Решение № 232 от 28.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ихтиман, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200506 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, *, представлявано от управителя *, чрез адв.

В. И. против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506540783 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване на електронен фиш, с който се налага имуществена санкция на основание чл.

179, ал. 3б ЗДвП. Твърди се, че мястото на нарушението е неясно описано и същото не се съдържа в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, същият представляващ приложение към Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. Жалбоподателят възразява, че съгласно чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. доставчикът на електронна услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД е следвало да уведоми жалбоподателя относно отстраняване на техническа неизправност в бордовото устройство, монтирано в процесния автомобил. Сочи се, че от процесния електронен фиш не става 1 ясно в какво качество нарушителят се счита за извършител на деянието – като собственик или като ползвател на МПС. Алтернативно, жалбоподателят моли съдът да приеме, че е налице маловажен случай и да отмени наложената санкция.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 04.07.2023 г. в 20:44 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет влекач с рег. № *, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „*“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде издаден електронен фиш.

По същество, съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на товарните превозни средства с обща допустима 2 максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.

1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 04.07.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № *, който се е движел по АМ „Тракия“, в района на км 3

54+150, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като инсталираното в превозното средство бордово устройство не е изпратило данни на база GPS координати за движението на ППС за използвания маршрут.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.

10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

От писмените доказателства се установява, че дружеството - собственик на пътното превозно средство „*“ ЕООД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД са имали сключен договор за използване на услуги по електронно събиране на пътни такси (тол такси). Съдът счита, че на 4 собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство.

Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.

В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент, където е установено нарушението, е в размер на 1,84 лв. Това сочи, че с деянието държавният бюджет е ощетен в минимален размер – 1,84 лв. При това положение размерът на наказанието надвишава многократно дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко изложено може да се направи извод, че конкретното деяние е с незначителна степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62.