Решение № 1396 от 25.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Русе, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520101663 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Р. Д. Г., в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.08.2021г.; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №*** от 13.10.2021г. за мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV условията, договорени в Договор за лизинг от 13.10.2021г.; за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey условията, договорени в Договор за лизинг от 27.08.2021г.; за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г.; за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за 1 лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври.2021г. – м.януари.2022г., а именно фактура № *** от 25.10.2021г., фактура № ********** от 25.11.2021г., фактура № *** от 25.12.2021г., фактура № *** от 25.01.2022г. Във всяка от тези фактури било начислено вземане на мобилния оператор, произтичащо от различните договори, сключени между него и ответника, като това било упоменато във фактурите.

Твърди се, че ищцовото дружество има вземания от ответника за сумите:

374,80 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***;

- сумата от 27,97 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***;

- сумата от 55,34 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***;

- сумата от 1310,16 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.10.2021г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV;

- сумата от 1379,77 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.08.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey;

- сумата от 109,25 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари;

- сумата от 49,20 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари. Върху тези суми била дължима и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.

Твърди се, че по депозирано заявление от ищцовото дружество в негова полза и срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК за горепосочените суми.

2

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането срещу ответника се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено задължението на Р. Д. Г. към „Йеттел България“ ЕАД за горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2023г. по описа на Районен съд - Русе.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което се моли същите да бъдат отхвърлени като такива.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника Р. Д. Г. са сключени няколко договора, по силата на които са му предоставяни за ползване мобилни номера и услуги и е получил на лизинг мобилни устройства и аксесоари, а именно:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.08.2021г.; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №*** от 13.10.2021г. за мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV условията, договорени в Договор за лизинг от 13.10.2021г.; за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey условията, договорени в Договор за лизинг от 27.08.2021г.; за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г.; за пакет от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г.

За дължимите суми по горепосочените договори, ищцовото дружество е издавало ежемесечно фактури, в които е индивидуализирало вземанията си.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври.2021г. – м.януари.2022г., а именно фактура № *** от 25.10.2021г., фактура № ********** от 25.11.2021г., 3 фактура № *** от 25.12.2021г., фактура № *** от 25.01.2022г., като общото начислено задължение по същите възлиза на 3306,49лв., в които са включени 374,80 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 19.07.2020г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 27.08.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***;сумата от 27,97 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***; сумата от 55,34 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 13.10.2021г. за мобилен номер ***; сумата от 1310,16 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.10.2021г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство NOKIA Х10 5G 128GB Green+43 4К TV; сумата от 1379,77 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.08.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S21 256GB Grey; сумата от 109,25 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 27.08.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари; сумата от 49,20 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 13.10.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари.

Поради липсата на плащане от страна на ответника на потребените от него услуги, на 15.12.2021г. ищцовото дружество е прекратило достъпа му до мрежата си чрез горепосочените мобилни номера и за оставащия срок на договорите за мобилни услуги е начислило договорните неустойки. На 26.12.2001г. е изпратило покана до ответника, с която е претендирало плащането на горепосочените суми в общ размер на 3306,49лв. Договорите за лизинг не са прекратявани и към датата на предявяване на исковата претенция на ищцовото дружество пред съда техния срок е изтекъл.

По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответника Р. Д. Г. заповед за изпълнение за сумата 3306,49лв. дължима от него по горепосочените договори, ведно със законната лихва върху нея считано от 11.12.2023г. до окончателното ѝ изплащане, както и за сумите 66,13лв. заплатена държавна такса и 558,38лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

4

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.

182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.

Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си 5 детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.

Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната.