Решение № 660 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502045 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260000 от 7 януари 2022г. по т. д. № 205/2020г.

Окръжен съд – София, ТО, 4 състав е осъдил „ Лев инс” АД да плати на Ц. Р.

Д . сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на брат му Д. Р. Д. , причинена при ПТП, настъпило на ********г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 22.12.2017г. до окончателното плащане; отхвърлил предявените обективно съединени искове за плащане на сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на брат му Д. Р. Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на ********г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за периода от 22.12.2017г. до окончателното плащане, както и изцяло /по отношение на цялата сума на главния иск от 100 000 лв./ акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на ПТП – ********г., до 21.12.2017г. ; осъдил ответника да плати на адв. К. Х. С. сумата от 2471 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото съразмерно с уважената част от исковете ; осъдил ищецада плати на ответника сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете; осъдил ответника да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете. Решението е постановено при участието на Н. Е. М. като трето лице – помагач на ответника.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по т. д. № 205/2020г. на СОС, ТО, 4 състав в осъдителната му част. С доводи за неправилност на решението поради неправилния извод на съда за наличие на легитимация у ищеца да претендира търсеното обезщетение, иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Ц. Р. Д. е оспорил въззивната жалба на ответника и е упражнил право на насрещна въззивна жалба, с която е атакувал решението на СОС в негова отхвърлителна част. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради недоказано по категоричен начин възражение за съпричиняване, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на предявения от него иск.

Н. Е. М. е оспорил въззивната жалба на ищеца в съдебно заседание във въззивното производство.

За да постанови решението си , първоинстанционният съд е приел, че между ищеца – еднокръвен брат на загиналия от ПТП и загиналия, на основание събраните в хода на производството по делото гласни доказателства, че ищецът е преживял изключително тежко загубата на брат си и не може да я преодолее, по несъмнен начин е установена трайна и дълбока 2 емоционална връзка и причинени от смъртта на Д. Р. Д. продължителни душевни болки и страдания на ищеца, налагащи извода, че той е понесъл морално страдание, което в достатъчна степен дава основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. За репариране на неблагоприятните последици от смъртта на близкия му съдът е определил обезщетение в размер на 100 000 лв., при прието противорчие на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./ с решение на СЕС по преюдицално запитване по дело № С- 277/2012, а присъденото обезщетение е редуцирано с 30 % поради счетено за основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – починалият е пътувал без предпазен колан и това е довело до изпадането му от автомобила и летален изход, при недоказано възражение, че е знаел, въпреки данните в мотивите към присъдата на причинителя на ПТП, че водачът, е бил под въздействие на алкохол. Лихвата върху обезщетението за вреди е присъдена от посочения в решението момент поради прието за основателно правопогасяващо възражение за давност.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната от ответника част.

Предмет на обжалваното решение е предявен иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗРКЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреден о лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП на 06.02.2016г., от което е настъпила смъртта на Д. Р. Д. – еднокръвен брат на ищеца.

Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП е установено в производството, като причинителят на ПТП и на смъртта на пострадалия, настъпила на ********г., е признат за виновен с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК ). В спорния предмет и на въззивното производство е материалноправната легитимация на ищеца да получи търсеното обезщетение от смъртта на своя родственик, оспорена 3 още в срока за отговор на исковата молба с правоизключващи възражения, поддържани и във въззивната жалба на ответника като обосновка на доводи за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят – ответник счита, че ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС не е приложено правилно, тъй като не е установен изключителен случай по смисъла на това ТР – от гласните доказателства се установявало, че ищецът и загиналият му брат са били близки, но в рамките на обичайните предели на доверие, взаимна обич и братска подкрепа, без да се претърпени и болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. В отговора на въззивната жалба на ответника ищецът е оспорил доводите на ответника за неправилност на обжалваното решение и позовайки се на свидетелките показания е посочил, че е налице изключение по смисъла на посоченото ТР.

Ответникът по иска, съобразно горепосоченото, е оспорил правото на ищеца да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си с правоизключващо спорното право възражение, че не се твърди и доказва визираното в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС изключение за обезщетяване на вреди от смъртта на едно лице – че не твърди и не е доказана изключителност на създадената връзка и на търпените болки и страдания от загубата, евентуално е възразил, че претендираното обезщетение не може да надвишава 5 000 лв. съгласно чл.

493а КЗ.

Спорният предмет на делото във въззивното производство следователно е концентриран на първо място около въпроса за правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди – има ли качество на увредено лице от процесното ПТП в контекста на въпроса причинени ли са му неимуществени вреди от смъртта на брат му Д. Р. Д., подлежащи на обезщетяване в настоящия процес. При положителен отговор на този въпрос и определяне на размер на дължимо обезщетение ще се разгледа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат въз основа на установените в първоинстанционното производство факти във връзка с това възражение, целящо намаляване на отговорността на ответника.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

От показанията на св. А., подлежащи на преценка по реда на чл. 172 4

ГПК като на близка на ищеца, чиято сестра живее на съпружески начала с него, която също така е учила с ищеца в едно училище и от 1996-1997г. е в една компания с него, е установено по делото, като показанията кореспондират на представените по делото удостоверения, че Д. е бил поголемият син на бащата на Ц. от друга жена (бащата имал и по-голяма дъщеря), като Ц. имал и друг по-голям брат – П., с когото са от една майка.

Тримата братя израснали заедно. Свидетелката знае от разкази пред нея, че Д. е водил Ц. в детска градина, пазил го е в училище като по-голям брат.

Майката на Ц. (роден на ********г. ) се разболяла от рак и починала преди той да навърши пълнолетие (на ********г. ). Тази загуба сближила двамата братя и Д. се грижел за Ц. - за абитуриентския бал, за казармата, давал му пари, съветвал го за живота. След загубата на съпругата си бащата на двамата братя от мъка се отдал на алкохола, а докогато тя била в ИСУЛ в София при всяка възможност я посещавал там, и починал през 2002г. Сестрата на свидетелката научила по телефона от Ц., че Д. е загинал при катастрофа на ********г. Свидетелката чула по телефона, че Ц. плачел и повтарял „аз пак оставам сам, след като майка ми и баща ми умряха, остана ми само Д., той ми беше най-близък, най-голямата опора, убит е, умрял е“ и затворил телефона.

Вечерта, като се прибрал късно от работа, седнал на стълбите на къщата, плачел, бил подпухнал и неадекватен. Опитали се да го успокоят, но той отказвал да говори с двете. Само казвал, че Д. вече го няма, най-голямата му опора и подкрепа в живота вече я нямало. Следващите няколко дни били тежки за всички. Ц. бил разстроен, не можел да спи, изолирал се, смъртта на Д. му се отразила много тежко. Бил отстранен временно от работа, на която боравел с оръжие. В продължение на месеци той не бил на себе си, не можел да спи, странял от близките си. Вдигал кръвно. Когато разрешавал да го успокояват, плачел. Дезинтересирал се и от домашните работи. Отказвал да приема успокоителни поради работата си, започнал да посещава кардиолог и да приема лекарства за високо кръвно. Пропушил, свидетелката е споделила, че знае, че по цяла нощ Ц. е обикалял из къщата и двора. Свидетелката е уточнила и, че Д. и Ц. не са живели в едно домакинство. Ц. живеел със семейството си в ***, а Д. се преместил да живее в с. ***. Грижите на Д. били „материални и морални“ - той давал пари на племенника си и на Ц., съветвал го, събирали се заедно. Имало огромна любов, доверие, взаимност, подкрепа след смъртта на родителите на Ц.. Пререкания не са имали - свидетелката не е 5 чувала братята да се карат или да си кажат лоша дума. Д. бил добър и кротък човек. Обстоятелствата ги сплотили и ги карали да се отнасят добре един с друг. Семейното жилище на братята се ползвало от тримата братя.

Свидетелката е формулирала мнение, че Д. като по-голям брат е отглеждал Ц. като свое дете. Мнението на свидетелката е без доказателствена стойност и в случая не почива на конкретни факти по делото, а показанията й за факти от битието на двамата братя и оказваната от по-големия подкрепа на по-малкия брат ще бъдат анализирани по-нататък в мотивите.

От показанията на св. И. – приятел от дете и колега на Ц., също е установено по делото, че братята се уважавали и гледали един друг. След смъртта на Д., Ц. бил отстранен от работа за месец поради това, че бил сринат. Ц. тъгувал за брат си и все още не бил същият (разпитът е от 10.12.2021г.), бил психически нестабилен. Д. и Ц. живяли в апартамент в *** заедно, но свидетелят не може да кажа докога. Откакто Д. се преместил в с.

***, без свидетелят да може да определи точния момент, братята се срещали се поне 2-3 пъти седмично. Д. се грижел за Ц. – оказвал финансова и морална подкрепа, защото и баща им починал, и майка му, нямало кой друг. И двамата и Д., и П. (другият брат) се грижели за Ц., но повече Д., който идвал от с.***.