който подробно посочил техния вид и стойност от 15876,93 лв. без ДДС като след приспадане на заплатения аванс издал фактура №1000000668 от 29.09.2020г. за сумата от 14012,32 лв. На 07.10.2020г. ищецът изпратил по куриер два преписа от протокола от 29.09.2020г., фактурата от 29.09.2020г. и покана за плащане на възнаграждението, които ответникът отказал да получи като направил възражение за неизпълнение на договора. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че възложените работи по монтаж хидроизолация с PVC мембрана, водоотвеждащи елементи и отдушници реално са извършени в обекта. Вещото лице е установило всички етапи и особености при извършване на ремонта на покрива, посочени в показанията на свидетелите на ищеца, които след преценка по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира за достоверни и логични. Свидетелите познават не само етапите и дейностите по полагане на хидроизолация, но и особеностите на тази работа, които са извършили на конкретния обект. Показателни в тази насока са и констатациите на вещото лице за поставяне на перфолента по бордовете без демонтаж на покривните ламарини както и залепването на отделни парчета с различна дължина от PVC мембраната. Показанията на свидетеля на ответника са недостоверни и се намират в противоречие с всички останали доказателства относно извършването на ремонтните дейности. Същият има познания единствено за договора от 03.08.2020г., но реално не е изпълнявал функции на технически ръководител на обекта във връзка с процесния договор от 24.08.2020г., за което са показателни липсата на знания от негова страна за конкретните дейности по полагане на хидроизолацията и показанията му за осъществен демонтаж на ламарина по бордовете, който реално не е извършен предвид поставената перфолента по тях. В същата насока са и показанията на свидетелите на ищеца, че технически ръководител е бил друг служител на ответника, а пълномощникът му * не е присъствал на обекта докато е извършван ремонтът.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на действително извършените СМР на обекта съгласно офертата на ищеца и допълнително извършените дейности по доставка и монтаж на PVC барбакани и допълнителни PVC воронки възлиза на 19055,87 лв. Вещото лице е изяснило, че технологията по поставяне на хидроизолация с PVC мембрана не налага премахване на предходно поставена такава както поради фиксирането й с крепежни елементи и машинното й залепване към покривната конструкция, така и поради необходимостта от допълнително време за изпълнение на изравнителни замазки и подравняване на основата. По делото е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че фактурата от 29.09.2020г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца като задължение на ответника и е вписана в дневника за продажби към подадената справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка като същият е 3 неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Той се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните за работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и за възнаграждението, което възложителят ще изплати на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това установената в чл. 160, ал. 2 от ЗУТ писмена форма не е условие за действителност на договора, а само форма за доказване като при липсата й съществуването и изпълнението на облигационното отношение подлежат на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

В разглеждания случай се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения свързани с монтаж на хидроизолация на покрив на сграда, намираща се в *, която ответникът се е задължил да монтира съгласно сключения между него и собственикът й договор за извършване на строително-монтажни работи. Облигационното отношение между страните се установява от сключения между тях договор от 24.08.2020г. като ищецът е изпълнил в срок задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, за което свидетелстват събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза за реално извършване на възложената работа в съответствие с изискванията на договора. В резултат на това ответникът без основание не е изпълнил задължението си по чл. 264 от ЗЗД да приеме работата след изпращане на необходимите документи от изпълнителя, а оттам и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да заплати на последния дължимото възнаграждение за нея, включващо и това за допълнително извършените дейности. По делото липсват доказателства както за некачествено изпълнение на работата, така и че тя е извършен от трето лице, а не от ищеца. При дължимо възнаграждение от 19052,32 лв. с ДДС и след приспадане на аванса от 5040 лв. се достига до извод, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14012,32 лв., за която е издадена фактура №1000000668 от 29.09.2020г. С оглед на това, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащането й е основателен и следва да бъде уважен. Предвид неизпълнението на парично задължение от страна на ответника, за ищеца е възникнало и правото съгласно чл.

86, ал. 1 от ЗЗД да претендира обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба - 19.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица в общ размер на 2825,50 лв. Искането за присъждане на разноски за свидетел е неоснователно тъй като депозираната от ищеца сума от 70 лв. реално не е изплащана и подлежи на възстановяване. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на правния спор. В разглеждания случай ищецът не е представил доказателства за реалното им извършване като искането му в тази част е неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за платени такси по налагане на обезпечителната мярка 4 и за адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително дело. Последните представляват разноски по изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.

Водим от горното, Великотърновският районен съд