Решение № 936 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 930/2023
- Вид
- Решение № 936
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 10.11.2023
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.72 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в" и б. "г" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в" и б. "г" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 936 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200930 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 22-1030004350/ 30.06.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на И. С. И., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, И. С. И., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Представя договор за правна защита и съдействие. Редовно призован чрез адв. С. Д. К., не се явява.
Не се явява и адв. К..
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция” - ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище от Началника на Сектора, с 1 което излага становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
А УА Н GA A K T № 492027/ 22.05.2022г. е съставен против жалбоподателя И. С. И., ЕГН **********, затова, че на 22.05.2022г. в 03:22ч. в община Стамболийски, на път Автомагистрала А1, в района на 108 км, посока гр. Бургас, същият, докато управлявал товарен автомобил „Щаер“, с рег. № ********, собствнеост на Т. Д. С., ЕГН **********, като извършил следните нарушения: 1. управлява техническо неизправно МПС – със значителна техническа неизправност - „не светят задни габаритни светлини, както и преден ляв фар на къси светлини и пътепоказател“; 2. не носи талон към СУМПС; 3. управлява МПС без да е преминал периодичен технически преглед в срок.
Констатираното нарушение било подведено в акта под материалната норма съответно на: чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление.
Тази обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина.
Съдът намира следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна зпаовед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на 2 обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, съответства на дадената правна квалификация по отношение и на трите вменени нарушения, така че нарушителят по категоричен начин е разбрал за кое свое поведение, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана отговорността му. Дадени са правилни правни квалификации, съответно по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1,т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП, със съотвестващи им наказания. По отношение на вида и размера на наложените наказания съдът приема, че жалбподателят е законосъобразно санкциониран с налагане на глоба във фиксирания размер, предвиден в санкционните норми на чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и чл. 185 от ЗДвП за този вид нарушения в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Предвид фиксираността на размера на наказанията от законодателя, същите не подлежат на редуциране от страна на съда.
Така съдът стигна до извода за безспорна установеност, че жалбоподателят И., на процесната дата и място е осъществил от обективна и от субективна страна състава на вменените му нарушения, тъй като е управлявал товарен автомобил „Щаер“, с рег. № ********, собственост на Т.
Д. С., ЕГН **********, който не е бил технически изправен и не е бил преминал технически преглед, като към момента на проверката не носи и контролен талон към СУМПС.
Значителната неизправност е описана обстойно в обстоятелствената част на акта и постановлението като – „не светят задни габаритни светлини, както и преден ляв фар на къси светлини и пътепоказател“. С оглед нормата на чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ и б. „г“ от ППЗДвП – дава основание да се приеме, че управлявания от И. товарен автомобил е бил технически неизправен по осветителната уредба. В случая приложимата санкционна разпоредба за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се съдържа в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, като техническите неизправностни напълно отговарят и на понятието за значителин такива в §6, т.72 от ДР на ЗДвП, при което правилно е приложена от административно наказващия орган.
За по-голяма прецизност, съдът намира за необходимо да посочи,че по 3 отношение на нарушението в пункт 3 от НП, а именно чл.147, ал.1 от ЗДвП, правилно наказващият орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвид че жалбоподателят И. не е собственик на процесния товарен автомобил. Цитираната норма определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са собственици.
Предвид горното, съдът намира,че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И., а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва изцяло да се потвърди.
Съдът следва отбележи по-високата степен на обществена опасност на дееца с категорични индикации,че настоящите три нарушения не са изолиран случай. В този смисъл, видно от приложената по преписката справка за нарушител/ водач става ясно,че спрямо жалбоподателя И. С. И. – все за нарушения по ЗДвП, има постановени и влезли в сила 45 наказателни постановлениея и 17 електронни фишове. Посоченото само потвържава, че за осъществяване целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, наказаното лице следва да поеме отговорност.
Въззиваемата страна не е направила искане за разноски. Предвид изхода на спора не се дължат такива и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-004350/ 30.06.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на И. С. И., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от 4
ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5