Решение № 138 от 04.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500272 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260024 от 16.02.2022г., постановено по гр.дело №2870/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е уважен предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК на „Т.****“ООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „П.“, „Б.ш.“, бл.*, вх.*, ап.**, със синдик Алб. Люб. В., гр.С., бул.“В.“№**, ет.* срещу „О.с.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, ул.“А.“№**, като е признато за установено по отношение на „Т.****“ООД-в несъстоятелност, че „О.с.“ООД не е собственик на ПИ ************ по КККР на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“К.Ц.“№**, с площ от 954кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ************** със застроена площ от 344кв.м., и „О.с.“ООД е осъдено да заплати на „Т.****“ООД-в несъстоятелност сумата от 36053,95лв. – разноски в производството, като решението е постановено с участие на третото лице1 помагач на ответника „Х.А.Р.Б.“ЕООД, ЕИК *********, с променено в хода на процеса наименование в „Х.Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, ул.“Л.“№*, ет.*, и с конституирания за самостоятелно участие като страна в процеса синдик на ищеца Алб. Люб. В., гр.С., бул.“В.“№**, ет.*.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „О.с.“ООД, който чрез пълномощника си адв.М.Г. го обжалва като неправилно, поддържайки при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд да е достигнал до погрешни правни изводи относно основателността на предявения иск. Счита при липса на надлежно предявен от ищеца установителен иск за нищожност на цялата прехвърлителна сделка от 12.06.2007г., при положение, че нищожността й не е установена със сила на пресъдено нещо с решението по търг.дело №660/2017г. на ПАС, съдът да се е произнесъл „инцидентно“ по такъв в мотивите, което да води до неправилност на съдебния акт. Застъпва да не е страна по договора за лизинг от 21.05.2007г. и по прехвърлителната сделка от 12.06.2007г., при което няма как да е налице предварителна уговорка между страните за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Настоява, че сключването на многобройни договори за „обратен лизинг“ е наложило създаването на счетоводни стандарти за тяхното отразяване и същите са в съответствие с нормативната уредба и съдебната практика, тъй като по своята същност и по смисъла на чл.342,ал.2 от ТЗ финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингодателя, чието основно задължение е да предаде или осигури вещта, да предостави обекта за ползване на лизингополучателя и да осигури свободно ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок, като цитираната норма е диспозитивна и не забранява третото лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което впоследствие се предава по договор за лизинг, а в случая ищецът не оспорва да е подписал процесния договор за лизинг, както и предаването на лизинговите обекти, установено с приемо-предавателни протоколи. Поддържа между страните да е налице ненаименуван и неуреден от закона договор за „обратен лизинг“, чието единствено основание е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят до тогава не е ползвал /чл.342,ал.1 и ал.2 от ТЗ/, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на 2 собствеността върху тази вещ /чл.342,ал.3 от ТЗ/, а даването и получаването на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху „лизинговата вещ“ , който е позволен от закона, и включва две сделки – договор за „обратен лизинг“ и покупко-продажба, без да е налице съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД. По тези съображения претендира за отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Т.****“ООД-в несъстоятелност е депозирала чрез пълномощника адв.Б.Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които, с оглед конкретните уговорки в договора за лизинг и в договора за покупко-продажба, не е налице възвратен лизинг, при който собствеността на лизинговия обект се прехвърля на лизинговото дружество без каквито и да е уговорки в нотариалния акт за обратно изкупуване, като целта на първата сделка е лизингодателят да стане собственик на лизинговия обект, който впоследствие да предостави на лизингополучателя, и условията за придобиване на тази собственост от лизингополучателя не са предмет на продажбата, а следва да се съдържат само и единствено в договора за лизинг, в който случай те няма да са уговорки за „обратно изкупуване“, а договореност за придобиване на лизинговия обект по силата на договор за лизинг, като при договорите за възвратен лизинг лизинговият обект не се договаря като „обезпечение“, както е сторено в случая, при което сключеният договор за продажба съставлява съглашение на страните, с което са уговорили предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона по смисъла на чл.152 от ЗЗД, тъй като вместо да обезпечи вземанията си по договора за кредит с ипотека върху имота на кредитополучателя, лизингодателят се е удовлетворил за тях с предварителното прехвърляне в негова полза на собствеността върху имота, поради което договорът е нищожен. Претендира за потвърждаване на обжалваното решение.

Подпомагащата жалбоподателя страна „Х.Б.“ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Конституираният за самостоятелно участие като страна в процеса синдик на въззиваемото дружество Алб. Люб. В. не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

3

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Т.****“ООД-в несъстоятелност против „О.с.“ООД отрицателен установителен иск за право на собственост с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на ПИ ************ по КККР на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“К.Ц.“№**, с площ от 954кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ************** със застроена площ от 344кв.м. Искът се основава на твърдения поради нуждата от финансиране на 21.05.2007г. между ищцовото дружество като лизингополучател и „Х.А.А.Л.“ООД /с настоящо наименование „Х.А.Р.Б.“ООД/ като лизингодател да е сключен договор за лизинг за лизингови обекти ************* в гр.С., ул.“П.“№*, и ************ в гр.П., ул.“К.Ц.“№**, ведно с изградената в него жилищна сграда, представляваща „Р.С.Г.“ с разгъната застроена площ от 2243кв.м., като обезпечение на което кредитиране с Нотариален акт №** от 12.06.2007г., том**, рег. №****, дело №569/2007г. на нотариус С.И.Р.-З. с рег.№***, ищцовото дружество да е продало на „Х.А.А.Л.“ООД имота в гр.П. с възможност за обратното му изкупуване, като било уговорено в имота в гр.С. ищецът да проектира и построи жилищна сграда с 22 апартамента, гаражи и търговски помещения и възстановяването на целия размер на кредита /всички плащания по договора за финансов лизинг/ плюс лихви, надбавки и всякакъв друг вид разноски, свързани с изпълнението му, да бъде извършено чрез продажбата на обектите в изградената жилищна сграда. Същата била построена и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване ДК-07-С-177 от 20.09.2013г., но „Х.А.А.Л.“ООД не само, че не изпълнило задължението си да предаде сградата на ищеца в уговорения 30-дневен срок от въвеждането й в експлоатация или до 20.10.2013г., а и не оказало съдействие за преговори и оглед от страна на потенциални купувачи, като я предало едва на 17.03.2015г. и веднага след това поискало да получи наведнъж всички лизингови вноски и да развали договора, по който начин лишил ищеца от възможността да придобие обратно недвижимия си имот в гр.П.. С вписана на 20.11.2015г. искова молба, по която било образувано търг.дело №662/2015г. на ПОС, ищецът предявил против „Х.А.Р.Б.“ООД иск за нищожност на договора за покупко-продажба от 12.06.2007г. С влязло в сила на 21.05.2019г. Решение 4

№65 от 21.02.2018г. по търг.дело №660/2017г. на ПАС въззивната инстанция прогласила нищожността на основание чл.26,ал.1,предл.1 във връзка с чл.152 от ЗЗД. В хода на производството по това дело „Х.А.Р.Б.“ООД продало на ответника „О.с.“ООД с нотариален акт с вх.рег.№24623 от 23.07.2018г., том *, акт **, спорния недвижим имот в гр.П.. Ищецът счита по силата на този договор ответникът да не е придобил собствеността върху имота, тъй като праводателят му не е бил собственик на същия поради нищожност на договора от 12.06.2007г. като съглашение по чл.152 от ЗЗД, с което предварително е било договорено, че ако задълженията на лизингополучателя по договора от 21.05.2007г. не бъдат изпълнени или бъдат изпълнени неточно лизингодателят ще остане собственик на имота, който като обезпечение на вземанията по лизинговия договор му е бил продаден.

С отговора на исковата молба ответникът „О.с.“ООД е възразил по допустимостта на иска като предявен от управителя, а не от назначения синдик А.В. на ищцовото дружество, по отношение на което с влязло в сила на 26.03.2021г. Решение №1220/04.07.2019г. по търг.дело №2784/2017г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, и който синдик следва задължително да бъде страна в производството по делото. Поддържа с влязлото в сила решение по търг.дело №660/2017г. на ПАС да е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 12.06.2007г. по отношение само на три самостоятелни обекта, които са част от имота в гр.П., прехвърлен му с процесния договор, поради което искът за тези три имота да е недопустим на основание чл.299,ал.1 във връзка с чл.298,ал.2 от ГПК.

Оспорва твърденията за нищожност на договора в останалата му част, считайки, че нормата на чл.342,ал.2 от ТЗ е диспозитивна и липсва законова забрана собственикът на една вещ да я продаде на лизингово дружество, което впоследствие да му я отдаде под лизинг, какъвто е случаят, при който се касае за разновидност на договора за финансов лизинг, познат в практиката като „обратен лизинг“, който, макар и да няма изрична уредба в ТЗ, е изцяло допустим с оглед установената в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне и при него не е налице предварително уговорено съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, а единственото му основание е даване и получаване на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху „лизинговата вещ“ като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите и разноските. Поискал е 5 да бъде допуснато привличане на праводателя му „Х.А.Р.Б.“ООД като трето лице-помагач.

Третото лице-помагач на ответника „Х.Б.“ЕООД с предишно наименование „Х.А.Р.Б.“ООД е депозирало писмено становище, с което оспорва основателността на предявения иск по съображения, идентични на изложените от ответника, досежно същността и действителността на договора „за обратен лизинг“, какъвто да е сключеният между него и ищеца.

С Определение №261041 от 16.05.2021г. по чл.140 от ГПК окръжният съд във връзка с възраженията на ответника е приел искът за допустим като предявен от управителя на ищцовото дружество, спрямо което с влязлото в сила решение №1220/04.07.2019г. по търг.дело №2784/2017г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, тъй като дружеството продължава дейността си, макар и под надзор на синдика /чл.635,ал.1 от ТЗ/ и органите му могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на длъжника /чл.635,ал.3 от ТЗ/, и е конституирал на основание чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ за самостоятелно участие в производството назначения временен синдик А.В., от която становище не е подадено. Приел е, че с влязлото в сила решение по търг.дело №660/2017г. на ПАС настоящият спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо и предявяването на иска не е насочено към пререшаване на спора по смисъла на чл.299 от ГПК, тъй като двете производства не са между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание.