Решение № 14569 от 25.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14569 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110113642 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от А. К. М. срещу „******** /УНСС/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № ЧР406/01.03.2023 г. на ректора на .

Предявеният иск за обезщетение по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди, твърдени като претърпени вследствие на незаконосъобразно издадена Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г., е оттеглен в предоставения на ищеца срок за уточнение на исковата молба.

От страна на ищеца се счита, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, по съображения, че: срокът за налагане на наказанието е спазен само за нарушенията на 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г., не и за нарушението на 21.12.2022 г. Твърди, че посоченият в заповедта акт – Правилник за вътрешния трудов ред не й е връчен и тя не е запозната с неговото съдържание. Счита, че заповедта не е мотивирана в частта относно последиците от нарушението, като не е посочено в какво се изразява компрометирането на авторитета на УНСС и тъй като не е посочен срок за обжалване. Твърди, че посочените нарушения не са извършени; спрямо нея е проявена дискриминация, тъй като други преподаватели не са подведени под отговорност за същите нарушения, а само М. и нейните колеги, които са подавали искане до ректора за възобновяване на процедури за доцент и 1 професор на преподавател в УНСС, както и множество сигнали и жалби за нередности в университета. Излага доводи, че при издаване на заповедта за наказание не е съобразено обстоятелството, че ищцата няма предходни наложени дисциплинарни наказания.

От своя страна ответникът УНСС поддържа, че наказанието е законосъобразно наложено, в т.ч. в законоустановения срок и за посочените в заповедта нарушения. Излага доводи, че за всички извършени от ищцата нарушения ответникът в лицето на ректора на УНСС е узнал на 19.01.2023 г., когато е приел доклада на нарочно назначената от него комисия, поради което налагането на наказание със заповед от 01.03.2023 г. е в рамките на законоустановения срок, а освен това за периода от 06.02.2023 г. – 19.02.2023 г. ищцата е била в отпуск по болест и срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е текъл. Твърди, че за всички нарушения са били изискани обяснения от ищцата, и че същата е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, което е удостоверено с подписаната от нея декларация на 30.04.2018 г., като същият е поставен на видно място в университета и е публикуван на интернет страницата. Излага доводи, че в заповедта нарушенията са ясно посочени, като при издаването й е съобразено обстоятелството, че ищцата няма констатирани предходни нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното наказание е най-лекото.

Оспорва твърдението за дискриминационно отношение, като счита за неотносимо обстоятелството, дали и други служители са наказани за същите нарушения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните е обявено действащо между страните трудово правоотношение, по силата на което ищецът А. М. заема длъжността „старши преподавател“ в катедра „а“ към факултет „М“ при „********, както и за безспорно, че е спазен законоустановеният срок за налагане на наказание за твърдените от работодателя нарушения с дати 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г.

Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск.

Двумесечният срок за налагане на дисциплинарните наказания е преклузивен, като пропускането му погасява дисциплинарната отговорност на служителя.

Поради това на първо място се следва проверка относно оплакването на ищеца за неспазване на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ по отношение на срока за налагане на наказание за извършеното на 21.12.2022 г. нарушение.

2

Откриване на нарушението, като начало на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, т. е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение ( в този смисъл Решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г. о и Решение № 363/10.01.2012 г., постановено по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о). При липсата на доказателства за противното, съдът кредитира като достоверни дадените от свидетеля на ответника - а, показания и въз основа на тях приема, че се установява, че комисията, назначена за извършване на проверки не е уведомявала ректора на университета за констатираните нарушения преди изготвения от комисията доклад, който му е връчен на 19.01.2023 г. Видно от представената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание (л.11 от делото), същата е издадена на 01.03.2023 г., което се явява в рамките на законоустановения двумесечен срок, включително по отношение нарушението, твърдяно като извършено на 21.12.2022 г.

Относно оплакването за немотивиране на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, съдът намира, че са посочени датите, на които работодателят твърди да са извършени нарушенията; описани са обстоятелствата, при които са извършени, и в какво се изразяват, както и са посочени законовите разпореди, които обосновават наказанието от правна страна - чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и чл. 16, т. 16, 17 и 45 от Правилника за вътрешния трудов ред на . Според чл. 195, ал. 1 ГПК, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Като се има предвид, че редът и срокът за обжалване не са предвидени в чл. 195, ал. 1 ГПК като част от задължителното съдържание, съдът намира, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, е достатъчно пълно мотивирана.

Съгласно задължителната за съобразяване съдебна практика /Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон, дори и те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението – а това са, освен за нормите на чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за 3 налагане на дисциплинарни наказания, още и за изискванията на чл. 193 КТ относно обясненията на служителя.

Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, р аботодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като смисълът на разпоредбата е преди работодателят да направи своята преценка за ангажиране на дисциплинарната отговорност, служителят да има възможност да упражни правото си на защита, поради което е съществено служителят да бъде уведомен, съответно да му бъдат искани обяснения за конкретните обстоятелства, които могат да бъдат преценени като допуснати от служителя нарушения.

Според посоченото в отправеното от ответника като работодател Искане, в случая обяснения от ищеца са били искани „…за отсъствието в учебната зала, където следва да се провеждат занятията“… /на 21.12.2022 г, в учебна зала 4041, където е следвало да проведе лекция по дисциплина „Английски език-1 с начален час 14.15 ч.; на 09.01.2023 г. в учебна зала 4009, където Маркова е следвало да проведе лекция по дисциплина „Английски език“ с начален час 13.15 ч. и на 11.01.2023 г. в учебна зала 4041/“. От така изложеното в Искането за обяснения следва, че обяснения са били искани по същество за „отсъствие“ и „непроведена лекция“ от ищеца като преподавател на посочени дати и зали.

В съответствие с Искането, в депозираните от ищеца писмени обяснения, ищецът Маркова е посочила, че на споменатите дати е била провела редовни занятия /което изявление по необходимост отрича да е имало отсъствие от страна на преподавателя/, като в подкрепа на своето защитно твърдение ищецът М. е посочила, че прилага като доказателство копия от трите присъствени списъка със саморъчно вписани от студентите имена и факултетни номера.

При сравнение, според посоченото в издадената от работодателя Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г., дисциплинарното наказание „забележка“ е наложено за нарушение, което от фактическа страна се състои в следното:

„Нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неспазване на утвърденото разписание за учебните занятия и изпълнение на трудовите задължения, за датите и часовете, както следва: на 21.12.2022 г. е следвало да бъде в зала 4041 за провеждане на учебен час с начало 14.15 ч.; на 09.01.2023 г. е следвало да бъде в зала 4009 за провеждане на учебен час с начало 13.15 ч.; на 11.01.2023 г. е следвало да бъде в зала 4041 за провеждане на учебен час с начало 14.15 ч. Без уважителни причини служителят не е присъствал в учебните зали по време на извършените проверки и с тези си 4 действия, служителят е нарушил трудовата дисциплина по отношение на провеждането на учебните занятия…“

Видно е, че в отклонение от посоченото в Искането за обяснения, според издадената

Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г. /с която е наложено наказание/допуснатото от служителя нарушение се състои не в това занятията да не са били проведени на посочените дати, а се състои в това, че служителят не е присъствала в учебните зали по време на извършените проверки /а не изобщо за цялата лекция/.

Има основание за съждение, че е налице разлика между обстоятелствата, за които работодателят е отправил покана за даване на обяснения, и обстоятелствата, за които е наложено дисциплинарното наказание. Тъй като обаче отсъствието за цялото време на занятието е обстоятелство, което обхваща и отсъствието през част от времето, разписано за провеждане на занятието, т.е. обхваща и момента на посещението на проверяващите, като и липсва такова оплакване от страна на ищеца в исковата молба /да е наказана за нарушение, за което не са й били искани обяснения/, съдът приема, че няма допуснато от работодателя нарушение на императивната норма на чл. 193 КТ относно правото на предварителна защита на служителя чрез обяснения относно нарушението.

Съгласно чл. 186 КТ, нарушението на трудовата дисциплина представлява виновното неизпълнение на трудовите задължения. Общата презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е приложима само ако бъде доказана противоправност наред с останалите правно релевантни факти деяние, вреда и причинна връзка. Противоправността следва от установени нормативни или ненормативни правила, които не са спазени или са нарушени.

Видно от Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г. (л.11) при налагането на дисциплинарното наказание работодателят се е позовал на нарушения по чл.

187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, както и на нарушения на чл. 16, т. 16, т. 17, и т. 45 от Правилника за вътрешния трудов ред в УНСС. Съгласно чл. 16, т. 16, т. 17 и т. 45 от ПВТР в УНСС от Правилника за вътрешния трудов ред на УНСС (представен на лист 95-107 по делото), работникът или служителят е длъжен да спазва точно работното време и установения режим на труд и почивки и утвърденото разписание на учебните занятия и изпитните сесии, вътрешнонормативните актове и настоящия правилник; да изпълняват в пълен обхват трудовите си задължения в съответствие с изискванията на длъжностната характеристика;