Решение № 1452 от 10.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110202903 по описа за 2024 година Производството е образувано е по жалба на „Фраш Макс“ ООД с ЕИК 201606259 срещу НП ДЗК – 116/16.11.2023г. на Директорa на РЗИ - Варна, с което на въззивника за нарушениe на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, на въззивното дружество е наложено наказание по чл. 211, ал. 3 Закон за здравето „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно и претендира за присъждане на сторените разноски. Релевират се доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че процесното НП не e било връчено надлежно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, с молба изразява становище по хода на делото и пледира за отмяна на процесното НП поради връчването му на С. П., съдружник в процесното дружество, коята била лице без представителна власт. П оддържа наведените в 1 жалбата доводи за незаконосъобразност на НП и АУАН и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се представляват от юрк. Иван Николов, надлежно упълномощен и приет от съда. Същият излага доводи за законосъобразност на обжалваното НП. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 12.10.2023 г. в обект на щанд за козметика с адрес гр. Аксаково, ул. „Капитан Петко Войвода“ 2В, стопанисван от фирма „Фраш макс“ ООД, инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ св. Л. Р. установила, че при откриване на щанда за козметика дружеството жалбоподател не е уведомило своевременно РЗИ – Варна, каквито са изискванията на Наредба 9 от 2005 год., чл. 2, а именно че такъв тип обекти в деня на откриването си трябва да уведомят РЗИ – Варна писмено с необходимата документация.

При така направената констатация АНО приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, поради което на 16.10.2023 г. в присъствието на свидетел П.Ст., съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН.

Актът бил надлежно връчен на въззивника на 16.10.2023г. Възражения не са депозирани в предвидения чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.

Н а 16.11.2023 г., Директор на РЗИ - Варна издал обжалваното наказателно постановление, което било счетено за връчено на въззивника на осн. чл. 58,ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила на 08.01.2024г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на актосъставителя свидетел Л. Р., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства по делото .

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на 2 свидетел Л. Р., като съобрази тяхната непротиворечивост и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че на посочената в наказателното постановление дата е била извършена проверка на процесния щанд за козметика, стопанисван от фирма „Фраш Макс“ ООД, нарушението е безспорно констатирано, същото е с формален характер.

Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 03.01.2024 г., а жалбата е от 16.01.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

За пълнота, настоящият състав следва да посочи, че връчването по ред на чл. 58, ал.2 ЗАНН не е било валидно извършено и отразено, поради което и намери процесната жалба за изцяло допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Разгледана съображенията: по същество същата е неоснователна, по следните

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона 3 писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

Съдът намира, че в хода на проведеното АНП не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в това число при издаването на наказателното постановление.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление, настоящият съдебен състав намери следното:

По отношение на материалния закон, съдът счита, че също не са допуснати нарушения. Извършването на процесното деяние, а именно неподаването на необходимите документи и известия до РЗИ – Варна, изискуеми по чл. 36, ал.1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции не се отрича от дружеството жалбоподател и не се оспорва от страните.

Изискванията на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето важат за всеки, който открие обект с обществено предназначение, и е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК.

Уведомлението може да се извърши и по електронен път, подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Правилно АНО е свързал чл. 36 от Закона за здравето с чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, според която всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложение № 2.

4

По делото безспорно се установи от гласните и писмени доказателства, че изисканото уведомяване не е било извършено. Нарушението е с формален характер и се санкционира и без настъпване на общественоопасни последици.

Правилно АНО е преценил и наложил санкцията за извършеното нарушение визирана в чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето, според която, който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 20 000 лв. В конкретния случай АНО е наложил санкция в минималния размер, предвиден от законодателя, като е определил размера на имуществената санкция от 2000 лв.

По гореизложените съображения настоящия съдебен състав счете, че процесното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно издадено в унисон с процесуалните правила и материалния закон.

Предвид изхода на делото съдът следва да се произнесе за разноските като присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 80 лв., която е предявила такова искане и е взела участие в съдебна зала, чрез процесуален представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № ДЗК – 116/16.11.2023г. на Директор на РЗИ Варна, с което на „Фраш Макс“ ООД с ЕИК 201606259 за нарушениe на чл. 36, ал.1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал.1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, на въззивното дружество е наложено наказание по чл. 211, ал. 3 Закон за здравето „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА на „Фраш Макс“ ООД с ЕИК 201606259 да заплати на РЗИ Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6