Решение № 260196 от 08.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 196 гр. Пловдив 08.07.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на десети март, през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЕМИЛ МИТЕВ при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в.търг.дело № 43 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 106 от 23.04.2020 г., постановено по т.д. № 75 по описа за 2019 г., Смолянският окръжен съд е:

- осъдил ЗД Е. АД –

С., ЕИК ..., да заплати на основание чл. 238 от Кодекса за застраховане /отм./ на И.С.Р., ЕГН ***********, 13 227.90 лева - застрахователна сума по договор за задължителна застраховка трудова злополука № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД; сумата 4 027,16 лв., обезщетение за забава върху тази сума от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху тази сума от 13 227.90 лв. от 15.08.19 г. до окончателното им плащане;

- отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 13 227.90 лв. до предявения иск от 46 406.64 лв., над уважения иск от 4027.16 лв. до предявения иск от 14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата над 13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни и недоказани;

- осъдил е ЗД Е. АД –

С., ЕИК ..., да заплати на основание чл. 238 от Кодекса за застраховане /отм./ на М.С.Р., ЕГН ********** 13227.90 лева - застрахователна сума по договор за задължителна застраховка трудова злополука № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, 4027.16 лв. обезщетение за забава върху тази сума от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху сумата от 13 227.90 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане, - отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 13 227.90 лв. до предявения иск от 46 406.64 лв.; над уважения иск от 4 027.16 лв. до предявения иск от 14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата над 13 227.90 лв. до 46 406.64 лв. от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни и недоказани;

- отменил определението от 04.09.2019 г. за освобождаване на И.С.Р. и М.С.Р. от заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради липса на средства.

- осъдил И.С.Р. и

М.С.Р. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Смолян, държавна такса от по 2 421.39 лева всяка една.

- осъдил „ЗД Е.“ АД – С. да заплати на

И.С.Р. и М.С.Р. сумите от по 1358.93 лв. за всяка една разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

- осъдил И.С.Р. и М.С.Р. да заплатят на „ЗД Е.“ АД – С. разноски по делото от 214.48 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищците И.С.Р. и

М.С.Р. са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени исковите им за присъждане на мораторна лихва и законна лихва върху сумите, заплатени от ответника в хода на процеса т.е. в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за забава върху главницата през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. над уважения размер от 4 027.16 лв. до пълния предявен предявения размер от 14 128.22 лв., както и за законната лихва върху разликата за главницата над сумата 13 227.90 лв. до пълния предявен размер от 46 406.64 лв., смятано от 15.08.2019 г. до окончателното им плащане.

Във въззивната жалба на ищците се поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове за мораторна и законна лихва върху изплатената част от главницата както следва: по 10101.06 лева мораторна лихва забава на сумата 33 178.74 лева през периода от 14.08.2016 г. до

14.08.2019 година, сумата 75.01 лева – законна лихва върху сумата 10 000 лева за периода от 15.08.2019 г. до 10.09.2019 г. и сумата от по 264 лева – законна лихва върху сумата от 23 178.74 лева за периода от 15.08.2019 г. до 10.09.2019 г., както и да им се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

От ищците е постъпила и частна жалба против определение № 20836 от 02.08.2020 г., постановено по същото дело, с което Смолянският окръжен съд е;

- изменил решение № 106/23.04.2020 г. по т.д.

№ 75/2019 г. на ОС-Смолян, в частта, в която ЗД Е. АД-С. е осъдено да заплати на М.С.Р. разноски по делото от 1358.93 лв., съразмерно на уважената част от иска, като го е отменил в тази част;

- оставил без уважение молбата на ищците вх. № 1682/04.06.20 г. на ОС- Смолян в останалата част.

Жалбоподателите изразяват становище, че определението е неправилно по подробно изложените в частната жалба съображения, като молят определението да се отмени, като им се присъдят всички сторени по делото разноски.

От ответника „ЗД Е.“

АД е постъпила насрещна въззивна жалба против частта от описаното решение, в частта, с която предявените искове са били уважени за всяка от ищците както следва:

- за сумите от по

13227.90 лева – представляващи застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва върху тези суми, смятано от 15.08.2019 г. до окончателното им изплащане;

- за сумите от по

4024.16 лева – обезщетение за забава върху главниците през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.

В насрещната въззивна жалба е изразено становище, че в тези части решението е неправилно. Искането е, решението да се отмени в обжалваната част и вместо това, да се постанови друго, с което предявените главни искове се отхвърлят за разликите над заплатените суми, а исковете за мораторна лихва – изцяло, а на дружеството да се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Страните взаимно оспорват въззивните жалби.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред

Смолянския окръжен съд е образувано по предявени от И.С.Р. и М.С.Р. против „ЗД Е.“ АД обективно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 238 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите:

- по 46406.64 лева на всяка от ищците, представляващи наследствен дял от застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № .../... г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор – смъртта на наследодателя на ищците – Е. С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно им изплащане;

- по 14128.22 лева, обезщетение за неизпълнение на всяко от главните парични задължения през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

Ищците са единствените наследници по закон на Е. С. Р., починал на 20.09.2014 г. вследствие от травми, получени при ПТП на същата дата в гр. С..

Приживе, включително и към датата на произшествието, Е. С. Р. се е намирал в трудово правоотношение с „К.“ ЕООД, в предприятието на което е работил на длъжността „общ работник“.

Между „К.“ ООД и

„ЗД Е.“ АД е бил сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ № ..., с период за застрахователното покритие от 28.02.2014 г. до 27.02.2015 г., с който са били застраховани сто шестдесет и трима работници и служители на „К.“ ООД, в т.ч. и наследодателят на ищците Е. Р. С този договор са покрити следните рискове съгласно с чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО: смърт, трайно намалена трудоспособност и временна неработоспособност на застрахованото лице в резултат на трудова злополука.

Настъпилата злополука е определена като трудова с разпореждане №17629 от 19.01.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в НОИ.

В качеството си на наследници на застрахования Е. С. Р. по описаното застрахователно правоотношение, ищците са предявили пред ответното дружество „ЗД Е.“ АД искания за завеждане на заплащане на застрахователни обезщетения, за претърпените от техния наследодател вреди в резултат от настъпилото застрахователното събитие.

По тези искания е образувана щета № ..., по която „ЗД Е.“ АД е превело на всяка от ищците, на посочените от тях банкови сметки по 10 000 лева на 11.09.2019 г. и по 23178.74 лева на 25.09.2019 г., или общо по 33 178.74 лева на основанието, посочено в исковата молба.

Предвид заявените от страните оплаквания и възражения във въззивната и насрещната въззивна жалба, основните спорни въпроси се отнасят до размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и до дължимата мораторна лихва за заявения от ищците период.

Според съдържащата се в застрахователния договор уговорка за начина на обезщетяване, при смърт от трудова злополука се дължи седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния застрахован работник или служител, съгласно ведомост за трудово възнаграждение към момента на сключване на застрахователния договор.

За установяване на релевантния за определяне размера на застрахователното обезщетение факт относно брутното трудово възнаграждение на пострадалия, по делото са представени от страните и приети от съда заверено копие на „Списък служители К. за застраховка „Трудова злополука“ /л.32-л.36/ и заверено копие от извлечение от ведомост за работна заплата на Е. С. Р. за месец февруари 2014 г. /л.60/.

При определяне дължимия размер на обезщетението, Смолянският окръжен съд е възприел размера на трудовото възнаграждение на Р., съдържащо се в представения от ищците списък, възлизащо на 1104.92 лева. Съдът е игнорирал представеното от ответното дружество доказателство относно същия факт, приемайки, че се касае за „електронно извлечение от програмен продукт за изчисление на заплати, в което липсвал подпис на работника, поради което същото не можело да се приеме нито за писмен документ, нито за електронен документ, по смисъла на ГПК“.